Р Е Ш Е Н И Е

№233 20.06.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №209 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районно управление на МВР Казанлък, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Алексиев, против Решение №73 от 26.02.2018г., постановено по АНД №54/2018г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №17-0284-003545 от 21.12.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с наложено на Т.В.Я. административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП / наказва се с глоба от 50лв водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека/ и за нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП /престоят и паркирането са забранени на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях/ за това, че на 27.11.2017г. около 9.25ч в град Павел баня на ул. „Освобождение“ на кръстовището с ул. „Ген. Столетов“ като водач паркира лек автомобил като затруднява участниците в движението. Паркирането с резултат затрудяване на участниците в движението е квалифицирано като нарушение на забраната за паркиране на кръстовища, въведена с чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП.

Наказаното лице е изложило възражения против АУАН: Колата е спряна без да е паркирана с работещ двигател, на около 4-5 метра преди кръстовището за около 30-40 секунди и без да пречи на движението.

За да отмени наказателното постановление РС Казанлък приел за недоказано отправеното фактическо обвинение за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, предвид липсата на други категорични доказателства за съставомерните факти, освен АУАН, който не обвързва съда да приема за осъществени изложените в него обстоятелства.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в противоречие на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. С твърдения за формална, процесуална и материална законосъобразност на наказателното постановление е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба –Т.В.Я., редовно и своевременно призован, е депозирал отговор по касационната жалба, в който излага съображения за неоснователността й и моли съдебното решение да бъде потвърдено като обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна, макар и по други съображения.

Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на АУАН значението на доказателствено средство, което може да бъде опровергано от събраните от в хода на съдебното или администратвиното дирене доказателства или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно оспорване на качеството му на официален документ. АУАН е официален документ в частта му за извършените от и пред актосъставителя действия и в този смисъл това длъжностно лице не е свидетел на нарушението и може да бъде разпитван при евентуално оспорване на съществуването на документа, а в обстоятелствената му част АУАН е доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните по делото доказателства, включително представените от АНО. Когато административното обвинение се основава само на свидетелските показания на очевидеца, посочен в АУАН не може да се изисква от същия свидетел да помни всички факти независимо в какъв период от време и ако заяви, че не помни, но поддържа казаното, да се приеме обвинението за недоказано в разрез с разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП. Няма пречка административното обвинение да е основано само на показанията на свидетелите-очевидци при установяване на нарушението, когато АУАН е съставен въз основа на техните показания. Поради това и законодателя изисква в тази хипотеза АУАН да се състави задължително в присъствие на нарушителя, за да може да възрази и да посочи своите доказателствени средства като с това се осигури състезателност и право на защита. Разследването на спорните обстоятелства може да доведе до извод за вярност на фактическото обвинение или не, но извода задължително трябва да е основан на съвкупната преценка на всички доказателствени средства, включително и АУАН, освен ако бъде признат за нередовно съставен. В този смисъл доводите на РС Казанлък, че съдът не е обвързан да приеме за доказано административното обвинение само въз основа на АУАН са верни, но превратно приложени, тъй като съдът е разглеждал АУАН като постановление за повдигане на обвинение, а не като средство за доказване, каквото качество акта има по силата на чл.189 ал.2 от ЗДвП. Принципът е следния и се извежда от чл.189 ал.2 от ЗДвП – Обвързващата доказателствена сила на АУАН е до доказване на противното т.е. въпреки, че АУАН е средство за доказване на обвинението, няма пречка, а съществува задължение за АНО и за съда да извършат разследване на спорните обстоятелства и ако констатациите на актосъставителя не бъдат опровергани от събраните доказателства, извършеното нарушение може да се приеме за безспорно установено въз основа на редовно съставения АУАН. Целта е да бъде възможно доказването на обвинението и чрез акта за неговото установяване, но след разследване на спорните обстоятелства, ако има такива. В случай, че няма, редовно съставения въз основа на свидетелски показания АУАН ще бъде достатъчно доказателствено средство, и такъв именно е настоящия казус. На практика РС Казанлък е изискал да бъдат отново потвърдени посочените в АУАН факти и тъй като свидетеля-очевидец е заявил, че смътно си спомня случая, имплицитно е изключил от доказателствения материал годно доказателствено средство по чл.189 ал.2 от ЗДвП и в разрез с тази разпоредба. Няма мотиви дали са опровергани фактите по АУАН, тъй като съда не е разглеждал документа като средство за доказване на обвинението. Следва да се каже, че наказаното лице в съдебно заседание заявява, че мисли, че е спазил отстоянията т.е. с минаване на времето и той не е сигурен във верността на възраженията си. Освен това заявява, че е паркирал, защото е почувствал неразположение и е слезнал да си вземе нещо, като пред съда поддържа теза, различна от възраженията по АУАН, а именно, че е нямало движение на пешеходци и автомобили, а не че не е спрял на кръстовището. Следователно, съдът не е имал основание да приеме обвинението за недоказано при редовно съставен АУАН и липса на доказателства, които да го опровергават. На следващо място, разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП определя годност на събраните от актосъставителя гласни доказателствени средства, която следва от редовността на АУАН, тъкмо защото паметта е индивидуална способност и зависи от субективните възприятия, а с времето дори да се твърди, че спомените са ясни, запазената информация може да е различна. Поради това фактите, посочени от очевидеца в редовно съставения АУАН подлежат на опровергаване, а не на повторно събиране. Въпреки това извода за незаконосъобразност на наложеното наказание е верен и виден ясно от съпоставката между посочената като нарушена разпоредба и административно наказателния състав. Забраната по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП е за престой и паркиране на кръстовища или на по-малко от 5метра от тях, а наказанието е наложено за неправилно престояване или паркиране в зоната на пешеходната пътека. За съставомерното деяние по чл.183 ал.4 т.8 от ЗдвП липса изобщо фактическо обвинение.

Водим от горното и на основание чл.221 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №73/26.02.2018г.,постановено по АНД №54/2018г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ 1.

2.