Р Е Ш Е Н И Е

 

258                                        29.06.2018 год.                     гр. Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №234  по описа  за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Образувано е по касационна жалба от М.Г. *** против решение №10/14.02.2018 год., постановено по НАХД №320 по описа за 2017 год. на Районен съд Гълъбово, с което е потвърдено наказателно постановление №17-0447-000370/29.08.2017 год., издадено от Началника на РУ – Раднево.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати множество съществени нарушения на материалния закон и съдопризводствените правила и поради необоснованост. Съдът неправилно е приел, че мястото на извършване на административното нарушение е посочено в необходимата степен на конкретика. От описанието му в наказателното постановление, не ставало ясно дали това е в или извън населено място. С това е накърнено правото на защита на наказаното лице и същото представлява съществено процесуално нарушение. Счита, че точна индивидуализация на мястото на извършване на нарушението в конкретния случай липсва, който пропуск на наказващият орган прави постановлението порочно. Оспорва и извода на съд за не приложението на чл.28 от ЗАНН. Излага съображения, че потвърждаването на наказателното постановление не би довело до желаната превенция, доколкото, макар и да е санкциониран водача, не той е отговорен за неплатената винетна такса. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решение №10/14.02.2018 год., постановено по НАХД №320 по описа за 2017 год. на Районен съд Гълъбово да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление изцяло.

Ответникът по касация – Началника РУ - Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районния съд правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №320/2017 год. на Районен съд Гълъбово, намира за установено следното:

        Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районен съд – Раднево е потвърдил наказателно постановление №17-0447-000370 от 29.08.2017 год. на Началника на РУ – Гълъбово, с което на М.Г. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. От фактическа страна е прието, че на 18.08.2017 год. около 09.20 часа по републикански път №III-554 км. 39+800 в посока север-юг управлява товарен автомобил „С.“ с рег.№ собственост на „С.“ Б., Булстат  Т.и.“ЕООД Булстат , гр. Ямбол, ул.“, като не е заплатил съответната винетна такса по чл.10, ал.1 от ЗП за категорията.

За да потвърди наказателното постановление, Гълъбовският районен съд приема, че вмененото във вина на М.Г. административно нарушение е доказано по безспорен начин, при налагането на административното наказание не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила предвидени в ЗАНН, а установеното неправомерно поведение е подведено под приложимите материалноправни разпоредби. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидност, допустимост, материална законосъобразност на обжалваното решение, намира за установено следното: 

Решението е допустимо и валидно и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Неправилно е изложеното в касационната жалба, че е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението и дали същото е част от републиканската пътна мрежа и дали за този участък се изисква заплащането на винетна такса. В обстоятелствената част на наказателното постановление е описано мястото на извършване на нарушението в достатъчна степен на конкретизация – път III-554 км. 39+800. Списъкът на пътищата от републиканската пътна мрежа за които се дължи винетна такса е утвърден с Решение №945 на МС от 01.12.2004 год. В този списък фигурира и процесният път, Нова Загора - Раднево - Гълъбово - Симеоновград –Харманли. В проведеното съдебно заседание, при разпита на актосъставителят Д.Д., е установено, че проверката е била извършена на посоченият километър от пътя и който се намира извън град Гълъбово. С оглед на това и презумтивната доказателствена сила на редовно съставеният акт за установяване на административно нарушение /чл.189, ал.2 от ЗДвП/, е налице безспорна установеност на мястото на извършване на административното нарушение, както и че това място е част от републиканската пътна мрежа, за която се изисква заплащането на съответната винетна такса.

Всъщност от административнонаказателната преписка, която е била предоставена на наказващият орган, не се установят спорни обстоятелства, които да наложат извършването на допълнителни проверки за установяването или липсата на неправомерно поведение от страна на М.Г.. Същият е вписал в АУАН, че няма възражения, а и не се е възползвал и от предоставената му от закона възможност по чл.44, ал.1 от ЗАНН да направи писмени възражения по съставеният му акт. Всъщност в АУАН, е записано в мястото за възражение, че „във момента управителят ми закупува винетен стикер“. Следователно е безспорно, че към момента на проверката, такъв не е бил закупен и е налице нарушение на посочените в акта законови разпоредби. При така установеното не е съществувало никакво съмнение относно отразените в АУАН факти и обстоятелства, което да наложи и допълнително разследване. Ето защо, административнонаказващият орган е спазил процесуалните правила предвидени в ЗАНН при издаването на наказателното постановление.

Съгласно чл.10а от Закона за пътищата правото на ползване на републиканските пътища се удостоверява с ценна книга, наредена „винетка”. Тази ценна книга се състои от две части – първата част е оформена за еднократно залепване на долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на ППС и има предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Втората част във вид на талон се съхранява от водача на ППС  и служи за доказателство за платена винетна такса при  издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло, както и при производствен дефект на винетния стикер. Собственикът или ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища, като преминава по тях само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на превозното средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло е залепен валиден винетен стикер. Следователно, задължително е при отправяне на обвинение за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, което се наказва на основание чл.179, ал.3 от същия закон, да се впише, че липсва доказателство за плащане на винетна такса. В тежест на лицето, което ползва републиканските пътища е да докаже, че притежава ценната книга. В този смисъл  заплащането на таксата се удостоверява, чрез залепване на ценната книга на предното стъкло. Щом той липсва и при липсата на депозирани писмени възражения или вписани такива в АУАН, контролния орган може да отправи обвинение за управление без заплащане на винетна такса, като в тежест на водача е да докаже, че е заплатил като представи съответния финансов документ и стикер. Всичко това, ведно с презумптивната доказателствена сила на редовно съставеният АУАН /чл.189, ал.2 от ЗДвП/ и при липсата на надлежно оборване от страна на нарушителя, настоящия съдебен състав намира, че отразените в АУАН и наказателното постановление факти и обстоятелства са безспорно установени, отговарят на обективната действителност и са основание за ангажирането на отговорността на М.Г. за вмененото му административно нарушение.

Правилен е извода на районният съд, че е управляваното МПС е описано в достатъчна степен на конкретизация. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че товарният автомобил е категория N3, а в наказателното постановление е посочено, че управляваният автомобил е предназначен за превоз на товари, състав от ППС с две и повече оси с техническа допустима маса 12 или повече тона. Всъщност спор относно техническите параметрите на ППС и неговата категория не е съществувало в хода на производството, които от своя страна предполагат и задължението за заплащането на винетна такса по чл.10а, ал.6, т.3 от Закона за пътищата. При така установеното, правилно е наложена санкцията по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 3000.00 лв. Видът на ППС и техническите му параметри са от значение за определянето на вида на необходимата винетна такса и съответно за размера на административното наказание. Безспорно също така е, че задължението за заплащането на винетната такса е на собственика на автомобила, но законодателят е предвидил да се санкционира водача на ППС, а не собственика. В този смисъл дали ще се осъществи желаната превенция или не е без значение, доколкото законодателят не е предвидил санкцията да се налага на собственика на автомобила, а на неговият водач.

Неоснователно е и касационното оплакване, че неправилно районният съд не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Действително съдът не е изложил подробни съображения за неприложимостта й, но се съдържат мотиви и в тази насока – не са налице признаците по чл.93, т.9 от НК, приложим по аргумент от чл.11 от ЗАНН. Изтъкнатите в касационната жалба аргументи, касаят съществуващите отношения между водача и собственика на ППС – работник и работодател, но същите са ирелевантни за отговорността на водача, респективно за приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Липсата на други административни нарушения извършени от касатора е предпоставка за прилагането на предвидената законова санкция в минимален размер. Доколкото обаче в настоящият случай, същата е фиксирана от законодателят, то наказващият орган не е в състояние да наложи по-ниска глоба.

Съдът се произнесъл по съществото на спора, като е отменил обжалваното наказателно постановление. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила. При постановяването на решението, не са установени допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да обусловят отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав.

  Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение №10/14.02.2018 год., постановено по а.н.д. №320  по описа за 2017 год. на Районен съд Гълъбово.

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                        2.