Р Е
Ш Е Н
И Е Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 219
15.06.2018 година
град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 176 по описа за 2018год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на И-ДБсъс седалище и адрес на управление *********, представлявано от
управителя Д.В.Б., подадена чрез пълномощника му адв. П.Ч. от ВТАК, против
Решение № 10 от 20.02.2018г., постановено по АНД № 348/ 2017г. по описа на Радневския
районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 24 - 001616 от 24.10.2017г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, като е
намален размера на наложената на И-ДБна основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на
труда, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда имуществена санкция от
4 000 лева на 1 500 лева.
В жалбата се съдържат оплаквания
за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния
съд извод, че извършването на вмененото му нарушение на трудовото
законодателство, в качеството на работодател, е установено и доказано по
безспорен начин. Поддържа, че въззивният съд не е изследвал обективно, пълно и
всестранно релевантните за ангажирането на отговорността му обстоятелства, като
при постановяване на решението неправилно са кредитирани с доверие единствено
показанията на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, а
немотивирано са отхвърлени непротиворечивите и безпристрастни показания на
останалите свидетели, които са били лица - незаинтересовани от изхода на делото.
Сочи, че липсата на установявания относно правнорелевантни факти за наличието
на съставомерно от обективна страна деяние, води до необоснованост на извода на
въззивния съд, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка
е доказана по несъмнен начин. С подробно изложени съображения по наведените
касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно
постановление № 24 - 001616 от 24.10.2017г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.
Ответникът
по касационната жалба - Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа че обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие
и при правилно приложение на закона.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага постановеното от
Старозагорския районен съд решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Радневския
районен съд се е развило по жалба на И-ДБ– Велико Търново, против Наказателно постановление
№ 24 - 001616 от 24.10.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 24 - 001616 от 29.09.2017г., на и-дб“ ЕООД,
в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер 4 000
лв., на основание чл. 413, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл.
63, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че при извършена проверка по спазването на трудовото
законодателство на 12.09.2017г. в 10.45 часа на строителен обект: Изпълнение на
инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради
на територията на Община Раднево – обособена позиция №1 – жилищна сграда № 29,
гр. Раднево, ул. “Минчо Стоянов“№ 2, СМР се изпълняват от 6 /шест/ работници на
и-дб“ ЕООД. От представените на 29.09.2017г. в Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Стара Загора официални документи се установило, че и-дб“ ЕООД, в качеството
си на работодател, допуска до работа на 12.09.2017 год. в 10.45 часа лицето Г.И.А.
като „работник – строителство сгради“ на горепосочения проверяван строителен
обект, без да му предостави преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от
КТ, заверено от ТД на НАП.
Радневският
районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални
правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа
изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в
необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното
обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и
гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е
установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването на вмененото на и-дб“ ЕООД, в качеството му на
работодател нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния
състав на чл.414, ал.3 от КТ, за неизпълнение от работодателя на императивното
задължение по чл.63, ал.2 от КТ. По
съображения, че липсват данни за наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства и че размера на наложената санкция не съответства на тежестта
конкретното нарушение, Радневският районен съд е изменил наказателното
постановление, като е намалил размера на наложената на И-ДБимуществена санкция
до законово регламентирания минимален такъв от 1 500лв.
Решението на Радневския районен съд е постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя
извода на въззивния съд, че по несъмнен начин е установено и доказано наличието
на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл.414, ал.3 от КТ – при неспазване на императивното изискване,
регламентирано в чл. 63, ал.2 от КТ, и-дб“ ЕООД, в качеството си на
работодател, на 12.09.2017г. е допуснал до работа лицето Г.И.А. като „работник
– строителство сгради“ на проверявания строителен обект, без да му предостави
преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Всички
релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят
административнонаказателната отговорност и с които е обосновано
административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства. Защитната теза на касатора и твърдението
му, че лицето Г.И.А. не е полагало труд на обекта към момента на проверката, а
единствено се е запознавало с характера на работата и е отишло на обекта за да
получи работно облекло и за да бъде обучено, не се подкрепя от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие във въззивното производство в
качеството на свидетели служители от Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара
Загора, извършили проверката. От тези показания по несъмнен начин се
установява, че работникът Г.И.А. със сключен трудов договор с И-ДБот
12.09.2017г., е бил допуснат да изпълнява трудовите си задължения на обекта
като работник по строителството, без преди това да му бъде връчено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Като се има предвид, че с трудовия договор е уговорено постъпване на работа на 12.09.2017г. и работникът
се е намирал на мястото, на което
следва да престира работна сила, в работно облекло и след проведен инструктаж
за изпълнение на трудовите си задължения на обекта, противно на твърденията на
касатора следва извода, че към момента на проверката лицето е било допуснато до
работа от работодателя. Следва да се отбележи и че дори и да е бил
налице срив в системата на НАП във връзка с приемането на уведомлението за
сключения трудов договор с работника Г.И.А., то това нито изключва задължението
на работодателя да спази изискването по чл.63, ал.2 от КТ, нито го освобождава
от отговорността по чл.414, ал.3 от КТ при неизпълнение на това задължение.
С оглед на гореизложеното съответно на доказателствата въззивният
съд е приел, че към момента на извършената от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда“ проверка, работодателят И-ДБе нарушил забраната по чл.63, ал.2 от КТ, като е допуснал до работа работника
Г.И.А. преди да му връчи уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП, поради което направеният от съда извод за осъществено от
работодателя съставомерно деяние – административно нарушение по чл.414, ал.3
във вр. с чл. 63, ал.2 от КТ, се явява фактически, правно и доказателствено
обоснован.
Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения
на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е
извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на
наказателното постановление, като е направил обоснован извод, че същото е
издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна
квалификация. Мотивирал е въз основа на кои доказателства, факти и обстоятелства
е приел, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е
установено по несъмнен начин, като обосновано не е кредитирана с доверие
защитната теза на жалбоподателя, че към момента на проверката лицето Г.И.А. не
е било допуснато до работа на обекта. При формиране на
вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни
действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
С оглед
на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 20.02.2018г., постановено по АНД № 348/ 2017г. по описа на
Радневския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.