Р Е Ш Е Н И Е

№274 12.07.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 228 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.И.Д. *** против Решение №211 от 16.03.2018г., постановено по а.н.д №203 по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №17-1228-004037 от 15.12.2017г., издадено от началник група в сектор Пътна полиция при ОДМВР Стара Загора. В жалбата не са посочени касационни основания, но по същество се развиват доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че в частта относно наложеното на основание чл.174, чл.1, т.2 от ЗДвП наказание, фактическото описание на нарушението в НП е различно от това в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а подобно несъответствие нарушава правото на защита на нарушителя. Твърди се, че е налице нарушение на правилото на чл.6 от Наредба №1 от 19.07.2017г., което допуска установяването на употребата на алкохол на база на резултата от изследване с техническо средство едва след невъзможност за установяването му чрез медицинско изследване. Заявява се, че в талона за медицинско изследване нарушителя е избрал изследването за употреба на алкохол да се извърши чрез доказателствен анализатор, но въпреки това същият е насочен към медицинско изследване. Обосновава се, че в санкционния акт по отношение на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП е прието, че са налице утежняващи вината обстоятелства, а именно – управлението под въздействието на алкохол, което е недопустимо, тъй като това обстоятелство е факт, който е част от самия състав на материалноправната норма на ЗДвП. В заключение излага доводи, че по делото не са представени доказателства от страна на административно наказващия орган относно техническото средство, с което е установено съдържанието на алкохол, дали фигурира в Заповед на министъра на вътрешните работи като средство, одобрено за измерване на алкохол както и няма доказателства то да е одобрено по Закона за измерванията. Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касация Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура заявява, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли съда да го остави в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д.И.Д. ***28-004037 от 15.12.2017г, издадено от началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което въз основа на АУАН №17-4037/10.12.2017г. на Д. са наложени следните административни наказания: „глоба” в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Д.И.Д. на 10.12.2017г., в 01:15 часа, в гр.Стара Загора, по ул.Отец Паисий, в посока север-юг до №16, управлява собствения си лек автомобил *** с рег.№****, под въздействието на алкохол с концентрация 0,95 на хиляда. Изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510-0019 с проба №07186 в 01:30 часа на 10.12.2017г. Издаден талон за медицинско изследване №0016052. Автомобилът не е представен за ГТП от месец декември 2016г. С първото от деянията се сочи за нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а с второто – разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

С обжалваното съдебно решение, Районен съд Стара Загора е потвърдил посоченото наказателно постановление. Прието е, че фактически констатации отразени в АУАН и НП се потвърждават изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Посочено е, че в изпълнение на служебната проверка за законосъобразност съдът не е констатирал съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на санкционния акт на формално основание. Изложени са доводи за законосъобразност на наложените наказания.

Решението на Районен съд Стара Загора в частта му относно наложената санкция на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е правилно. В производството пред въззивния съд и тримата разпитани свидетели категорично заявяват, че касатора е управлявал лекия автомобил без преминат технически преглед. Обстоятелството, посочено в касационната жалба, че за това нарушение е наложено наказание при утежняващи вината обстоятелства, без да са налице предпоставки за това, не е основание да се приеме, че санкционния акт е незаконосъобразен в тази му част. Санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП е определена в абсолютен размер – 50 лева и наличието на смекчаващи или утежняващи вината обстоятелства по никакъв начин не влияе върху размера на наказанието. Отразеното в санкционния акт „утежняващо вината обстоятелство“ по-скоро следва да се приеме като непрецизност от страна на административно наказващия орган, но не е предпоставка за отмяна на НП в тази му част. Поради това решението на Районен съд Стара Загора в тази му част следва да бъде оставено в сила.

По отношение на извършеното административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП настоящия касационен състав намира, че решението на въззивния съд в тази му част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради следните съображения: в производството по чл.59 от ЗАНН съдът служебно е длъжен да събере всички необходими и относими по делото доказателства. Служебното начало в наказателния процес е принцип, които следва да бъде спазван независимо от доказателствената тежест. Същият е неразривно свързан с принципа за установяване на обективната истина – чл.13, ал.1 от НПК, като съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе мерки за разкриването й.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.4 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, техническите средства, с които се установява употреба на алкохол, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията. В случая наличието на управлението на автомобила от касатора под въздействието на алкохол е установено именно с техническо средство. По делото обаче липсват доказателства това техническото средство да отговаря на изискванията на посочената разпоредба от Наредба №1 от 19.07.2017г. Поради това съдът намира, че въззивния съд е постановил съдебния си акт без да са събрани всички относими и необходими доказателства за изясняване на обективната истина, а именно определено ли е техническото средство, с което е изпробван касатора със заповед на министъра на вътрешните работи и одобрено ли е същото по реда на Закона за измерванията. Действително административнонаказващия орган носи доказателствена тежест в процеса, но това не освобождава съда в пределите на своята компетентност да осигури разкриване на обективната истина. Недостатъчните усилия на съда за попълване на делото с необходимия доказателствен материал е довело и до немотивираност на окончателния съдебен акт в тази му част, тъй като възражение във връзка с липсата на посочените доказателства е направено и в хода на съдебните прения пред въззивния съд.

С оглед на изложеното решението на Районен съд Стара Загора, в частта му касаеща нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато на друг състав на районния съд за ново разглеждане, който служебно и в изпълнение на задълженията си по чл.13, ал.1 от НПК да изиска доказателства, установяващи обстоятелствата, посочени в мотивите на настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.второ вр. чл.222, ал.2, т.1от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 211/16.03.2018г. по а.н.д.№ 203/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено НП №17-1228-004037/15.12.2017г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с което на Д.И.Д. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211/16.03.2018г. по а.н.д.№ 203/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.