Решение по Наказателно дело 186/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 215 31.05.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 186 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Д.БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.И.К., против Решение № 74 от 26.02.2018г., постановено по АНД № 1439/ 2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № К – 040841 от 28.09.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите /КЗП/.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му административно нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа че неправилно съдът е приел, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № К – 040841 от 28.09.2017г.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите – Регионална Дирекция – Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Д.БГ“ ЕООД – гр. Казанлък, против Наказателно постановление № К – 040841 от 28.09.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К – 040841/ 26.07.2017г., на „Д.БГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на чл.27, ал.3 от ЗЗП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 05.07.2017г. проверка в обект „FASHION НOUSE DIA”, находящ се в гр. Казанлък, бул. „Б. № 1, е установено, че в търговския обект /в работен режим по време на проверката/, се предлага за продажба на потребители дамско облекло и услуга ушиване и поправки и корекции на облекла. В обекта се предоставят на потребители следните услуги: подгъв на поли, панталони, ръкави, смяна на цип, хастар, корекции на дрехи, ушиване на облекла. За предлаганите услуги има съставен ценоразпис с предварително обозначени продажни цени, поставен на видно за потребителите място. Установено е, че в ценоразписа за следните услуги за една и съща услуга има обявени две цени: дамски обикновен панталон – ушиване 45-50лв.; ушиване на панталон с елементи 60-70лв.; ушиване на дамско сако с хастар 60-100лв., без хастар 50-60лв.; ушиване на пола – обикновена 28-40лв., с елементи 40-50лв.; ушиване на панталон от трико – обикновен 28-45лв., с елементи 45-60лв.; ушиване на пола с хастар 45-55лв.; ушиване на елек от трико – 28-38лв., от плат с хастар 35-40лв., от плат без хастар 30-40лв.; ушиване на палто с хастар – 100-150лв., с хастар с елементи 100-200лв.; ушиване на сако от трико 38-50лв.; ушиване на рокля обикновена 45-60лв., официална 100-350лв.; ушиване на блуза от трико 28-45лв., блуза от шифон 35-50лв., с което е нарушен чл.27, ал.3 от ЗЗП.

С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за неговата материална и процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението от фактическа и правна страна. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и допуснатото от „Д.БГ“ ЕООД нарушение на забраната по чл.27, ал.3 от ЗЗП, като основание за налагане на административна санкция по чл.200 от ЗЗП, определена в законово регламентирания минимален размер. В мотивите към решението са изложени и съображения че не са налице обстоятелства, сочещи на маловажен случай на административно нарушение, като основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Обоснован е направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на КЗП проверка, в търговския обект на „Д.БГ“ ЕООД за предлаганите услуги има съставен ценоразпис с предварително обозначени продажни цени, поставен на видно за потребителите място, като в ценоразписа за някои от услугите има обявени за една и съща услуга различни цени /в посочен ценови диапазон/. Законът по императивен начин в разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗЗП регламентира забрана за означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект. Нарушаването на тази забрана релевира наличието на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото на „Д.БГ“ ЕООД административнонаказателно обвинение, както правилно е приел Казанлъшкият районен съд.

Не се споделя извода обаче извода на Казанлъшкия районен съд, че в случая допуснатото от санкционираното лице административно нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” и съответно че не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като съображенията за това са следните:

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В случая необосновано Казанлъшкият районен съд е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи квалифицирането на допуснатото административно нарушение като „маловажен случай”. Нарушението, допуснато от жалбоподателя, от обективна страна се изразява в посочване на цени за определен вид услуга в рамките на ценови диапазон. Така направеното обозначаване на цените следва от спецификите на осъществяваната дейност при предлаганите шивашки услуги, тъй като конкретната цена на услугата зависи от особеностите на конкретния случай – напр. вида и сложността на модела, материята, от която ще бъде ушит артикула и други специфики на шивашката услуга. Следователно нарушението се дължи на обективната невъзможност да се опишат в ценоразписа конкретните услуги с всички възможни техни специфики с оглед изискванията на отделните потребители, като са посочени цените за отделните типове услуги в ценови диапазон, без това да има за последица въвеждане на потребителя в заблуждение относно цената на предлаганите услуги. Следва да се отчете и факта, че при извършената от контролните органи на КЗП проверка не са констатирани други нарушения, като установеното нарушение е първо за санкционираното дружество. И не на последно място от доказателствата по делото е видно, че в нарушение на законовата разпоредба са определени цените само на част от услугите, предлагани в търговския обект. Действително посочените обстоятелства са ирелевантни за съставомерността на деянието по 200 във вр. с чл.27, ал.3 от ЗЗП, но са от значение за преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид. Вярно е и че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива. В случая всички посочени по-горе обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Значимостта на охраняваните обществени отношения свързани със защита правата на потребителите, са обусловили законодателното разрешение нарушаването на забраната по чл.27, ал.3 от ЗЗП да бъде предвидено като противоправно и общественоопасно съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.200 от ЗЗП. Това обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. Не може да се приеме, че в конкретния случай нарушението рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на 200 във вр. с чл.27, ал.3 от ЗЗП обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като значимостта респ. малозначителността на неблагоприятните последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а следва да се преценява във всеки конкретен случай. А в случая, с оглед установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл. 200 от ЗЗП за нарушение на чл.27, ал.3 от ЗЗП. Ето защо необосновано въззивният съд е приел, че административното нарушение не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, е било адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна. С оглед на което в случая неправилно Наказателно постановление № К – 040841 от 28.09.2017г. е било потвърдено от Казанлъшкия районен съд.

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на закона и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени НП № К – 040841 от 28.09.2017г., издадено от Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към ГД „Контрол на пазара” при КЗП.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 74 от 26.02.2018г., постановено по АНД № 1439/ 2017г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К – 040841 от 28.09.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „Д.БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***724, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите, за нарушение на чл.27, ал.3 от ЗЗП, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.