Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                  

                                                                                          

            № 214       04.06.2018 година   град Стара Загора

 

 

 

                           В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                              

                                                                                                                               

                                                   Председател:   ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                 Членове:           ИРЕНА ЯНКОВА   

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретар Пенка Маринова    

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова                                         

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 184 по описа  за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

           Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба на „Б.Т.“ АД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г. Х. Г., против Решение № 71/ 21.02.2018г., постановено по АНД № 1491/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 24 – 001676/ 08.12.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, като е намален размера на наложената на основание чл.415в от Кодекса на труда на „Б.Т.“ АД в качеството му на работодател имуществена санкция от 300лв. на 200 лева

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че административнонаказателното обвинение е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, като поддържа, че не са описани съставомерните признаци на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които се твърди, че то е извършено. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил и преценил наличието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Излага доводи и за липса на материална компетентност за Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора да издава наказателни постановления за установени нарушения по Кодекса на труда. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001676/ 08.12.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора и в условията на алтернативност - да бъде изменено наказателното постановление при налагане на административна санкция в законово регламентирания минимален размер по чл.415в от Кодекса на труда.

 

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е направил извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Б.– Т.“ АД – *** против Наказателно постановление № 24 – 001676/ 08.12.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 - 001676 от 13.11.2017г., на „Б.– Т.“ АД, в качеството му на работодател, на основаниечл.415в във вр. с  чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 300лв., за нарушение на чл. 245, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 25.10.2017г. на обект „Администрация“ на „Б.Т.“ АД със седалище и адрес на управление ***, и на 13.11.2017г. по представени официални писмени документи в Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, е установено, че „Б.Т.“ АД, в качеството си на работодател, не е изплатил трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната пропорционално на отработеното време за месец август 2017г. на лицата А.М.К., В.С.С., Д.С.М., З.Р.А. И.А.Й.Л.К.Б., М. Х. Ш., М. И. Л., Н.А.К. и Я.Р. Я. които, съгласно трудовите им договори с работодателя „Б.Т.“ АД, са дължими до последната седмица на месеца, следващ отработения т.е в срок до 30.09.2017г. /в нарушение от 02.10.2017г./. От Нареждане за масово плащане в ПИБ е установено, че плащането на дължимите трудови възнаграждения е извършено по банкови сметки на 19.10.2017г. и в брой на каса в дружеството с ведомост за заплати месец август от 18.10.2017г. В наказателното постановление е посочено, че към момента на приключване на проверката нарушението е било отстранено.

 

   Казанлъшкият районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото на  работодателя „Б.Т.“ АД нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.415в от КТ. По съображения, че размера на наложената санкция следва да се определи при баланс на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, Казанлъшкият районен съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената на „Б.Т.“ АД имуществена санкция от 300 лв. на 200 лева.  

 

            Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

 

         Отговорността на дружеството – работодател, е ангажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която разпоредба регламентира  при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна е обосновано с това, че „Б.Т.“ АД, в качеството му на работодател, не е изплатило на посочените в наказателното постановление работници трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната пропорционално на отработеното време за месец август на 2017г. Противно на твърдението на касатора, посочването в наказателното постановление на пълното словесно съдържание на разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ относно изплащането на гарантираното трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на работника, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, не представлява нито съществено процесуално нарушение, нито води до неяснота за какво точно нарушение на трудовото законодателство е привлечен към отговорност и е санкциониран работодателят.

           

            Обосновано от гл.т на доказателствата по делото и правилно от гл.т на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че извършеното от „Б.Т.“ АД, в качеството му на работодател, нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, е установено и доказано по несъмнен начин, като същото правилно е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.414, ал.1 във вр. с чл.415в от КТ.  При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 3 от 10.05.2011г. по тълк. дело № 7/ 2010г. на ВАС, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, следва извода, че необсъждането от въззивния съд дали е налице основание за квалифицирането на нарушението като „маловажен случай” за прилагането на чл.28 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение. А с оглед установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, не  може да се приеме наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи квалифицирането на допуснатото административно нарушение като „маловажен случай” по чл.28 от ЗАНН – от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че неизпълнението от страна на работодателя на задължението му по чл.245, ал.1 от КТ, не е инцидентно и изолиран случа, а и констатираното нарушение е засегнало много лица.

 

            Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател за липса на материална компетентност за Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора да издава наказателни постановления за установени нарушения по Кодекса на труда. Осъществяването от Директора на съответната дирекция „Инспекция по труда“ на правомощия на административнонаказващ орган по см. на чл.47, ал.2 от ЗАНН, следва от изричната нормативна разпоредба на чл.16, ал.4, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

 

            Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение – не са установени съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК.  При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са констатирани порочни действия на въззивния съд, съотв. не са установени порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

 

            Не е налице и релевираното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, доколкото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наказанието т.е наказанието да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. При отчитане на всички обстоятелства, релевантни за индивидуализацията на административната санкция, законосъобразен е мотивираният в съдебното решение извод за определяне на санкция в предвидения в КТ среден размер, като съответен на тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. А и жалбоподателят не излага никакви доводи досежно съществуването на някоя от хипотезите по чл.348, ал.5 от НПК за определянето на наказанието като явно несправедливо.

 

           С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

          Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                      Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 71/ 21.02.2018г., постановено по АНД № 1491/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                       

   

        2.