Р Е Ш Е Н И Е

№239 25.06.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №223 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Община Казанлък, представлявана от Кмета .С чрез пълномощника си по делото юриск. М. И против решение №111/20.03.2018 год., постановено по а.н.д.№2 по описа за 2018 год. на Районен съд Казанлък. С решението е потвърдено НП №7404004314/01.12.2017 год. на Заместник Кмета на община Казанлък с наложено на „С.ООД административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лв. на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ, за нарушение на чл.14, ал.1 от същия закон. Безспорно е установено въз основа на приложените писмени доказатества, че ответника по касация се легитимира като собственик на посоченият имот, както и че същият е въведен в експлоатация на 25.09.2017 год., поради което и е следвало да подаде данъчна декларация до 25.11.2017 год., а такава е подадена 01.12.2017 год. Това води до извода за наличие на извършено административно нарушение от страна на дружеството, което е установено по безспорен начин. Отчитайки всички обстоятелства, наказващият орган е наложил минималната предвидена в закона санкция. Излага доводи срещу извода на районният съд за изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Двумесечният срок за подаването на декларацията изтича на 25.11.2017 год., а същата е подадена на 01.12.2017 год.., която дата е и датата на извършване на нарушението. От този момент деянието става съставомерно, тъй като нямало как да се разбере кога е придобит имота. Като е съставен АУАН на дата 01.12.2017 год. са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Оспорва извода на възъзивният съд за неяснота на отразената фактическа обстановка в обжалваното наказателно постановление. Според касатора, изпълнителното деяние е индивидуализирано в достатъчна степен и от фактическа и от правна страна, чрез точното словесно описание на деянието, с което се осъществява състава на нарушението. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието, са установени и описани в наказателното постановление. Не се споделя извода на районният съд за неяснота относно датата на издаването на наказателното постановление. Това е датата 20.12.2017 год., когато е връчено и наказателното постановление. Въз основа на гореизложените мотиви и направено искане за отмяна на решението на районният съд и постановяването на друго с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Административното обвинение от фактическа страна се изразява в това, че „С. с ЕИК по Булстат като собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Казанлък, ул., представляващ земя с площ от 778.00 кв.м. ведно с построената върху нея жилищна сграда със РЗП от 141.97 кв.м., не е подал декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ в законоустановения двумесечен срок, с което бездействие е осъществило състава на чл.123, ал.1 от ЗМДТ във връзка с чл.14, ал.1 от ЗМДТ, което представлява нарушение – не подаване в срок. Декларацията е подадена на 01.12.2017 год. чрез М.Т.М. с ЕГН **********, в качеството й на управител на дружеството. С нотариален акт №74, том първи, рег.№605, дело №74 от 2012 год. издаден от Р.Б. нотариус с рег.№097 в НК при София, с район на действие КРС по отношение на земя с площ от 778.00 кв.м. ведно с построените върху нея жилищни сгради с РЗП 141.97 кв.м., въведени в експлоатация съгласно УВЕС №УВЕ54 от 25.09.2017 год., „С.ЕООД се легитимира като собственик на 1/5 идеална част от застроеното дворно място и ¾ идеални части от описаният недвижими имот. Декларацията е подадена на 01.12.2017 год., като нарушението е установено на същата дата в Дирекция „Местни приходи“ в гр. Казанлък на 01.12.2017 год.

За да отмени наказателното постановление Районен съд Казанлък е приел, че не е конкретизирана датата на извършване на административното нарушение нито в съставеният АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление. Това от своя страна не дава възможност за съдебен контрол относно сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и налице ли или не настъпването на абсолютната давност за погасяването на административнонаказателното преследване на ответника по касация. Констатирал е и неясно описание на извършеното административно нарушение, поради което е налице неяснота относно извършеното административно нарушение от дружеството, с което е накърнено правото на защита на наказаното лице. Приел е също така, че не е ясно и датата на издаването на наказателното постановление – дали това е 01.12.2017 год. или 20.12.2017 год. Ако се приеме, че това е 01.12.2017 год., то е налице съществено процесуално нарушение, тъй като на таза дата е съставен и АУАН. Всичко това е мотивирало въззивният съд да постанови решение за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Ответника по касация „С.ЕООД, чрез пълномощника си по делото адв. Диманов изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Решение №111/20.03.2018 год., постановено по а.н.д. №2 по описа за 2018 год. на Районен съд Казанлък е валидно и допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Като нарушена в наказателното постановление е посочена нормата на чл.14, ал.1 във връзка с ал.1 от ЗМДТ. Разпоредбата предвижда, че за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Този двумесечен срок започва да тече от датата на придобиването на имота и изтича в съответното число на последния месец /чл.60, ал.3 от ГПК/, а ако този ден е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден /чл.60, ал.5 от ГПК/. Задължението за подаването на декларация е с определен срок и изтичането на срока и бездействието на данъчният субект в този срок, обуславя и извършването на административното нарушение. Ето защо при реализирането на административнонаказателната отговорност, наказващият орган е длъжен да посочи и дата на извършването на нарушението. Непосочването й е винаги основание за отмяната на наказателното постановление. В конкретния случай, срокът изтича на 27.11.2017 год. – понеделник /тъй като 25.11.2017 год. е събота, неприсъствен ден/. Следователно датата на извършване на нарушението е 28.11.2017 год., а не както твърди касатора 01.12.2017 год. /датата на подаване на декларацията/. Това е датата на която лицето изпълнява законовото си задължение, но не може да бъде датата на извършване на административното нарушение. Ето защо, правилно въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е извел извод за липсата на дата на извършване на административното нарушение, посочена в обжалваното наказателно постановление. Касационната жалба в тази си част е неоснователна.

От описаната фактическа обстановка в наказателното постановление и събраните в хода на съдебното производство, може да се направи извод за неправилна правна квалификация на деянието. Видно от изложеното в жалбата, с която е сезиран съдът, както и от разпита на свидетелката Т. /актосъставител/, налице е деклариране от страна на ответника по касация при придобиването на имота, а след въвеждането в експлоатация на сградата през 2017 год., дружеството е поканено за подаването на коригирища декларация /по чл.14, ал.3 от ЗМДТ – при наличие на промяна на декларираните обстоятелства/, а не на първоначална такава по реда на чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Срокът отново е двумесечен, но задължението произтича от друга разпоредба. Този двумесечен срок е с начало настъпването на промяната на обстоятелството, което в конкретния случай е въвеждането в експлоатация на сградата – 25.09.2017 год.

Основателно е касационното оплакване, че не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН. Безспорно е в случая, че с издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация на 25.09.2017 год. възниква задължението за подаването на декларацията. С изпращането на съобщението от 11.10.2017 год., може да се направи извода, че това е датата на станало известно на наказващият орган както задълженото лице, така и данните които следва да се декларират. Доколкото обаче двумесечният срок за подаването на декларация изтича на 27.11.2017 год., то едва от 28.11.2017 год. започва да тече тримесечният срок. Това е най-ранната дата на която може да се приеме, че е налице извършено административно нарушение, респективно да е открит нарушителя. Съставянето на АУАН, няколко дена след това, предполага и съставянето му в предвиденият от закона срок.

Неоснователно е касационното оплакване, че е налице яснота в описанието на фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление. Правилно районният съд е приел, че такава е налице. В съдържанието на наказателното постановление следва да се съдържат всички съставомерни факти за ангажирането на отговорността на наказаното лице. В случая това не е така. Описан е начина на придобиване на имота, както и доказателствата в подкрепа на това, но не е посочено, кога за първи път е деклариран имота от страна на ответника по касация и какво точно е декларирал. Същото е от значение за ангажирането на отговорността на собственика на имота, като за целта е следвало да се приложи и първоначално подадената декларация. От описанието не става ясно и кое не е декларирано в срок – придобитата земя, придобитата сграда или и двете.

Неоснователно е и касационното оплакване за яснота на датата на издаване на наказателното постановление. В същото се съдържат две дати – в горната му част е посочен неговият номер /7404004314/ и дата: 01.12.2017 г. а непосредствено след това е посочено: „Днес 20.12.2017 г. подписаният ….“. несъмнено дата на връчване на наказателното постановление е 20.12.2017 год., но на тази дата може да се връчи както наказателно постановление издадено на 01.12.2017 год. така и на 20.12.2017 год. Вписването на две дати в наказателното постановление, като такива на издаване, не дава възможност за съдебен контрол относно спазването на процесуалните правила предвидени в ЗАНН, относно спазването на тридневният срок за подаването на писмени възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е, че подаването им е право на наказаното лице и дали такива ще бъдат подадени или не, зависи от волята му, но при всички случаи този тридневен срок следва да бъде гарантиран на нарушителя и едва след това да се издаде наказателното постановление.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №111/20.03.2018 год., постановено по АНД №2/2018 год. по описа на Казанлъшки районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.