Р Е Ш Е Н И Е

№236 20.06.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №215 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ТД НАП Пловдив против Решение №209/16.03.2018 г., постановено по АНД №3128/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление №288264-F296052/14.09.2017 год., издадено от Заместник директора на ТД НАП Пловдив с наложена на «Й-К.» ЕООД имуществена санкция в размер на 50 000лв. на основание чл. 180в ал.1 предл. второ от ЗДДС и за нарушение на 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС за това, че в срока по §4 от ПЗР към ЗД на ЗДДС / обн. ДВ бр.60/02.08.2016г/ - до 07.09.2016г. не е предоставило в Офис гр. Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки на течни горива за предходния данъчен период, но не по-малко от 50 000лв. За месец август 2016г. дружеството е получило течни горива-газьол, освободени за потребление от същото по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове 38 110л. на стойност 50 767.38 лв. и ДДС – 10 153.47 лв. С оглед на това в срока по §4 от ПР към ЗД на ЗДДС / ДВ. Бр.60/02.08.2016г/, а именно до 07.09.2016г. е следвало да предостави в Офис гр. Стара Загора при ТД на НАП Пловдив обезпечение в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки на течни горива за предходния данъчен период от 01.07.2015г. до 31.07.2015г., но не по-малко от 50 000лв. За предходния данъчен период са извършени облагаеми доставки на течни горива – газьол 57 446 литра с данъчна основа 79 761.27лв и ДДС 15 952.26 лв., при което се следва размер на обезпечението от 50 000лв. / 20 на сто от данъчната основа на доставките на газьол за предходния данъчен период е по-малка от тази сума и равна на сумата на ДДС/.

Нарушението е извършено на 08.09.2016г. в град Стара Загора и с него е осъществен състава на чл. 180в ал.1 предл. второ от ЗДДС – лице, което като е длъжно не предостави в срок обезпечение по чл.176в или не предостави обезпечение, или предоставеното обезпечение не е в размера по чл.176в, се наказва с имуществена санкция за юридическите лица в размера на дължимото обезпечение.

За да отмени наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че същото е издадено в противоречие с изискванията на чл. 42, т. 3 и т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП не са посочени дата и място на извършване на нарушението. Нарушен е и принципа на чл.18 от ЗАНН, тъй като в НП са описани две нарушения, като е наложено едно наказание без да е ясно за кое от тях. Извода за описани две нарушения съдът е извел въз основа на посочените количества, данъчна основа и ДДС на облагаемите доставки на течни горива за предходния данъчен период – 01.-31.07. 2016г. Приел е, че безспорно за дружеството са налице обстоятелствата по чл.176в от ЗДДС, тъй като за текущия данъчен период – месец август 2016г. са извършени облагаеми доставки на течни горива с общ размер на данъчната основа над 25 000лв, както и че съгласно чл.176в ал.2 от ЗДДС размера на обезпечението се определя въз основа на сумата на данъчните основи на облагаемите доставки на течни горива за предходния данъчен период, който в конкретния случай е месец юли 2016г. Поради това неправилно АНО е посочил в НП, че под предходен данъчен период следва да се разбира месец август 2016г., а не месец юли 2016г., което е довело и до неправилно изчисляване на размера на дължимото обезпечение.

С касационната жалба се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление с подробно изложени доводи в подкрепа на релевираното касационно основание – неправилно приложение на материалния закон. Касатора твърди, че датата и мястото на нарушението са посочени изрично и са определени правилно въз основа на §4 от ПР към ЗД на ЗДДС / ДВ бр.60/02.08.2016г/, както и че предходния данъчен период е посочен ясно и той е месец юли 2016г., а данъчен период август 2016г. е третиран като текущ по смисъла на чл.176в ал.1 от ЗДДС. Оспорва се извода на съда, че са описани две нарушения, тъй като от състава на чл.176в от ЗДДС следва извода за съобразяване на текущия данъчен период касателно възникване на задължението и на предходния данъчен период за определяне размера на обезпечението, който АНО правилно е изчислил въз основа на размера на данъчната основа на доставките и правилото на чл.176в ал.2 от ЗДДС. Ако АНО бе приел, че данъчната основа на доставките за текущия месец август са определящи за размера на обезпечението то същия би възлизал на сумата от 50 767.38лв., съобразно описаната в НП данъчна основа на доставките за месец август 2016г.

Ответника по касация «Й-К.» ЕООД иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Счита, че следва да бъде приложена нормата на чл.176, ал. 13 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като наказаното дружество е регистрирано като земеделски производител и използва горивото за техниката във връзка с осъществяване на дейността.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението е правилно по своя краен резултат при следните коригиращи мотиви:

АНО се позовава на преходната разпоредба на §4 от ЗИД ЗДДС ДВ бр. 60 от 02.08.2016г., според която лицата, за които към датата на влизането в сила на този закон са налице условията по чл. 176в, са длъжни да предоставят обезпечение в едномесечен срок от влизането в сила на този закон. Следователно в настоящия казус, предвид факта, че законът влиза в сила на 06.08.2016г / три дни след датата на обнародване, като срокът тече от деня, следващ публикуването/, и съгласно изискванията на чл. 57 ал.1т.5 от ЗАНН, АНО е бил длъжен да прецени наличието на условията по чл.176в от ЗДДС към 06.08.2016г., както изисква §4 от ДР на ЗИД ЗДДС. Едномесечния срок за предоставяне на гаранцията е установен за онези лица, за които към датата на влизане в сила вече са се осъществили хипотезите на чл.176в ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на §4 от ДР на ЗИД ЗДДС придава на материално правната норма на чл. 176в ал.1 от ЗДДС обратно действие – спрямо заварените към датата на влизането му в сила случаи. Поради това и срокът за предоставяне на обезпечение за тези лица е по-дълъг. Противно тълкуване би довело до настоящата хипотеза, при която съставът на чл.176в ал.1 т.3 от ЗДДС се сочи за завършен към края на данъчния период и съответно срокът по §4 от ДР на ЗИД ЗДДС за представяне на обезпечение е започнал да тече преди датата на осъществяване на фактическия състав на задължението. Следователно дружеството е санкционирано в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за неизпълнение в срок на задължение, което е възникнало след като е започнал да тече срока за престиране на обезпечението. Спрямо описаната в НП съставомерна фактология е неприложима разпоредбата на §4 от ЗИД ЗДДС ДВ бр.60 от 2016г.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №209/16.03.2018 год., постановено по АНД №3128/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.