Р Е Ш Е Н И Е

№ 226 06.06.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретаря Зорница Делчева

И с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 212 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ”И.2.” ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Р.Т., чрез пълномощника му по делото адв. Т.К. против Решение № 102/ 14.03.2018г., постановено по АНД № 76/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № К – 0045778 от 08.12.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив на Комисията за защита на потребителите, с което на търговеца е наложено административно наказание „ имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителя /ЗЗП/ за нарушение на чл. 127,ал.2 от ЗЗП.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че, че по-безспорен и несъмнен начин е доказано извършването на административно нарушение, като основание за ангажиране на отговорността му чл. 222 във връзка с чл. 127,ал.2 от ЗЗП. Твърди, че неправилно съдът бил приел, че касаторът следвало да поддържа регистър на предявените рекламации само в търговския обект. При анализ на разпоредбата на чл. 127,ал.2 във връзка с ал. 4 от ЗЗП се стигало до извода, че такъв регистър може да се поддържа не само в търговския обект , но и по седалището на търговеца , каквато проверка не била извършвана от контролните органи. Неизпълнението на това задължение довело до издаване на НП при неизяснена фактическа обстановка.Проверяващите не го били задължили изрично при втората проверка на 03.10.2017 г. да представи регистър за рекламациите . Такъв е бил представен на АНО при възражението срещу АУАН Поради което в случая не е осъществен състава на нормата на чл. 127,ал.2 от ЗЗП Съдът неправилно бил достигнал до извода , че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, без да е налице произнасяне на АНО , което било в нарушение на процесуалните правила . Липсата на мотиви в НП налице ли е маловажен случай на административно нарушение ограничавало и правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице Моли съда да отмени Решение № 102/ 14.03.2018г., постановено по АНД № 76/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд,и вместо него да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № К – 0045778 от 08.12.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив на Комисията за защита на потребителите

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция – Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна поради което счита, че съдебното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а решението на районния съд е постановено в съответствие с приложимите правни норми.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „И.2.” ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Р.Т. против Наказателно постановление № К – 0045778 от 08.12.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив на Комисията за защита на потребителите, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К – 0045778/ 03.10.2017 г. на „„И.2.” ООД *** му е наложено административно наказание „ имуществена санкция” в размер на 500лв. на основание чл. 222 от ЗЗП за нарушение на чл. 127,ал.2 от ЗЗП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 20.09.2017г. проверка в салон за красота” А”, находящ се в гр.Павел Баня, ул. *******е установено , че обектът е в работен режим. В хода на проверката е поискан регистър на предявените рекламации, но такъв не е представен до края на проверката. На 03.10.2017 г. в КЗП се е явил управителя на фирмата и не представи отново такъв регистър

Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални изисквания. По съществото на спора, въз основа на приетата от съда за установена фактическа обстановка е направен извод, че допуснато от „И. 2009” – гр. Павел Баня административно нарушение по чл. 222 във връзка с чл. 127,ал.2 от ЗЗП е доказано по безспорен и несъмнен начин, като при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация наказващият орган е санкционирал нарушителя с налагане на имуществена санкция за в предвидения от закона минимум, Не е възприел възражението на жалбоподателя, че регистъра на рекламациите се е намирал в офиса на управителя, тъй като при документалната проверка в КЗП такъв не е бил представен, въпреки , че санкционираното лице е разполагало в констативния протокол за извършената проверка от 20.09.20017 г. , бил е запознат с неговото съдържание, а там изрично била установена липсата на такъв регистър Изложил е мотиви, че не е налице маловажен случай на административно нарушение и защо не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Повдигнатото обвинение е за неизпълнение на задължението почл. 127,ал.2 от ЗЗП, изискващо поддържане на регистър на предявените рекламации от търговеца. В акта за установяване на нарушението и в наказателното постановление е вписана констатация за отрицателния факт, че в търговския обект в град Павел Баня и при документалната проверка на 03.10.2017 г. търговецът няма регистър на рекламациите. Въз основа на този факт е изведен извод, че същия търговец не поддържа регистър на рекламациите, предявените пред него и пред упълномощените от него лица към датата на проверката, която е и дата на нарушението. Районният съд Казанлък е преценил, че твърдението за липса на регистър в търговския обект е в съответствие с правното обвинение за нарушение на чл. 127,ал.2 от ЗЗП. Вярно е, че тази разпоредбата не сочи мястото на поддържане на регистъра като условие към начина на изпълнение на това задължение. Всеки потребител може да предяви рекламацията си устно или писмено пред самия търговец, или пред всяко упълномощено лице, а съответно на този избор е и правото му да избере къде да заяви несъответствието на стоката с договора за продажба – в търговския обект или на адреса на управление. Поради това и законодателят е предоставил на търговеца възможност да прецени къде да поддържа регистъра. Потребителя може и устно да я заяви рекламация, а вписването на рекламацията е доказателство, че е приета, защото това действие е задължение на лицата, които са длъжни да я приемат.. Търговецът е длъжен да поддържа един регистър и контролните органи са установили неговата липса и вписали това обстоятелство в констативния протокол от 20.09.2017 г.Съдът намира за правилен извода на съда, че управителят е бил запознат със съдържанието му, след като се явил в КЗП на 03.10.2017 г за извършване на втора документална проверка. Тогава той отново не е представил такъв регистър. Основното възражение на касатора, че не е представен такъв документ, защото такъв не му е бил изискан от контролните органи. Съдът не споделя , че е допуснато нарушение на правото на защита срещу обвинението за нарушение на чл. 127,ал.2 от ЗЗП, като не е поискано изрично от управителя да представи регистъра. Това е могъл да стори в срока за възражения против АУАН, в срока за обжалване, в хода на съдебните производства до приключване на съдебното дирене, стига да удостовери, че такъв регистър е имало и към датата на нарушението.Такива доказателства, че към 20.09.2017 г. е съществувал такъв документ не са ангажирани от дружеството. Самото представяне на регистър на рекламациите при възражението срещу АУАН не доказва, че той е бил воден и в момента на проверката.

Правилно районният съд е приел, че в процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъдат квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че ЗЗП регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите. Процесното нарушение не покрива по никакъв начин един от най-важните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на деянието. В този смисъл районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които е безпредметно да се преповтарят Вярно е , че АНО не е изложил мотиви защо не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, но това нарушение не е съществено. След като той е издал НП след преценка на всички събрани доказателства означава, че той е приел, че нарушението не може да се определи като маловажен случай. Съдът не е извършил процесуално нарушение, като е изложил мотиви за приложение на чл. 28 от ЗАНН. . След като преценката за маловажността нарушението подлежи на съдебен контрол, както изрично е подчертано в касационната жалба, то правилно и в съответствие в чл. 13 и чл. 14 от НПК районният съд е обсъдил това релевирано от дружеството възражение за отмяна на НП на това основание

С оглед изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното отменително касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, поради което решението, като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102/ 14.03.2018г., постановено по АНД № 76/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № К – 0045778 от 08.12.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив на Комисията за защита на потребителите

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.