Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                   

№ 178                                                   28.05.2018 год.                        град Стара Загора

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      

                                                                                 Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                 Членове:         ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                         МИХАИЛ РУСЕВ

 

                                                                                         

при секретаря   Зорница Делчева

и с участието на  прокурора   Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от  съдия Г. ДИНКОВА   КАН дело    175 по описа  за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  - Стара Загора /ОД на МВР/  против  Решение № 128/ 19.02.2018г., постановено по АНД № 112/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 17-1228-003890 от 30.11.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.   В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като по същество твърденията са за постановяването му при неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на въззивния съд за неправилна квалификация на деянието като поддържа, че извършеното от санкционираното лице нарушение се изразява в отнемане на предимство на пешеходци, пресичащи пътното платно по пешеходна пътека, поради което правилно е било определено като нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП. Моли съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.  

Ответникът по касационната жалба – И.Т.С., в съдебно заседание и в представения по делото писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, поради което предлага решението на районния съд да бъде отменено като неправилно. 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното  решение и след служебна проверка на същото, за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е  подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество  жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на И.Т.С. ***, против наказателно постановление № 17-1228-003890 от 30.11.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв., на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от същия закон. От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 20.11.2017г., около 15:15ч. в гр.Стара Загора, на бул.“Цар Симеон Велики“ на кръстовището с ул.“Димо Стаев“, в посока юг, И.С. управлява собствения си лек автомобил с рег.№ СТ4611АН като не пропуска стъпилият и преминаващ по пешеходната пътека пешеходец, движещ се от изток към запад. 

За да отмени наказателното постановление Старозагорският районен съд е приел, че е налице несъответствие между извършеното в действителност деяние и разпоредбата, цитирана в НП като нарушена. В случая санкционираното лице, като водач на МПС при извършване на маневра завой наляво в кръстовище действително не е осигурил предимство на пешеходци, преминаващи по пешеходна пътека, намираща се южно от кръстовището, но с деянието си е извършило нарушение на чл.119, ал.4 от ЗДвП, която е в съотношение на специална към обща спрямо чл.119, ал.1 ЗДвП. На следващо място се сочи и допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото описаната в наказателното постановление фактическа обстановка била непълна и то до степен, непозволяваща извеждането на съответстващ на действителността извод за обстоятелствата, при които е било извършено деянието и за конкретното правило за движение, нарушено с него. От съдържанието на НП изобщо не ставало ясно, че санкционираното лице се е движило по бул.“Цар Симеон Велики“ в посока запад и на кръстовището с ул.“Димчо Стаев“ е предприел маневра завой наляво, едва след което, ориентиран вече в посока юг, не е пропуснал на пешеходната пътека на ул.“Димчо Стаев“, намираща се южно от кръстовището, стъпилите на нея и пресичащи я в двете посоки /изток-запад и запад-изток/ пешеходци, а преминал между тях.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Настоящият касационен състав споделя извода на въззивния съд за формална неизрядност на издаденото наказателно постановление и несъответна на деянието правна квалификация.

От събраните в хода на съдебното производство пред въззивния съд доказателства, в т.ч. гласни такива, се установява, че преминаването на пешеходците през пешеходната пътека на кръстовището, посочено като място на нарушението, се регулира от светофарна уредба. Това обстоятелство по извършване на нарушението е от особено съществено значение, тъй като сочи на задължение за спазване на правилата по чл.120 от ЗДвП, а не на нормата на чл.119 ал.1 от същия закон, спрямо която е подведено правно фактическото обвинение. Следователно извода на въззивния съд за непълнота на описанието на нарушението, включително на обстоятелствата по неговото извършване е доказан от събраните гласни доказателствени средства при разпита на свидетелите на обвинението. Оттук и заключението на въззивния съд за неправилна квалификация на деянието е съответно на приложимия материален закон – чл.120 от ЗДвП. При наличие на светофарна уредба правилата за предимство на пешеходците и поведението на водачите на ППС, чрез което същото се осигурява са различни. Непосочването в АУАН и в издаденото въз основа на него НП на всички обстоятелства от съставомерен характер представлява нарушение на законовото изискване за пълно, ясно и точно описание на извършеното деяние, което опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.

С оглед гореизложените съображения Старозагорският административен съд намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд, поради което то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128/ 19.02.2018г., постановено по АНД № 112/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

  Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                                                                                                          2.