Р Е Ш Е Н И Е

№184 23.05.2018 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №181 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Община Казанлък, представлявана от Кмета Г.С., чрез пълномощника си по делото юриск. И. против решение №64/19.02.2018 год., постановено по АНД №1504 по описа за 2017 год. на Районен съд Казанлък. С оспореното решение е отменено наказателно постановление №ОП-156 от 28.09.2017 год. на Зам. Кмета на Община Казанлък, с което на основание чл.60, т.10 от Наредба №1 на Общински съвет Казанлък за осигуряване на обществения ред в Община Казанлък, на Г.В.Ф. *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100.00 лв..

Касаторът оспорва решението като от изложените съображения, може да се направи извод, че същото е постановено неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Съображенията са, че допуснатото нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно посочване на нарушената разпоредба в АУАН е несъществено по своя характер, тъй като правилната такава е посочена в обжалваното наказателно постановление. Нарушението е безспорно установено, както и извършителя, неговата вина, поради което е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и възможно издаването на наказателното постановление. Оспорва също така изводът на съдът, че неоснователно е прието, че неправилно АУАН е съставен против салонния управител на заведението, вместо да се състави на юридическото лице, стопанисващо обекта. Безспорно е че към момента на проверката, санкционираното лице е работило в заведението като салонен управител и като такъв извършва цялостно ръководство и организация на всички дейности в заведението. Излага съображения, че в случая е налице хипотезата на чл.10 от ЗАНН – налице е допустителство от страна на наказаното лице. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Г.В.Ф. ***, не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд - Казанлък.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по АНХД №1504/2017 год. на Районен съд Казанлък, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Районен съд Казанлък е отменил наказателно постановление №ОП-156 от 28.09.2017 год. на Зам. Кмета на Община Казанлък, с което на основание чл.60, т.10 от Наредба №1 за осигуряване на обществения ред в Община Казанлък, прието от Общински съвет Казанлък, на Г.В.Ф. *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100.00 лв. При извършената проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът е установил, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел, е че е налице разминаване между посочената като нарушена разпоредба в АУАН и тази посочена в наказателното постановление. Приел е, че посочената такава в наказателното постановление е правилната, като отразената разпоредба в акта за установяване на административно нарушение касае задължение на търговеца, стопанисващ обект с удължено работно време. Приел е за недопустимо едва в наказателното постановление за първи път да се посочва нарушената разпоредба. Неправилно е бил съставен акта на Г.Ф., който в качеството си на салонен управител не следва да носи отговорност, за това, че заведението работи без удължено работно време. Видно от длъжностната му характеристика, същият няма задължение да представлява юридическото лице във връзка с разрешенията свързани с удълженото работно време. С оглед така установеното от фактическа страна районният съд е приел, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Като административно нарушение от наказващият орган са преценени обстоятелствата, че на 16.07.2017 год. в 02.40 часа, в град Казанлък, площад „Севтополис“ при извършена проверка в бар „Десперадо“, стопанисван от фирма „Ми 60-ММ“ЕООД с ЕИК 200878295 се установи, че заведението работи извън регламентираното работно време до 24 часа, като не представя разрешение за удължено работно време от Община Казанлък, с което Г.В.Ф., в качеството си на салонен управител виновно е нарушил чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №1 за осигуряване на обществения ред в Община Казанлък и на основание чл.60, т.10 от същата наредба е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв.

Не може да се сподели становището на касатора, че погрешното посочването на нарушената разпоредба в акта за установяване на административно нарушение и посочването на правилната такава в наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение. Споделят се мотивите на районният съд в тази насока, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение може да се изложи, че посочването на нарушената разпоредба както в АУАН, така и в наказателното постановление, са задължителни реквизити съгласно съответно чл.42, т.5 и чл.57, т.6 от ЗАНН. Не изписването им, както и погрешното им изписване, винаги са основания за отмяната на обжалваното наказателно постановление. Строго формалният характер на административнонаказателното производство по ЗАНН цели да се гарантира в пълна степен правото на защита на нарушителя. В този смисъл, едва с наказателното постановление е повдигнато обвинение на ответника по касация за нарушение на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №1 и същият не е могъл да упражни в пълна степен правото си на защита, доколкото първоначално повдигнатото му обвинение съгласно акта за установяване на административно нарушение е за нарушение на чл.35, ал.1 от Наредба №1 за осигуряване на обществения ред в Община Казанлък. От друга страна съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН. В конкретния случай, акт за нарушение по чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №1, на Г.Ф. не е съставян, поради което и за това му административнонаказателно обвинение не е налице надлежно започване на административнонаказателното производство. Допуснатата грешка при съставянето на акта за установяване на административно нарушение не може да бъде преодоляна по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Ето защо като е стигнал до извода за допуснато формално нарушение на процесуалните правила, районният съд е приложил правилно материалния закон.

Неоснователно е и касационното оплакване, че неправилно е прието от районният съд, че наказаното лице не може да бъде наказано за това деяние, а отговорността следва да се понесе от юридическото лице, стопанисващо търговския обект. Посочената като нарушена в АУАН разпоредба предвижда задължение за юридическото лице, стопанисващо обект в пешеходната зона и в централна градска част, което иска да му бъде издадено разрешение за удължено работно време, че за това удължено време е необходимо да сключен договор за физическа охрана с лицензирана охранителна фирма или звено за самоохрана, регистрирано съгласно действащото законодателство от една страна, а от друга да осигури охранително-пропускателен режим в обектите, съгласуван с РУ“Полиция“ Казанлък. В този смисъл, задължението е за юридическото лице, а не за салонния управител на заведението. Дори и това да му е вменено с длъжностната характеристика, отговорността му не може да бъде ангажирана за нарушение на чл.35 от Наредба №1. Между другото за тази разпоредба, не е предвидено носенето на съответната отговорност видно от разпоредбата на чл.60 от Наредба №1. Неизпълнението на това задължение е основание за отказ да се издаде разрешение за удължено работно време, но не и основание за ангажирането на отговорността на салонният управител на заведението.

Що се отнася до посочената като нарушена разпоредба в наказателното постановление – чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №1 за осигуряване на обществения ред в Община Казанлък, същата определя работното време на търговските обекти, които не се намират в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение. Доколкото самите търговски обекти се стопанисват от съответните юридически лица, задължението за въвеждане на работното време е именно на търговеца, стопанисващ заведението за хранене и развлечения, а не за салонния управител. Не може да се приеме и съображението, че в конкретния случай, отговорността на Ф. е ангажирана на основание чл.10 от ЗАНН, т.е. в условията на допустителство. Следва да се има в предвид, че съгласно посочената разпоредба, допустителството се наказва само в предвидените от закона случаи. В конкретния случай, такава възможност не е предвидена нито в самата наредба, нито в посочената като правно основание за приемането на наредбата разпоредба на чл.22 от ЗМСМА. Отделен е въпросът дали възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на допустителите може да се предвиди в подзаконов нормативен акт, каквато се явява Наредба №1 за осигуряване на обществения ред в Община Казанлък.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като такова следва да бъде потвърдено. При извършената служебна проверка, не се установиха допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №64/19.02.2018 год., постановено по АНД №1504/2017 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.