Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 216 04.06.2018 година град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично
заседание на десети май през две хиляди и и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
Секретар Пенка Маринова
Прокурор Маргарита
Димитрова
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА касационно
административно наказателно дело номер 187 по описа за 2018 година.
Производството
е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационната жалба на „Т.” ЕООД *** против решение № 114/12.02.2018г., постановено
по АНД №3181/17г. по описа на Старозагорски районен съд. С решението е изменено
Наказателно постановление №24-001594/16.10.2017г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Стара Загора с наложена на касатора „имуществена санкция” в размер
на 2000лв. за нарушение на чл.142 ал.4 от КТ и на основание чл.414 ал.1 от
същия кодекс, като същата е намалена от съда от 2000 лева на 1500лева
С
касационната жалба се иска отмяна на въззивното съдебно решение като
постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348
ал.1 т.1 от НПК, а именно фактическото обвинение не съответства на правното за
нарушение на чл.142 ал.4 от КТ, защото разпоредбата посочена като нарушена
поставя изискване към работодателя при определяне на работното смяна в случаите
на сумирано отчитане на работното време. Изискването на чл.124 ал.4 от КТ е
изпълнено, тъй като е определено работно време от 12ч на една работна смяна на охранителите.
Неправно съдът бил кредитирал свидетелските показания на работник, който не
работи в дружеството от известно време. Той не бил формирал вътрешното си
убеждение въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
Административнонаказателното производство било протекло при съществени
нарушения на административно наказателните правила То било образувано в
присъствието на пълномощник и АУАН бил
връчен на него, вместо на законния представител на фирмата . Това било
засегнало правото на защита на нарушителя , като го е лишило от правото на
лично участие при съставяне на АУАН. В обема
на упълномощаването не било посочено участие в административно наказателни
производства, получаване на АУАН , още по-малко изготвяне и депозиране на
възражение против него. Допускането на пълномощник, който не разполага с
изрично пълномощно до участие в административно наказателното производство водело
да незаконосъобразност на НП..Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на районния съд , ведно с
Наказателно постановление №24-001594/16.10.2017г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Стара Загора.
Ответникът
по касация Дирекция „ИТ” Стара Загора не изпраща представител, но в писменото
си становище излага доводи,че решението
на РС Стара Загора е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да бъде
оставено в сила.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно
решение.
Съдът,
като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши
проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата
основания, намира за установено
следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна,
разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е
развило по жалбата на „Т.” ЕООД *** против Наказателно постановление
№24-001594/16.10.2017г. издадено от
Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. . Стара Загора с наложена на
дружеството „имуществена санкция” в размер на2000лв. за нарушение на чл.142
ал.4 от КТ на основание чл.414 ал.1 от същия кодекс за това, че на при проверка
за спазване на трудовото законодателство на 11.09.2017 г. на обект, на който се
извършва дейност по охрана на магазин „ Била”, ул.” П.К.” № 52Б в 12,00 и 20,50
часа и на 18.09.2017 часа по представени официални писмени документи се
установило, че „ Т. „ЕООД *** в качеството си на работодател е допуснал максимална
продължителност на работното време на М.П.Й., охранител на горепосочения обект
на 11.09.2017 г. да надвишава 12 часа. На 11.09.2017 г. работникът е започнал
работа на обекта в 6,00 часа и 20 часа
все още е полагал труда за работодателя. Обвинението се основава на декларациите
наЙ. от 11.09.2017 година, трудов договор № 336 от 02.08.2017 г., заверено
копие на график на обект Билла – 414 – гр. Стара Загора и правилник на
вътрешния трудов ред .
За
да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора се е позовал на
показанията на свидетеля П.Р.Ж., който е работил като охранител в същото
предприятие и е изложил пред съда, че смените на охранителите са по повече от
12 часа. Показанията му са подробни, последователни и подкрепят представената
отЙ. декларация за 16 часови смени на работа, при установено сумирано
изчисляване на работното време. Изводите на РС Стара Загора за спазване
правилата на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на НП са правилни.
Разпоредбата на чл.142 ал.4 от КТ не поставя само и единствено формално
изискване към документалното определяне на работната смяна. По документи е
възможно да бъде спазено изискването на тази разпоредба, но нейното съдържание
е следното: максималната продължителност на работната смяна не може да бъде
повече от 12 часа, т.е. на практика не може да продължава повече от тези 12 часа,
независимо какво е записано в заповедите, в правилника, в графиците и формите.
От показанията на Желев се установява, че работодателя при сумирано изчисляване
на работното време е установил с устно разпореждане работна смяна по-дълга от
12 часа, въпреки забраната на чл.142 ал.4 от КТ. Фактическото обвинение не
противоречи на тази норма, защото всички елементи от нейната хипотеза са
описани с установените конкретни факти на продължителност на работната смяна и
на установено сумирано отчитане на работното време.
Ето защо обосновано въззивният съд е приел, че работодателят „Т.”ЕООД *** е нарушил императивното
изискване на чл.142, ал.4 от КТ максималната продължителност
на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да не надвишава 12 часа, което сочи на съставомерно от обективна страна деяние квалифицирано като
административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, за което е наложена
имуществена санкция в предвидения от закона минимален размер. В този смисъл НП №24-001594/16.10.2017г г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, с което по така
фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на „Т.” ЕООД ***, се явява законосъобразно и
правилно е потвърдено от Старозагорския районен съд.
Неоснователни са оплакванията, че представлява нарушение
на разпоредбите на ЗАНН, съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя и
връчването му упълномощено лице. „ Т.” ЕООД е било поканено по реда на чл.40,
ал.2 от ЗАНН за съставянето на АУАН, но управителят не се явил лично, а
изпратил своя представител Р.С. С., депозирал надлежно пълномощно за
получаването на съставеният АУАН. Законодателят е предвидил в тези случаи, ако
след надлежната покана на нарушителя и неявяването на същия, АУАН да бъде
съставен и в негово отсъствие. От друга страна, упражняването на правото на
защита на всяко едно лице при констатирано административно нарушение зависи
единствено и само от неговата воля. Обемът на тази защита, както и
упражняването й лично или от упълномощено лице, е въпрос на лична преценка. Ето
защо, щом като волята на „ Т.”ЕООД *** е била това негово право на защита да бъде
упражнено чрез лицето Р.С., то дирекция „ Инспекция по труда” гр. Стара Загора,
правилно са съставили АУАН в отсъствие на законния представител на дружеството .
При наличието на изрично изразена воля за получаване и подписване на съставеният
АУАН, същият правилно е бил връчен и на упълномощеното лице. По този начин не е
накърнено по никакъв начин правото на защита на наказаното лице и не са налице
нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН., впредвид, че в
пълномощното изрично е записано , че изброяването на правните действия, който
пълномощникът може да извършва са примерно посочени, но което не ограничава
извършването на всякакви други правни действия от него. Управителят на
дружеството е бил запознат чрез пълномощника си със съставения акт. Той е депозирал
и възражение срещу него пред контролните органи. Поради което съдът не
възприема релевираните доводи, че е ограничено правото на защита на нарушителя.
Предвид изложените съображения съдът намира, че не е
налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо и постановено в
съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 114/12.02.2018г., постановено по
АНД №3181/2017г. на Старозагорски районен.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.