Р Е Ш Е Н И Е

№ 218 31.05.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 198 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на д. Х.Б. ***, против Решение № 193 от 09.03.2018г., постановено по АНД № 149/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 43-0000315 от 28.11.2017г., издадено от и. д Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на законово регламентираните формални изисквания и процесуални правила. Поддържа, че при постановяване на съдебното решение не са разгледани, обсъдени и преценени възраженията на санкционираното лице, изложени в подкрепа на жалбата. Твърди, че съдът не е изследвал пълно и всестранно релевантните за ангажирането на отговорността обстоятелства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание и такива за фактическата, правна и доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от него нарушение на чл.40, изр. първо от Наредба № 34/ 1999г. за таксиметров превоз на пътници, като основание за налагане на административно наказание по чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, е направено искане съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 43-0000315 от 28.11.2017г.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на д. Х.Б., против Наказателно постановление № 43-0000315 от 28.11.2017г., издадено от и.д Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 240875/ 11.09.2017г., на Д. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.40, изр. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 11.09.2017г., около 12.00ч, в гр. Стара Загора на ул. „Армейска“ на таксиметрова стоянка, като водач на лек таксиметров автомобил марка „Н…“ с рег. № …, приведен в работно състояние с открит знак „такси“, без табела „Не работи“, изчаква пътници, като при проверката е установено че водачът не е попълнил пътен лист № 000049 от пътна книжка серия СТ № 444, заверена от превозвача на 19.06.2017г. Не е попълнена дата 11.09.2017г. /за деня/ и часа на започване на работния ден.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от санкционираното лице съставомерно деяние – нарушение на чл.40, изр. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, като основание за налагане на административно наказание по чл.105, ал.1 от ЗАвтП в предвидения от закона размер.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Обосновано въззивният съд е приел, че при проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая Д. Б. е санкциониран на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП, съгласно която разпоредба за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200лв. От правна страна административнонаказателното обвинение е обосновано с допуснато нарушение на чл.40, изр. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, която норма регламентира като задължение за водачите, извършващи таксиметров превоз на пътници, да попълват редовно и точно пътната книжка. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че на 11.09.2017г., около 12.00ч, в гр. Стара Загора на ул. „Армейска“ на таксиметрова стоянка, като водач на лек таксиметров автомобил с рег. …., приведен в работно състояние с открит знак „такси“, без табела „Не работи“, изчаква пътници, като при проверката е установено че водачът не е попълнил пътен лист № 000049 от пътна книжка серия СТ № 444, при изричното посочване, че не е попълнена дата 11.09.2017г. /за деня/ и часа на започване на работния ден. С оглед на така направеното описание на нарушението, посочената като нарушена норма и административнонаказателната разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвтП, по която е подведен под отговорност касационният жалбоподател, изпълнителното деяние се явява индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен от фактическа страна, като всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са установени и посочени в наказателното постановление. Очевидно е, че посочването „Не е попълнена дата 11.09.2017г. /за деня/ и часа на започване на работния ден“, макар и структурирано като отделно изречение, е с оглед поясняването на констатацията, че водачът не е попълнил пътен лист № 000049 от пътна книжка серия СТ № 444 и съотв. представлява конкретизация кои от задължителните реквизити не са били попълнени. Ето защо абсолютно неоснователно е възражението за „непълно и бланкетно описание на нарушението в АУАН и в НП“ и за липса на конкретизация и индивидуализация на противоправното деяние, за извършването на което е бил санкциониран Д. Б., както и възражението, че това описание не дава възможност да се разбере в какво се състои действително нарушението, а оттам да се прецени и дали въобще същото е било извършено. Противно на твърденията на касатора, налице е изискуемият се конекситет между описанието в обстоятелствената част и правната квалификация на деянието в АУАН и в НП, като направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето като съставомерно такова по чл.105, ал.1 от ЗАвтП във вр. с чл.40, изр. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ. Административнонаказателната правна квалификация на деянието е съответна на фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена нормативна разпоредба. Обозначаването на нормативния акт, съдържащ нарушената разпоредба като „Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ“ т. е без изписване на пълното му наименование - Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, не представлява съществено нарушение на изискването по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН – очевидно с посочването на номера, датата и органа, издал наредбата, в необходимата и достатъчна степен е конкретизиран нарушения подзаконов нормативен акт. Вярно е че правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, но в случая всички задължителни реквизити и елементи от императивно регламентираното нормативно съдържание на наказателното постановление са обективирани по надлежния начин, а не е необходимо да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път, както необосновано твърди жалбоподателя. Всъщност в по-голямата си част възраженията на санкционираното лице за допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 57, ал.1 от ЗАНН се свързват с доводи за несъставомерност на деянието по повдигнатото административнонаказателно обвинение и липса на извършено от него административно нарушение, което обаче е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на наказателното постановление.

Изцяло се споделя и извода на Старозагорския районен съд, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение, се потвърждават от събраните по делото доказателства. Действително по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно разрешението, дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство АУАН няма обвързваща материална доказателствена сила. Но в случая съдът е основал правния си извод за извършено от Д. Б. административно нарушение не само на база констатациите в съставения АУАН № 240875/ 11.09.2017г., а при съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства е зачел доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия. Противно на твърденията на касатора, установените факти правилно са квалифицирани като нарушение на изискването по чл.40, изр. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници и съотв. правилно е приложена административно наказателната разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвтП. Вярно, че в Наредба № 34 от 06.12.1999г. не е посочено изрично какво следва да се разбира под "редовно и точно попълване на пътната книжка", нито е определен моментът, в който следва да бъде попълнена пътната книжка. Тази законодателна празнота обаче налага тълкуване на чл. 40 от Наредбата съобразно изискванията на чл. 46 от ЗНА. В тази връзка с оглед естеството на пътната книжка - основен документ за отчитане и контрол на работата с лек таксиметров автомобил /т. 1 от Приложение № 12 към чл.31, ал.1, т.5 от Наредбата/, употребата в нормата на чл. 40 от Наредба № 34 на думите "редовно" и "точно", следва да се приеме като изискване за коректност и своевременност при попълването на документа. Съгласно посоченото Приложение № 12, пътната книжка съдържа 100 пътни листа (т.1), като всеки водач попълва отделно пътен лист за своята смяна и реквизитите в пътния лист (вкл. началния час на работната смяна на водача) се попълват ясно и четливо с химикал. Доколкото като реквизит на пътния лист се посочват началото и края на работната смяна /с отбелязване на часове/ и начални и крайни показания на километража, то точно в началото на смяната следва да бъдат попълнени наличните към този момент данни - начален час на работната смяна и начални показания на километража. Именно когато пътната книжка е надлежно и коректно оформена в самото начало на работната смяна /т.е. преди предприемане на каквито и да било последващи фактически действия от страна на водача по осъществяване на таксиметрова дейност - подготвителни (включване на апарата на зелена светлина указваща на потенциалните клиенти, че таксиметровият автомобил е в режим на готовност да им предостави таксиметрова услуга) или действия по фактическо осъществяване на таксиметрова услуга по заявен от клиент маршрут/, ще бъде удовлетворено нормативното изискване по чл.40, изр. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999г.

Следва да се отбележи че управление на таксиметров автомобил е налице, когато той е обозначен със знак "Такси", светещ през тъмната част на денонощието, на който на бял фон с черни букви е изписано "Такси", като знакът "Такси" трябва да бъде трайно закрепен по време на работа върху покрива на автомобила, или специално монтирано за целта устройство (чл. 21, ал. 1, т.5 от Наредбата). Безспорно е установено от събраните доказателства, че към момента на проверката знакът „Такси“ на таксиметровия автомобил не е бил закрит и съотв. на предното стъкло вдясно на автомобила не е била поставена табела "Не работи" - т. е налице е управление на таксиметровия автомобил по см. на чл.21, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. По несъмнен начин е и установено, че към този момент водачът на таксиметровия автомобил не е попълнил дата 11.09.2017г. /за деня/ и часа на започване на работния ден в пътен лист № 000049 от пътна книжка серия ………. .., в нарушение на изискването по чл.40, изр. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999г. За да се приеме, че е налице управление на таксиметров автомобил и респ. осъществяване на таксиметров превоз, не съществува изискване да се превозва пътник, тъй като таксиметровият автомобил е възможно да бъде нает в по-късен момент - от таксиметрова стоянка, обозначена с пътен знак "Такси"; от незабранените с пътни знаци или маркировка места за престой и паркиране; чрез подаване на сигнал с ръка; чрез повикване по телефон /чл. 36 от Наредбата/. На практика с паркирането на автомобила на стоянката за таксита вече означава, че жалбоподателят е започнал работа. А това дали при него ще отиде клиент и кога, е без значение. В този смисъл и противно на твърденията на касатора, започването на работната смяна на таксиметровия водач не се свързва с качването на първия клиент в автомобила.

Ето защо и предвид конкретно вмененото административно обвинение, в случая всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност и с които е обосновано това обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Бланкетно и голословно е възражението на касатора, че „АНО не е представил доказателства, които по безспорен начин да установят описаното в АУАН и в НП нарушение“.

Като основание за претендираната отмяна на обжалваното съдебно решение касаторът е посочил и неговата необоснованост /немотивираност/. Необосноваността на съдебния акт не е касационно основание по чл.348 от НПК във вр. с чл.63 от ЗАНН и е извън обхвата на касационната проверка. Оплакването за необоснованост може да бъде уважено само ако касационният съд констатира, че са допуснати груби и съществени нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон и/или когато правните изводи се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства. В настоящият случай относимите обстоятелства са установени с допустими от НПК доказателствени средства, като въззивната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал. Обосновани от гл.т. на доказателствата и на установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т на закона са съображенията на Старозагорския районен съд, мотивирали направения извод, че д. Б. не е изпълнил задължението си по чл.40, изр. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, което сочи на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.105, ал.1 от ЗАвтП.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 193 от 09.03.2018г., постановено по АНД № 149/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 43-0000315 от 28.11.2017г., издадено от и.д Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.