Р Е Ш Е Н И Е

№ 232 20.06.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №207 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора против Решение №72/22.02.2018 г., постановено по АНД №1490/2017 г. по описа на РС Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №24-001677/8.12.2017г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 5000лв.. Имуществената отговорност на „Б.Т.“ АД гр. Казанлък е ангажирана за това, че в качеството си на работодател към 13.11.2017г. не е изпълнил задължителното предписание №2, дадено с Протокол № ПР1732416 от 15.09.2017 г за извършена проверка от Дирекция „Инспекция на труда“ Стара Загора, а именно: „Работодателят „Б.Т.“ АД при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната /пропорционална на отработеното време/ дължимо в уговорените срокове“. Работодателят „ Б.Т.“ АД гр. Казанлък не е изплатил трудовите възнаграждение на работници и служители за месец август 2017г., в нарушение от 02 октомври 2017г., за което е предвидена административно наказателна отговорност по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

За да отмени наказателното постановление РС Казанлък е приел, че е допуснато нарушение на императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдът е констатирал, че с предписанието, дадено с Протокол №ПР1743416 от 15.09.2017г. е наредено на работодателя да гарантира изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от БТВ в предприятието, но не по-малко от минималната работна заплата за страна на С.И.И.за месец юли 2017г., в срок до 31.08.2017г. Следователно нарушението е извършено на 01.09.2017г. – деня, следващ датата на изтичане на срока за изпълнение на предписанието. Освен това в протокола, АУАН и в НП не е посочено по отношение на кое лице се издава, както и в какъв срок следва да бъде изпълнено. Към 30.09.2017г. работодателя е имал задължение за плащане, доколкото не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение, но не е имал задължение да изпълни каквото и да е предписание, тъй като такова липсва за посочения в НП период. На следващо място, текста на предписанието от 15.09.2017г. представлява цитиране на разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ, чието неизпълнение подлежи на санкциониране по друг ред – 415в от КТ, представляващ състав на маловажните случаи на нарушение на трудовото законодателство. Изложените пороци сочат на нарушено право на защита и обуславят извода на въззивния съд за незаконосъобразност на НП.

С касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Неправилно съдът бил приел, че при постановяване на НП са допуснати процесуални нарушения, като в се поддържа довод, че в текста на същото подробно и точно е описано административното нарушение, както по време, така и по място. Твърди се, че установеното с АУАН нарушение се установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не споделя и приетото от районният съд, че административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в КТ има специална разпоредба за маловажност на нарушението, а именно чл. 415в от КТ. Счита, че същата може да бъде приложена от въззивния съд, каквото е и ТР №3 от 10.05.2011г. по тълк. д.№ 7/2010г. на ОСК на ВАС. С изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №24-001677/8.12.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора.

Ответника „Б.Т.“ АД гр. Казанлък редовно и своевременно призован, е депозирал отговор по касационната жалба, в който излага съображения за неоснователността й и моли съдебното решение да бъде потвърдено като обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Мотивите на РС Казанлък представляват копие на изложените във въззивната жалба доводи против законосъобразността на НП, и са необосновани. Текста на мотивите към предписание №2, дадено с Протокол №ПР1732416 от 15.09.2017г. на Дирекция «Инспекция по труда» Стара Загора, както и съдържанието на разпореденото за изпълнение задължение на работодателя, сочат на целта на принудителната мярка – предписанията на контролиращата администрация са точно принудителна мерки по аргумент от чл. 404 ал.1 т.1 от КТ. Ако беше съобразил правната природа на предписанието, то съда щеще да достигне до извода, че за да бъде наложено същото следва да е мотивирано с установено от контролните органи нарушение на трудовото законодателство за чието отстраняване или за предотвратяване се предприемат административни мерки. В случая и съгласно изложените фактически мотиви за издаване на предписание №2, при извършената на 07.09.2017г. проверка в сградата на управление на дружеството в град Казанълк, ул. «Ц.О.» №**, е установено, че по отношение на лицето С.И.И. не е изплатено в срок до 31.08.2017г. трудовото възнаграждение за месец юли в размер 60 на сто от БТВ, но не по-малко от МРЗ за страна, пропорционално на отработеното време за месец юли, което съгласно Допълнително споразумение №236/13.09.2016г. е в размер на 1 000лв. и дължимо в срок до 31.08.2017г. Работодателя е в нарушение от 01.09.2017г., което се установява от вносна бележка в ПИБ, че плащането на дължимото трудово възнаграждение е извършено по банкова сметка ***.09.2017г. в 15.45ч. – заплата за месец юли, което е нарушение на чл.245 ал.1 от КТ и е отстранено към момента на приключване на проверката – 15.09.2017г. За предотвратяване извършването на друго нарушение от същия вид е дадено предписание на работодателя при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от МРС / пропорционално на отработеното време/, дължимо в уговорените срокове». Срока за изпълнение на предписанието е 30.09.2017г. и не касае преустановяване на вече отстраненото към датата на проверката нарушение на чл.245 ал.1 от КТ във връзка с което е наложена и принудителната административна мярка, за чието неизпълнение е санкциониран работодателя. В тази връзка последното изречение от обстоятелствената част на НП представлява изложение на констатиран от контролния орган факт, въз основа на който е извел правен извод за осъществено нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ. При извършената на 25.10.2017г. проверка на адреса на управление и документална на 13.11.2017г. контролните органи са установили, че за месец август работодателя не е изплатил трудовите възнаграждения на работници и служители, като въз основа на този отрицателен факт са извели заключението за неизпълнение на принудителната мярка и за извършено на 02.10.2017г. административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ. Изпълнението на предписанието е в тежест на неговия адресат, който в случая не твърди да го е изпълнил, нито го е обжалвал, поради което следва да се приеме, че за него е било ясно дължимото поведение и срока за престиране на действията – до 30.09.2017г. да гарантира изплащането на размера на трудовите възнаграждение по смисъла на чл.245 ал.1 от КТ в уговорените срокове т.е. знае за кой месец дължи гарантирания размер в срок до 30.09.2017г. и при обвинение за бездействие да изпълни предписанието в негова доказателствена тежест е да представи доказателства за плащане, съобразно цитираната разпоредба.

Порока на НП в случая се свежда до липса на обстоятелства по извършване на нарушението, от които зависи неговата тежест и определянето размера на наказанието, включително и не на последно място преценката за маловажност на случая, която би могла да доведе и до друга правна квалификация с оглед разпоредбата на чл.415в от КТ. В НП не е посочен броя на работниците, на които до 30.09.2017г. се дължи трудово възнаграждение в гарантирания от чл.245 ал.1 от КТ размер, изплатен ли е до датата на констатиране на деянието, съответно до издаване на НП или не, за да се прецени съответствието между размера на наложената имуществена санкция и тежестта на конкретното деяние. Липсата на обстоятелства по извършване на нарушението не дава възможност за съдебен контрол върху законосъобразността на размера на наложената имуществена санкция, който зависи и от правната възможност за квалификация по привилегирования състав на чл.415в от КТ. Липсата на посочените обстоятелства препятства и правото на защита на наказаното лице, тъй като същото не може да определи нейното конкретно съдържание, а именно: посочено е, че не е изплатил трудовите възнаграждения на работници и служители за месец август 2017г., която формулировка поставя въпроса дали се касае за всички или за част от тях, дали органа има предвид пълния или само гарантирания размер на трудовите възнаграждения, за да е несъмнено ясно на уличеното в нарушение лице, доказателства за съществуването на кои факти биха опровергали отправеното му административно обвинение. Посочения порок на НП обуславя отмяната му като издадено в нарушение на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, определяща съдържанието на наказателното постановление като гаранция за налагане на наказателната репресия само в рамките на закона, за постигане на неговата цел и в съответствие с правото на защита. Тези факти не могат да бъдат извлечени и от диспозитивната част на предписанието, доколкото същото представлява цитат на разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ, чиято конкретна цел се разкрива от мотивите за неговото налагане, а именно да се предотврати извършването отново на нарушението, констатирано спрямо едно лице относно изплащане на пълното му трудово възнаграждение след уговорения срок. Не са представени и доказателстват за посочените по-горе обстоятелства, имащи значение за тежестта на санционираното нарушение.

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на НП РС Казанлък е постановил съдебен акт при правилно приложение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, макар и по други фактически и правни съображения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №72/22.02.2018 год., постановено по АНД №1490/2017 год. по описа на районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.