Р Е Ш Е Н И Е

№199 30.05.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №177 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Е.Т. - старши юрисконсулт в Изпълнителна агенция за медицински одит, в качеството й на процесуален представител на агенцията против решение №10 от 15.02.2018 год., постановено по а.н.д. №459 по описа за 2017 год. на Чирпанския районен съд. В жалбата се релевират доводи, че неправилно въззивният съд бил приел, че нормата на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето е декларативна и не съдържа задължение за определено поведение. Решението на районния съд било необосновано и не било изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на данните по делото. Според изложеното в жалбата ответникът по касацията доктор И.И. не била извършила в достатъчен обем и своевременно преглед на пациента. Цитираната по-горе норма, която въвеждала изисквания за "своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ" представлявали императивни постулати, чието нарушение винаги водело до противоправно поведение и основание на реализацията на административно наказателната отговорност на лекаря, които ги е нарушил. Този извод се потвърждава и от Решение №388 от 10.11.2011 год. по наказателно дело №1903/2011 год. по описа на ВКС. По същество релевира касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на районния съд и да потвърди наказателно постановление №27-91/12.10.2017 год. на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Медицински одит" гр. София.

Ответника по касация – д-р И. П.И., чрез пълномощника си по делото адв. Цонева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото, за наличие на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледано по същество същата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Чирпан се е развило по жалба на д-р Илияна П.И. против Наказателно постановление №27-91/12.10.2017 год. на Изпълнителния директор на Иизпълнителна агенция „Медицински одит“ при Министерство на здравеопазването, с което й е наложено административно наказание " глоба" в размер на 300.00 лв. на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл.81, ал.2, т.1 от същия закон в частта "достатъчност и своевременност на медицинската помощ", във връзка с чл.235 от ЗЗ, като се сочат за неизпълнени изискванията на разпоредбата на чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ.

Административното обвинение почива на фактическа обстановка, подробно описана в АУАН №А 27-91 от 09.05.2017 год., съставен от д-р Л. Ч. - началник отдел в ИАМО и съответно възпроизведена в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, а именно наказателно постановление №27-91/12.10.2017 год., издадено от Изпълнителния директор на ИА МО гр. София.

Административното обвинение е повдигнато на д-р И.И. за това, че в качеството й служебно определен лекуващ лекар на г-жа Ш.Б.М., въпреки че от проведените в лечебното заведение лабораторни изследвания е установено наличието на урейна и креатинна задръжка и повишени стойности на кръвната захар, не е назначила и извършила своевременно и в достатъчна обем контролни лабораторни изследвания, включително кръвно-захарен профил, консултации с профилни специалисти и коригираща терапия. Въпреки данните за ХБН, пациентката не е категоризирана своевременно с цел проследяване на диурезата и е започната терапия с венозни вливания.

Въззивният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, приемайки, че разпоредбата на чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ не визира конкретно задължение за действие или бездействие, което би могло да осъществи конкретен състав на административно нарушение Приел е, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице несъответствие в описанието на нарушението и законовите разпоредби, които се твърди да са били нарушени. Нито в АУАН, нито в наказателното постановление е отразено кои конкретни медицински стандарти е следвало да прецени своевременността, достатъчността и качеството на оказваната медицинска помощ. Не са посочени конкретни разпоредби на приложимите медицински стандарти или на правилата на добрата медицинска практика. Чл.80 от ЗЗ, предвижда, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и правилата на добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Своевременността и достатъчността имат конкретни и различни измерения при различните медицински специалности, поради което са предмет на конкретно уреждане от медицинските стандарти. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В пределите на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на Чирпанския районен съд. На база установената фактическа обстановка касационния съд намира решението като за правилно, по следните съображения:

Нарушителката е привлечена към административнонаказателна отговорност за нарушение разпоредбите на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, съгласно който "Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: "своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ", в частта "достатъчност и качество на медицинската помощ".

Съгласно чл.80, ал.1 от Закона за здравето "качеството на медицинската помощ", съставляваща принцип по чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ. В нормативната уредба липсва легална дефиниция за "достатъчност на медицинската помощ", с оглед на което следва да бъдат съобразени видовете и обема на медицинските дейности, утвърдени с гореописаните медицински стандарти. Предвид на това, посочената в наказателното постановление като нарушена норма – чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето няма самостоятелно приложение. Същата не съдържа конкретен състав на административно нарушение, а регламентира принципите на правото на достъпна медицинска помощ и само нейното посочване не е достатъчно за индивидуализацията на нарушението. Посочената разпоредба следва да се прилага във връзка с чл.80 от същият закон, чрез посочване на конкретното нормативно установено задължение от съответния утвърден медицински стандарт, което наказващия орган приема, че е нарушен. Неизписването на всички фактически и правни основания, въз основа на които наказващият орган е извел своите изводи, относно наличието на елементите на посоченото в наказателното постановление административно нарушение е съществено процесуално нарушение, което засяга освен правото на защита на сакционираното лице, но и правомощието на съда да извърши проверка до колко действителната вола на органа е постановена в съответствие със закона.

За да е налице коректно, ясно и точно описание на нарушението, следва в АУАН и наказателното постановление да е посочено кои точно медицински стандарти или добри медицински практики е следвало да бъдат приложени от лекуващия доктор в хода на лечението на пациента и кои конкретно алгоритми на съответните стандарти и в какъв времеви момент. Липсата на такива изрични позовавания за конкретния случай, прави невъзможен и съдебния контрол за тяхното изпълнение. Допуснатите лекарски грешки следва да се санкционират, но при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на административнонаказателните актове.

Неоснователно е наведеното касационно оплакване, че принципите на оказваната медицинска помощ предвиждат съответното задължение на лекуващият лекар. Във връзка с това е и цитираното решение №388 от 10.11.2011 на ВКС по наказателно дело №1903/2011 год. Мотивите на същото са постановени във връзка с престъпния състав на чл.123, ал.1 от НК, който предвижда наказание за лице, което причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност. Доколкото фактическия състав на престъпление предвижда немарливо изпълнение на занятие /в частност лекарската професия/, то безспорно оказваната медицинска помощ следва да съответства на определени критерии, които са очертани в нормата на чл.81, ал.2 от Закона за здравето. Мотивите не предвиждат самостоятелен характер на тези принципи, а същите са обвързани с престъпния състав на чл.123, ал.1 от Закона за здравето. Такъв административнонаказателен състав обаче не е предвиден в Закона за здравето. Посочената като основание за налагането на административното наказание разпоредба на чл.229, ал.1 от закона е обща такава и не обвързва което и да е лице да спазва принципите на осъществяване на правото на достъпна медицинска помощ на гражданите и осъществяваната такава от страна на лекарите.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените в касационните жалби касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №10 от 15.02.2018 год. постановено по А.Н.Д. №459/2017 год. по описа на Районен съд Чирпан.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.