Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

256                                                             .06.2018 г.                                  гр. Стара Загора

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи  юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  Ива Атанасова        

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  Дарина Драгнева КАН дело №226 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора против Решение №191 от 07.03.2018г., постановено по АНД №3394/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора в частта му за отмяна на административно наказание глоба в размер на 200лв., наложено на А.К.И. с Наказателно постановление /НП/ №17-0284-000083 от 21.12.2017г., издадено на Началник група, сектор Пътна Полиция при ОД МВР Стара Загора. Отмененото административно наказание е наложено на основание чл. 177 ал.1 т.4 предл. първо от ЗДвП / наказва се с глоба от сто до 300лв., водач, който управлява спряно от движение ППС/ и за нарушение на чл. 5 ал.3 т.2 от същия закон –на водача е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение. Наказанието е наложено за това, че на 12.01.2017г. около 13.40ч. в град Стара Загора, бул Цар Симеон Велики до №134 в посока запад, И. управлява личния си лек автомобил *** с рег. №****, който е спрян от движение на 16.12.2016г.

За да отмени НП в тази му част РС Стара Загора е приел въз основа на събраните писмени доказателствени средства, че Заповед № 16-1228-001530/16.12.2016г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2 буква „з“ от ЗДвП /отменена, считано от 21.01.2017г/ - временно спиране от движение на МПС за срок от 16.12.2016г. до 15.01.2017г. е връчена на лицето на 13.02.2017г., поради което към датата на нарушението – 12.01.2017г., липсва субективния му елемент, а именно лицето да знае и въпреки това да управлява спряното от движение ППС.

С касационната жалба се иска отмяна на решението в тази му част с доводи за наличие на субективния елемент на деянието – вина под формата на умисъл, тъй като принудителната мярка се прилага със съставянето на АУАН №Г249716/16.12.2016г., който е връчен на лицето, чрез изземване на свидетелството за регистрация и поставяне на стикер на предното стъкло на управлявания автомобил. От съда се иска да приеме, че въззивното решение в тази му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и да се постанови друго за потвърждаване на наказанието по чл.177 ал. 1 т.4 от ЗДвП, наложено с наказателното постановление.

Против Решение № 191/07.03.2018г., постановено по АНД №3394/2017г. по описа на РС Стара Загора е постъпила касационна жалба и от А.К.И. с искане да бъде отменено в частта му за изменение на НП №1701228-000083/21.12.2017г. на Началник група в сектор ПП при ОД МВР Стара Загора  като размера на административното наказание глоба  е намален от 600лв. на 500лв., а срокът на лишаването от право да се управлява МПС е намален от седем на шест месеца. Административните наказания са наложени на основание чл. 174 ал.1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от същия закон за това, че на 12.01.2017г. около 13.40ч. в град Стара Загора, бул Цар Симеон Велики до №134 в посока запад, И. управлява личния си лек автомобил *** с рег. №**** след употреба на алкохол -0.71%, констатирано с проба №102 в 13.52ч на 12.01.2017г., извършена с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7410-0150, а след изпълнено медицинско изследване на кръвта по издаден талон №0037677, ПХЕ №2/17г. концентрацията на алкохол в кръвта е 0.59%.

За да измени размерите на наложените административни наказания глоба и лишаване от права, въззивния съд е съобразил резултата от химичния анализ на кръвта, който се взима предвид на основание чл. 171 т.1 буква б от ЗДвП / ред., действаща до 21.01.2017г/, според която разпоредба при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл.174 ал.4 от същия закон, установените стойности са определящи. В случая е налично медицинско изследване на кръвната проба, извършено по реда на Наредбата по чл.174 ал.4 от ЗДвП, поради което и за размера на наказанието е взет предвид резултата от химическия анализ на кръвта, който определя и тежестта на нарушението.

С касационната жалба И. твърди, че е лишен от правото на защита в хода на въззивното съдебно производство, тъй като съдебното решение е постановено преди изтичане на тридневния срок, в който може да се поиска поправка на протокола. На следващо място съдът не обсъдил наведените в жалбата твърдения, подкрепени от показанията на водения свидетел, които не били обсъдени. На АНО била дадена възможност да докаже обвинение, но на наказаното лице не е допуснат до разпит още един свидетел с оглед принципа на равнопоставеност на страните. В тази връзка се иска отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане за разпит на още един свидетел.

Представителя на окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, се явяват  неоснователни, поради следното:

Касационната жалба на ОД МВР Стара Загора е неоснователна, тъй като макар да е вярно, че водачът знае за прилагане на принудителната административна мярка, което фактическо действие е извършено на 16.12.2016г. със съставянето на АУАН № 249716/16.12.2016г. в негово присъствие, то не му е известно на първо място дали е постановен административен акт за нейното налагане, а като следствие и срока й на действие. Законодателството ни допуска изпълнение на мярката преди волеизявлението за нейното налагане т.е. фактическите действия по отнемане на свидетелството за регистрация имат законово основание, но тяхното извършване няма за последица спиране от движение на моторното превозно средство. Тъкмо защото тези действия не водят до спиране от движение, извършването им е условно валидно, тъй като зависи от издаването на законосъобразна заповед за налагане на принудителна административна мярка и влизането й в сила. При евентуалната й отмяна или при не издаването й, същите ще бъдат осъществени незаконосъобразно или на отпадно основание. Друго тълкуване на закона би довело до абсурда мярката да се прилага и налага едновременно с фактически действия и с административен акт. Законодателното разрешение обаче е мярката да се налага с административен акт, а фактическите действия по нейното прилагане, макар да е допустимо да се извършват още с констатиране на нарушението, имат своето юридическо основание във волеизявлението на компетентния административен орган. Следователно, правилен е извода на РС Стара Загора за липса на субективен елемент на нарушението. В случая, съгласно справката за нарушител срока на мярката е от 16.12.2016г. до 15.01.2017г. т.е. до нейното изтичане са оставали още 3 дни, и този факт сочи на управление на МПС в разрез с наложената принудителна мярка, тъй като дори и не влязла в сила тя се ползва с предварителното изпълнение, допуснато по разпореждане на закона. Твърдението на касатора, че лицето знае за наложената мярка се опровергава от разясненото по-горе законодателно разрешение за прилагане на принудителната мярка преди нейното налагане т.е. субекта знае за извършените спрямо собственото му МПС фактически действия, но не знае дали същите се основават на наложената принудителна мярка, нейния срок и правно основание. Ако бе вярно твърдението на касатора, то срока за оспорване пред съд на мярката би следвало да тече от момента на нейното прилагане, а не от момента на връчване на административния акт, който фактическите действия предварително изпълняват. Водачът би могъл, но не е длъжен да предполага, че му е наложена мярка поне за минимално установения в закона едномесечен срок. Наказуемо е само онова деяние, което е извършено виновно, а виновен е онзи, който е могъл или е трябвало да може да съзнава поведението си / бил е вменяем/ и кумулативно е бил длъжен и е могъл да знае / небрежност/, съответно е искал или допускал настъпването на противоправните последици /умисъл/. В случая не може да се поддържа и довод за небрежност, тъй като не е бил длъжен сам да следи за налагане на принудителната административна мярка, чието съобщаване е в тежест на АНО.

Касационната жалба на И. също е неоснователна. Постановяването на съдебното решение е в едномесечен срок от приключване на съдебното заседание по същество т.е. не е задължително да се изчаква срока за поправка на протокола. На следващо място правото на защита от разпита само на единия воден свидетел не е нарушено, тъй като с въззивната жалба се твърди, че наказаното лице не е било в автомобила, който е бил с изгасен двигател, следователно не може да му се вмени нарушение по ЗДвП. Касатора е поддържал тезата, че няма качеството на водач, както и е считал, че е необходимо в АУАН да са посочени двама свидетели, което правило е неотносимо за случаите, в които същият се съставя по данни на свидетеля очевидец. Свидетели на нарушението от страна на наказаното лице не са посочени в АУАН, което е могло да бъде сторено в графата за възражения. АУАН е подписан без възражения, като на лицето са уважени всички искания по доказателствата в хода на съдебното дирене. Изискан е в оригинал АУАН №17-0083/12.01.2017г., като съдът е съпоставил показанията на свидетеля по акта за причината, поради която е извършена проверката, а именно движение по булеварда по крива линия и срещу патрулния автомобил. В тази връзка следва да се каже, че на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставения АУАН е доказателствено средство, което има сила до доказване на противното. След като АУАН е редовно съставен, то удостоверените с него факти се проверяват при оспорването им от страна на нарушителя като двете групи доказателствени средства се обсъждат в тяхната съвкупност. В случая фактите по АУАН са частично оспорени досежно качеството на водач на наказаното лице, което е негова защитна теза, но същата е опровергана дори от разпитания свидетел М., чийто преразпит се иска отново с касационната жалба. М. твърди, че колата на И. е била паркирана след павилиона му, на безплатния паркинг, в която съхранява и стока. На същия ден се прибирала у дома си, но спряла да наглежда павилиона на И. по негова молба, за да отиде до колата си да вземе стока от нея. Следователно наказаното лице управлява автомобила си, след като го е паркирало на паркинг в близост до ползван от него търговски обект. Лицето М. не е посочена в АУАН като свидетел, нито наказаното лице е възразило, че няма качеството на водач. Нелогично спрямо житейската логика е твърдението за проверка на лице, което е пешеходец, а не водач на МПС. Във връзка с тезата, че нарушението е доказано с показанията на актосъставителя и свидетеля по акта следва да се каже, че показанията на последните са закрепени в редовно съставения АУАН, който е доказателствено средство не само в административно наказателната фаза, но и в производството пред съдебната инстанция. Следователно при редовно съставен АУАН, свидетели се разпитват при посочване от наказаното лице за установяване на обективната истина като показанията на двете групи очевидци  се съпоставят. Това правило е спазено от въззивния съд, който не е допуснал нарушение на правото на защита на наказаното лице и е за съставомерните факти са разпитани очевидеца, посочен от АНО и вписан в АУАН и свидетеля на защитата. Актосъставителя няма качеството на свидетел на нарушението, като същия се разпитва в случай на оспорване автентичността на документа в официалната му част относно извършените от и пред него действия. Показанията на И., че касатора е управлявал автомобила противостоят на показанията на М., чието качество на очевидец не е подкрепено от нито едно доказателство по делото. И. има право да призове всяко лице да свидетелства и присъствието му на място по време на проверката не може да бъде проверено. По тази причина АУАН по свидетелски показания се съставя в присъствието на нарушителя, за да му де даде възможност да посочи свидетели, които да се впишат в акта, съответно да възрази по вярното отразяване на съставомерните факти и на обстоятелствата по извършване на нарушението.

Правилно РС Стара Загора е съпоставил показанията на И. със събрания доказателствен материал, уличаващ касатора като водач, който управлява МПС след употреба на алкохол. Съдебно решение за отмяна на НП не би могло да бъде обосновано въз основа на показанията на М., че лицето тъкмо в момента на проверката само е отключвало багажника на колата, която е паркирал, за да ползва за склад.

      Водим от горното и на основание чл.221 от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И     :

     ОСТАВЯ В СИЛА Решение №191/07.03.2018г.,постановено по АНД №3394/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                                  

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                                    2.