Р Е Ш Е Н И Е  № 225

 

      гр.Стара Загора, 15.06.2018 год.

 

    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесет и осми май

през      две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

    Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                      Членове:  ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                         РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря    Зорница Делчева

и в присъствието на  прокурора  Маргарита Димитрова                           ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   к.н.а.дело   № 210 по описа  за 2018 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

  Образувано е по касационна жалба от И.С. *** против Решение № 88/ 07.03.2018 г., постановено по АНД № 1405/ 2017 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0284-000109/03.02.2017 г.,  издадено от Началник РУ Казанлък при Областна дирекция на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на закона -  касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.  Касаторът не оспорва посочените в АУАН и НП факти за управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Според него обаче не се е породило задължение за сключване на застраховката, тъй като автомобилът е спрян от движение. Въз основа на изложените в касационната жалба съображения е направено  искане до съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по същество, с което да бъде отменено НП като незаконосъобразно.

 

Ответникът по касационната жалба – РУ Казанлък при Областна дирекция на МВР Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

 Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 17-0284-000109/ 03.02.2017 г.,  издадено от Началник РУ Казанлък при ОД МВР Стара Загора въз основа на АУАН Серия Г  бл. № 794491/23.01.2017 г., с което на И.С. ***, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 23.01.2017 г., около 12.45 ч в гр.Казанлък на ул.“С.П.“ до № 22 управлява в посока запад-изток лек автомобил „О.” с рег. № E., собственост на Н.Х.Й.от гр.С.,  като автомобилът няма договор-полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, няма залепен стикер и удостоверение в Гаранционен фонд. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховане. Направена е справка в Гаранционен фонд. Посочено е, че деянието не е маловажен случай.

 

          При проверката на законосъобразността на НП Районен съд Казанлък приема, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че И.С. е извършил вмененото му административно нарушение. Съдът счита, че доводът на жалбоподателя за приложение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ поради факта на установено спиране от движение на управлявания от него лек автомобил, е несъстоятелен.  Обосновава невъзможност жалбоподателят да черпи права от неправомерното си поведение, както и различия във фактическия състав и субекта на нарушенията по чл.638, ал.3 от КЗ и чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. По тези съображения намира обжалваното НП за правилно и законосъобразно.

        

             Решението е постановено при правилно приложение на закона.

 

             Наложената от административнонаказващия орган санкция на И.С.С. се основава на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. От данните по делото се установява и не е спорно между страните, че на 23.01.2017 г., около 12.45 ч в гр.Казанлък на ул.“С.П.“ до № 22 е управлявал в посока запад-изток лек автомобил „О.” с рег. № E., собственост на Н.Х.Й.от гр.С. Автомобилът е спрян от движение и за него няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Спорният въпрос е дали при това положение С. следва да носи отговорност по КЗ за управлението на автомобил с такъв статут.

 

           Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. При сравнителния анализ между нормата на чл.683, ал.1 във връзка с чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и нормата на чл.638, ал.3 от КЗ се налага извод, че двете разпоредби регламентират различни правила за поведение, респективно с нарушаването им се осъществяват отделни противоправни деяния. Напълно се споделя направеният от районния съд извод, че се касае за самостоятелни фактически състави и различни субекти на административни нарушения, тъй като не е налице препращане от нормата на чл.638, ал.3 към чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, както това е направено в чл.638, ал.1 от КЗ. За съставомерно деяние по чл.638, ал.3 от КЗ изискуеми елементи са 1. управление на МПС от лице-несобственик и 2. За това МПС обективно да липсва сключена задължителна застраховка. Задължено лице в тази хипотеза е управляващият МПС. По чл. 638, ал.1 от КЗ изпълнителното деяние включва 1. Притежание на регистрирано и неспряно от движение МПС /управление не се изисква/ и 2. За това МПС да не е сключен договор за задължителна застраховка като задължението е на собственика.

 

          Правилото за поведение, изведено от чл.638, ал.3 от КЗ, представлява забрана за ползвателя /несобственик/ на МПС да го управлява, ако за това превозно средство не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Без правно значение за конкретно повдигнатото обвинение е обстоятелството кое лице е задължено да сключи договора за застраховка и дали автомобилът е спрян от движение. Правната уредба за движение на пътни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, се съдържа както в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, така и в Кодекса за застраховането. В своята съвкупност тя изисква от всяко лице, което предприема управление на МПС, независимо дали е негов собственик или ползвател, да се увери, че автомобилът е регистриран, отговаря на техническите и другите предвидени в закона изисквания за движение по пътищата, включително за него да е заплатена винетна такса, да е сключен договор за задължителна застраховка, да е преминал технически преглед и др. Законът е категоричен, че след като автомобилът фактически е приведен в движение /доколкото спирането му от движение означава да не се ползва изобщо/ за него трябва да има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това изискване отразява защита на обществения интерес с оглед целта на застраховката да обезпечи причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. При категорично установена по делото липса на задължителна застраховка на автомобилистите в съответствие със закона водачът-несобственик е привлечен към отговорност за нарушение на КЗ, макар да е извършил и нарушение по чл.177, ал.4 от ЗДвП. Издаденото НП е изрядно от формална и материална страна, с оглед на което правилно е потвърдено от районния съд.

 

По изложените съображения касационният състав намира, че не е налице твърдяното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

  ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 88/ 07.03.2018 г.,  постановено по АНД № 1405/ 2017 г по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0284-000109/03.02.2017 г.,  издадено от Началник РУ Казанлък при Областна дирекция на МВР Стара Загора.

 

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                

                                                                              2.