Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

234                                            29.06.2018 г.                                  гр. Стара Загора

    

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

при секретаря Ива Атанасова        

и с участието на прокурора Петко Георгиев     

като разгледа докладваното от  съдия Галина Динкова  КАН дело № 213 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на  ТД на НАП Пловдив против Решение №80/28.02.2018 г. по АНД №86/2018 г. на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № F329338/02.11.2017 г., издадено от Заместник – директор ТД на НАП Пловдив,  с което на осн. чл. 74, ал. 1, предложение второ от ЗСч на ответника по касация е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200/двеста/лв.

В жалбата са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението като постановено в противоречие на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.  Оспорва се извода на въззивния съд, че в процесния случай са налице предпоставките, които определят  деянието като маловажен случай, както и за прилагането на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Въз основа на подробно изложените в жалбата  съображения  е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът „Б.“ ООД гр Казанлък, представлявано от управителя Т.П. иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по доводи, че дружеството не е осъществявало дейност за процесния данъчен период, който факт освобождава търговците от задължението им да публикуват финансовите си отчети по силата на изменението на Закона за счетоводството в сила от 01.01.2018г., което се явява и по-благоприятен закон по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на ООД „Б.“ против Наказателно постановление № F329338/02.11.2017 г., издадено от Заместник – директор ТД на НАП Пловдив,  с което на осн. чл. 74, ал. 1, предложение второ от ЗСч на ответника по касация е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200/двеста/лв. Административно-наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че „Б.“ ООД – предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на ТЗ, като е било длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет за 2016г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 30.06.2017г. Търговското предприятие не е извършвало дейност през отчетния период 2016г., видно от подадената декларация 244351700445020/23.03.2017г. Съгласно данните в част пета от посочената декларация нетните приходи от продажби за 2016г. са в размер на 0.00 лв.

За да отмени НП РС Казанлък е приел, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално, без последици, като дружеството е изпълнило задължението си в максимално кратък срок след като е уведомено за извършеното административно деяние. Освен това на основание чл. 38 ал.9 от ЗСч в редакцията му в сила от 01.01.2018г. предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период публикуват декларация в ТР за това обстоятелство, а не годишен финансов отчет, което сочи на основание за приложение на правилото на чл.3 ал.2 от ЗАНН.

Изводите на РС Казанлък досежно наличие на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН са съответни на материалния закон и се споделят от настоящия състав на АС Стара Загора. Маловажността на случая следва от интересите, които задължението за публикуване на ГФО охранява  и невъзможността същите да бъдат накърнени от не публикуването на данни за липса на търговска дейност. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството – ответник по касация, не е извършвало никаква дейност и не е отчело нито приходи, нито разходи за дейността си през 2016 година, което се установява и от подадената от него Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. С оглед на това от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, нито са засегнати финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗСч, поради което и може да бъде споделен извода на АНО за липса на основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Аргумент в подкрепа на изразеното от настоящия касационен състав становище за маловажност на процесното деяние е и последвалата законодателна промяна от 01.01.2018г., съгласно която разпоредбата на чл.38, ал.9 от ЗСч е изменена и на основание т.2 предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период са освободени от задължението за заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на ГФО, като обстоятелството за неосъществяване на дейност, се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година.

С оглед гореизложените съображения Старозагорският административен съд намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд, поради което то следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                           Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/28.02.2018г., постановено по АНД №86/2018г. по описа на РС Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                

    

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                         2.