Р Е Ш Е Н И Е
№237 25.06.2018
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета год.,
в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Петко Г., като
разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №220
по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на ОДМВР – Стара Загора, представлявано от директора Г.Х., чрез
пълномощника си И. срещу Решение №238 от 26.03.2018 год.,
постановено по АНД №3520/2017 год. по описа на
Районен
съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление №17-1228-003421 от 28.09.2017 год. на Началника на група в сектор „ПП“ - Стара Загора при ОДМВР -
Стара Загора, с което на Г.Ж.Г., ЕГН ********** са наложени следните
административни наказания: „глоба” в размер на 200.00 лева на основание чл.179,
ал.2, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; глоба в размер
на 200.00 лв. на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5, предл.
шесто от ЗДвП за нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила - касационни основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от
НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Не е съгласен с изводът на
съдът, че не е ясен механизма на извършеното деяние, макар и да не оспорва, че
на процесната дата и време е възникнало ПТП, за което е било образувано и
досъдебно производство, в рамките на което чрез процесуалните способи
предвидени в НПК е доказано по безспорен начин вината на Г. за възникналото ПТП.
Счита, че съгласно описаното в наказателното постановление, с поведението си, Г.
е извършил две административни нарушения в идеална съвкупност. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени Решение №238/26.03.2018 год., на Старозагорският
районен съд, постановено по АНД №3520/2017 год. и да се потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Ответникът по касация Г.Ж. ***, редовно призован,
не се явява по делото и не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение, че жалбата е основателна, а постановеното съдебно решение се явява
неправилно. Моли да се отмените обжалваното решение и да се потвърди издаденото
наказателно постановление.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на
обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Старозагорският районен съд се
е развило по жалбата на Г.Ж.Г. *** против наказателно постановление №17-1228-003421/28.09.2017 год. на Началника на група в сектор
„ПП“ при ОДМВР - Стара Загора, с което му са наложени две административни
наказания. От фактическа страна въззивният съд е приел, че жалбоподателя на
07.06.2016 год. около 16.20 часа в гр. Стара Загора по ул.“Калояновско шосе“ в
посока запад изток управлява лек автомобил „Мини уан“ с рег.№ като преди
кръстовището с ул.“Капитан Петко войвода“ предприема изпреварване на лек
автомобил неизвестна марка и номер, като в района на кръстовището застига
попътно движещият се в посока изток по ул.“Калояновско шосе“ и предприемащ
маневра завой наляво в посока север лек автомобил с рег. №СТ 2346 ВР, като
движейки се със несъобразена скорост с атмосферните условия – дъждовалеж и
мокра пътна настилка и интензивността на движението, предприема завой наляво в
посока север и в самото кръстовище със своята челна част блъска в странична
лява част лек автомобил с рег.№. Реализира ПТП с материални щети по двете МПС.
С обжалваното решение районният съд е отменил
наказателното постановление, като не е приел за основателно оплакването за
изтичането на едногодишния срок по чл.34 от ЗАНН, тъй като същият се отнася до
случаите, когато административнонаказателното производство е образувано с акт
за установяване на административно нарушение, докато в случая наказателното
постановление е издадено въз основа на постановление на прокуратурата, т.е.
налице е хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Извел е извод, че в случая са
наложени две наказания за едно и също деяние – причиняване на ПТП. Възможно е допускането
на такова деяние да е в резултат на действия или бездействия на водач на МПС,
които да осъществяват една или няколко от изброените хипотези на чл.179, ал.2,
но това не означава, че са извършени две или повече административни нарушения.
Тези хипотези следва да намерят описание в наказателното постановление, но са
обстоятелства по извършването на нарушението и не следва да се възприемат като
две отделни нарушения и да се наложат две отделни наказания. Осъществява се
едно нарушение – причиняване на ПТП, при допускането на нарушения на повече от
едно вменено задължение от съответния субект, като следва да се наложи едно
административно нарушение. Това го е мотивирало да приеме, че наказанието е
явно несправедливо, защото не може да се наложат две наказания за едно и също
нарушение. Словесното описание на нарушението от своя страна затруднява
наказаното лице да разбере естеството на вмененото му деяние и да организира
защитата си.
Решението на районния съд е правилно.
На първо място правилен е извода
на въззивният съд, за неприложимост на срокът по чл.34 от ЗАНН в конкретния
случай. Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на
постановление №2448/2016 от 12.06.2017 год.на Районна прокуратура Стара Загора,
с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №1228
ЗМ 199/2016 год. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради липса на престъпление от общ характер. Следва да се разгледа въпросът дали проведената прокурорска
проверка спира или прекъсва давността по чл. 34
ЗАНН. Според Тълкувателно решение №112
от 16.ХII.1982 год. по н. д. № 96/82 год., ОСНК на ВС, което е запазило своето значение
понастоящем (в този смисъл са и мотивите към Тълкувателно
постановление №1 от 27.02.2015 год. на ВКС и
ВАС по тълкувателно
дело №1/2014 год.) - "възбуждането на наказателно преследване за деяние,
което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение,
прекъсва давността по чл.34
ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това
деяние, давността по чл.34
ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл.33
ЗАНН, която забранява на административнонаказващите органи да образуват
административнонаказателно производство, когато за същото деяние е възбудено
наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на
административнонаказателното производство зависи от
завършването на предварителното или съдебното производство." В тези случаи
едногодишният давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставянето на акт за
установяване на административно нарушение е без значение, тъй като акт не се
съставя – чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че приложеното
постановление за прекратяване на досъдебното производство не е годно да послужи
като основание за издаването на наказателното постановление. Това е така, тъй
като за да са налице предпоставките на чл.36, ал.2 от ЗАНН, е необходимо
досъдебното производство да бъде образувано или водено срещу определено лице.
Прекратяването на наказателното производство срещу неизвестен извършител
/какъвто е настоящия случай/ не предпоставя законосъобразното образуване на
производството по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. В този случай също така е
необходимо в съставите на престъплението и административното нарушение да бъдат
въздигнати деяния с идентични обективни и субективни признаци. В случая досъдебното
производство е било образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ връзка с
чл.342, ал.1 от НК, предвиждащи отговорност за лице, което при управляването на
моторно превозно средство наруши правилата за движение, като допуска
причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, като причинената тежка
или средна телесна повреда е причинена по непредпазливост. Посочената като
санкционна разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДвП, предвижда административно
наказание за лице, което причини ПТП. Съгласно §5, т.30. от ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване
или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети. В конкретния случай е налице причиняване на лека
телесна повреда, но същата представлява самонараняване, доколкото същата е
налице при виновното лице, причинило ПТП. Следователно не е налице пълна
идентичност между фактическите състави на престъплението, за което е било
водено прекратеното досъдебно производство и вмененото във вина на ответника по
касация административно наказание. Наличието на материални щети по двете МПС
/макар и същите да не са описани в наказателното постановление/, предполагат наличието
на ПТП, но тези щети не са елемент от фактическия състав на чл.343, ал.1, б.“б“
връзка с чл.342, ал.1 от НК. Ето защо липсата на пълна идентичност на съставите
на престъплението и административното нарушение, е основание за съставянето на
акт за установяване на административно нарушение, с което да се образува
административнонака-зателното производство, а не да се издаде наказателното
постановление в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Липсата на надлежно започване на
административнонаказателното производство е основание за отмяната на
обжалваното наказателно постановление, без да се произнася съдът по това налице
ли е административно нарушение, доказано ли е същото, както и дали е налице
съответствие между фактическото му описание и правната квалификация.
С оглед гореизложените съображения
административният съд намира, че жалбата е неоснователна, а решението на
районния съд намира за правилно и законосъобразно.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №238 от 26.03.2018 год., постановено по АНД №3520/2017
год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.