Р Е Ш Е Н И Е

№254 18.06.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Албена Ангелова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 201 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Л. Е. ЕООД – гр.Димитровград против Решение №179/06.03.2018г., постановено по а.н.д №3275/2017г. по описа на Районен съд – Стара загора, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №24-001529 от 01.11.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора. В жалбата не са посочени касационни основания, но по същество се развиват доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалия закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че при издаване на санкционния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са спазени императивни разпоредби на ЗАНН относно сроковете за установяване на административното нарушение, сроковете на издаване на НП, както и реда и начина на връчване. Твърди се, че административнонаказващият орган е издал необоснован акт, тъй като не е обсъдил възраженията на санкционираното лице, депозирани при връчване на АУАН. Обосновава се, че на служителя Райна Иванова не е нареждано и не е променяно продължителността на работната смяна, която е 12 часа дневно, като пребиваването на този служител на работното му място на процесните дати след изтичане на смяната не са съгласувани и разрешени от работодателя. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Стара Загора и да постанови друго, с което да отмени процесното НП.

Ответникът по касация Дирекция Инспекция по труда – гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание редовно, излага доводи, че обжалваното решение е правилно и незаконосъобразно и моли съда същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Л. Е. ЕООД – гр.Димитровград срещу НП №24-001529 от 01.11.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-001529/05.10.2017г. на Л. Е. ЕООД – гр.Димитровград е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 20.09.2017г., на 25.09.2017г. и на 26.09.2016г. на обекта на предприятието – офис на адрес: гр.Стара Загора, ул.П., срещу КАТ и на 02.10.2017г. и 05.10.2017г. в Дирекция Инспекция по труда по представени официални писмени документи се установило, че Л. Е. ЕООД – гр.Димитровград, в качеството си на работодател, е допуснал на 18.09.2017г. и на 19.09.2017г. максимална продължителност на работната смяна на лицето Р. И. И. да бъде повече от 12 часа при сумарно изчисляване на работното време видно от собственоръчно попълнена Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от лицето. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.142, ал.4 от КТ.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Стара Загора е потвърдил посоченото НП. В решението е прието, че от приетите писмени доказателства е безспорно установено допускането на вмененото административно нарушение от страна на дружеството. Посочено е, че за да се освободи работодателят от отговорност е необходимо да се установи по категоричен начин, че е изпълнил законовите задължения, като определи график за изпълнението на трудовите задължения на служителите, респективно работното време за всеки един от тях, което в случая не е направено. Обосновано е, че при извършената служебна проверка не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на АУАН и издаването на НП. Изложени са съображения за законосъобразност на наложеното наказание.

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

Нaстоящият касационен състав изцяло споделя доводите, развити от въззивния съд за доказаност на вмененото на касатора административно нарушение, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. С разпоредбата на чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено задължение за работодателя едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работно време по чл.142, ал.2 от КТ да утвърди и поименни графици за работа за периода, за който е установено такова и да запознае работните и служителите с тези графици преди започване на работа по тях. В разглеждания случай такива графици не са представени от касатора, като от приетите като писмени доказателства в производството пред районния съд декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнени и подписани от Р. И. И., се установява, че същата на 18.09.2017г. и на 19.09.2017г. е била на работа от 08:00 часа до 22:30 часа. Следователно за този период Иванова е полагала труд в повече от допустимите 12 часа за работна смяна при сумарно изчисляване на работно време, с което от работодателя е нарушена разпоредбата на чл.142, ал.4 от КТ.

Настоящият касационен състав намира изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на НП за неоснователни, поради следните съображения:

В чл.34 , ал.1 от ЗАНН са предвидени два максимални срока, преди изтичането на които е допустимо образуване на административнонаказателно производство – тримесечен с начален момент откриването на нарушителя, и едногодишен – от момента на извършване на нарушението.

В първата случай се касае за срок, започващ от момента на откриване на нарушителя. Под „откриване на нарушителя“ следва да се разбира установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице – автор на деянието, осъществяващо състава на административно нарушение. В разглеждания случай административното нарушение и лицето, което го е извършило, са установени на 20.09.2017г. – първата дата на извършената от контролния орган проверка, т.е. тримесечния срок за образуване на административнонаказателно производство изтича на 20.12.2017г. АУАН №24-001529, с който съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН е образувано административнонаказелното производство, е издаден на 05.10.2017г., т.е. в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Спазен е и вторият, визиран в чл.34 от ЗАНН срок, а именно, срокът, който се брои от извършване на нарушението. Изпълнителното деяние на описаното в оспореното пред районния съд наказателно постановление административно нарушение е осъществено на 18-19.09.2017г., поради което е спазено законовото изискване административнонаказателно производство да е образувано преди да е изтекла една година от извършване на нарушението, тъй като АУАН е съставен още на 05.10.2017г.

Санкционният акт е съставен на 01.11.2017г., т.е. в предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок от съставянето на акта. Същият е връчен на представител на санкционираното дружество.

Процедурата по връчване на издадените наказателни постановления е регламентирана в разпоредбата на  чл.58 от ЗАНН. По-конкретно, съгласно  чл.58, ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, като в алинея втора на посочения законов текст е предвидено, че в случаите, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно чл.84 от ЗАНН доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, следва да се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Тъй като в чл.58 от ЗАНН не се съдържа регламентация относно реда за съобщаване на наказателни постановления на юридически лица, по силата на съдържащата се в чл.84 от същия закон законова делегация, се прилагат съответните правила в НПК. Според чл.180 от НПК, връчването на юридическо лице става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема книжа (ал.5), което подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени (ал.6), а връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата (ал.7). Същевременно в чл.180, ал.4 от НПК е предвидено, че ако получателят не може или откаже да се подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва. В случая регламентираната в чл.180, ал.5-7 от НПК процедура за връчване на наказателни постановления на юридически лица е спазена, доколкото връчителят е посетил адреса на управление на санкционираното търговско дружество, където е установил присъствието на лице, което се е съгласило да поеме книжата, видно от известие за доставяне с баркод ИД РS 6000 0157D9 M, съдържащо Наказателни постановления № 24-001528, № 24-001529 /процесното/ и № 24-001530. За получател в обратната разписка се съдържа името и подписа на И. П. – експерт подбор кадри. В настоящият случай не се твърди, че лицето, получило пратката, съдържаща документи – наказателни постановления с изрично посочени номера, в т.ч. и процесното, не е служител на дружеството, поради което и следва да се приеме, че има качеството на длъжностно лице, натоварено да приема книжата по смисъла на чл.180, ал.5 от НПК и като такова, за него е налице и задължението да предаде получените книжа на лицето, за което са предназначени, т.е. на управителя на дружеството. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че законът не изисква длъжностното лице, което е натоварено да получава книжа, да е упълномощено за това изрично в писмена форма. Аргумент в този смисъл е и редакцията на разпоредбата на чл.180, ал.5 от НПК, съгласно която, както бе упоменато и по-горе, на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата, т.е. ясно е, че законът не изисква това упълномощаване да е в писмена форма. В тази връзка правата на защита на наказаното ЮЛ не са ограничени, нито накърнени, още повече, че връченото НП е оспорено в предвидения законоустановен срок пред районния съд.

Липсата на становище на административнонаказващия орган в мотивната част санкционния акт по направените в хода на производството възражения и по отношение на въпроса дали се касае за маловажен случай, макар и нежелателно, не следва да се третира като съществено нарушение на процесуалните правила и да води до отмяна на НП на формално основание.

Неоснователни се явяват и доводите, посочени в касационната жалба, че Иванова е пребивавала на работното си място без разрешение на работодателя, като се касаело за самоволно и инцидентно нейно поведение. Доказателства в тази насока от касатора не са представени, като такива биха могли да бъдат например посочените по-горе утвърдени поименни графици за сумирано изчисляване на работно време. Поради това не следва да се приеме, че работникът е пребивавал на работното си място самоволно и без разрешение на работодателя.

В заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 179/06.03.2018г. по а.н.д.№ 3275/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.