Р Е Ш Е Н И Е

№275 12.07.2018г. гр. **

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 235 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция инспекция по труда гр. ** против Решение №160/28.02.2018г., постановено по а.н.д №3274/2017г. по описа на Районен съд **, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) №24-001530 от 01.11.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – **, с което на „Л.Е.“ ЕООД гр. * - в качеството му на работодател, за нарушение на чл.151, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че не са събрани достатъчно доказателства от наказващия орган за неосигуряването на необходимата обедна почивка на работниците и служителите в съответствие с чл.151, ал.1 от КТ, като не е взел предвид обстоятелствата, доказващи факта на нарушението, а именно приложените по делото - график за работа, Приложение №2 към Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/, Приложение 1 към глава V от ПВТР, както и декларациите по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Сочи, че въззивният съд е дискредитирал неправилно декларациите на двете работнички, поради това, че се явяват заинтересовани страни и декларират изгодни за тях обстоятелства, а в същото време приема за достоверни показанията на регионалния представител, който също се явява заинтересован от изхода на делото. Твърди, че дори и декларациите да бъдат приети за компрометирани е следвало да се обърне внимание на гласните доказателства – показанията на инспекторите от Дирекция Инспекция по труда **, които лично са възприели, че в часовете на почивка на работниците такава не се осигурява. Въз основа на изложените съображения е направено искане за постановяване на решение, с което да отмени решението на Районен съд ** и да постанови друго, с което да потвърди процесното НП.

Ответникът по касация „Л.Е.“ ЕООД гр. *, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В писмено възражение оспорва касационната жалба с подробно изложени съображения за това.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – ** се е развило по жалба на Л.Е. ЕООД – гр.* срещу НП №24-001530 от 01.11.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – **, с което въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-001530/05.10.2017 г. на Л.Е. ЕООД – гр.* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 20.09.2017г., на 25.09.2017г. и на 26.09.2017г. на обекта на предприятието – офис на адрес: гр.**, ул. *, срещу КАТ и на 02.10.2017г. и 05.10.2017г. в Дирекция Инспекция по труда по представени официални писмени документи се установило, че Л.Е. ЕООД не е осигурил почивки в работното време, както и почивка за хранене най-малко от 30 мин. на Р.И.И. и И.С.Б., видно от собственоръчно попълнена Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от лицата, както и от извършена проверка на 25.09.2017г. в 12:20 ч. от Дирекция Инспекция по труда със седалище **. Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред, работното време на работниците и служителите на обекта се прекъсва с обедна почивка от 12:00 ч. до 12:30ч. Същият е в нарушение от 25.09.2017г. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.151, ал.1 от КТ.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – ** е отменил посоченото НП. В решението е прието, че са налице нарушения допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП. Административно-наказателното обвинение не е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, което води до нарушено право на защита. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че административнонаказващият орган не е събрал никакви допълнителни данни в подкрепа на твърдяното нарушение, освен декларациите по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от работничките, които не могат и не следват да са единствените доказателства, върху които да встъпи обвинителната теза, предвид влошените отношения между работничките и наказаното лице.

Решението на Районен съд ** е правилно.

Правната регламентация относно почивките се съдържа в чл.151 и сл. от Кодекса на труда. Съгласно ал.1 от този текст работното време на работника и служителя се прекъсва с една или няколко почивки, като работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивката е период от време, през който работникът или служителят не е длъжен да изпълнява работа по трудовото си правоотношение. Тя е субективно право на работника или служителя по индивидуалното трудово правоотношение. Осигуряването на право на почивка през работния ден е задължение на работодателя. На основание чл.4а от Наредба за работното време, почивките и отпуските, почивките се определят от правилника за вътрешния трудов ред. С него се установява конкретната продължителност и разпределението на почивките през работния ден. За упражняването на правото на почивка е необходимо и достатъчно границите на съответната почивка да бъдат установени от правилника за вътрешния трудов ред, като не се изисква специално волеизявление нито на работника или служителя, нито на работодателя.

В разглеждания случай работодателят Л.Е. ЕООД – гр.* е изпълнил това си задължение, като видно от Приложение 1 към глава V от Правилника за вътрешния трудов ред е разпределил работното време на работниците и служители в офис ** и е определил за делничните дни почивка от 10:15 до 10:30 часа, обедна почивка от 12:00 – 13:30 часа и почивка от 14:45 – 15:00 часа. Освен това от приложените по делото декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от И.С.Б. и Р.И.И., данни за неосигуряване на обедна почивка се съдържа само в една от тях – тази на Б. от 25.09., в която е отразено, че „работното време е от 8:30 до 18:00 часа, писана е обедна почивка, но никой не ми е дал разрешение да я ползвам“. Както беше посочено, след като почивката е определена с Правилника за вътрешния трудов ред, не се изисква специално волеизявление нито на работника или служителя, нито на работодателя, за да бъде ползвана такава. Следователно Б. не е била лишена по никакъв начин да ползва такава, а като се има предвид, че по делото липсват каквито и да било други данни за неосигуряване на почивка, то следва да се приеме, че извода на въззивния съд за недоказаност на вмененото административно нарушение е правилен. Обстоятелството, че контролните органи са извършили проверка на място именно през време на регламентираната обедна почивка също не води до противния извод, тъй като работникът или служителя е в правото си да ползва такава без да се изисква изрично разрешение от работодателя, след като такава почивка е регламентирана в Правилника за вътрешния трудов ред.

Настоящия касационен състав да не споделя доводите на районния съд за това, че административнонаказателното обвинение не е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно точно и ясно, което е довело до нарушение на правото на защита. Противно на приетото от районния съд, в констативния и санкционния акт са посочени датата и мястото на нарушението, деянието е индивидуализирано в НП, посочена е нарушената правна норма, с което са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Това обстоятелство обаче не влияе на крайния резултат, който е незаконосъобразност на санкционния акт.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/28.02.2018г. по а.н.д.№ 3274/2017г. по описа на Районен съд – **.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.