Р Е
Ш Е Н
И Е
№276 12.07.2018г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и първи юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря:
Зорница Делчева
и с
участието на прокурора: Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 241 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД
на МВР Стара Загора против Решение №214 от 19.03.2018г., постановено по а.н.д №169
по описа на Районен съд Стара Загора, с което
е отменено Наказателно постановление (НП) №17-1228-003907 от 17.11.2017г.,
издадено от началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора,
РУ Стара Загора. С жалбата се претендира, че решението на РС –
Стара Загора е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва
се извода на съда за нарушено право на защита за санкционираното лице, тъй като
за него не ставало ясно кое от двете описани административни нарушения е
извършил. Сочи се, че в акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) са описани две административни нарушения – по чл.139, ал.5 от ЗДвП и по
чл.100, ал.2 от същия закон, но като нарушена разпоредба е посочен само чл.139,
ал.5 от ЗДвП и само за това нарушение е наложена санкция, определена в чл.179,
ал.1, т.3 от ЗДвП, понеже няма как ответника по касация да извърши и нарушение
по чл.100, ал.2 от ЗДвП. Обосновава се, че по този начин не е нарушено правото
на защита на санкционираното лице, тъй като с АУАН е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.139, ал.5 от
ЗДвП и не е цифрово посочена разпоредбата на чл.100, ал.2 от същия закон в
графата за нарушение разпоредби. Твърди се, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност за едно от описаните нарушение не води
до нарушаване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а административнонаказващияорган е
изпълнил задължението си по чл.52, ал.2 от ЗАНН, като е проверил
законосъобразността на акта, с оглед събраните материали по преписката. Моли
съда да отмени оспореното решение и потвърди НП.
Ответникът
по касация П.Ж.И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Чрез
процесуалния си представител, в отговор на касационната жалба намира същата за
неоснователна и моли съда да бъде отхвърлена, а решението на районния съд да
бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмения отговор.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа,
че изложените решението на районния съд е правилно и законосъобразно по
изложените в него мотиви и съображения, и моли съда да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на П.Ж.И. против
НП №17-1228-003907 от 17.11.2017г., издадено
от началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което въз
основа на АУАН бланков №034824/10.11.2017г. на И. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 3000 лева на основание чл.179, ал.3, т.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че П.Ж.И. на 10.11.2017г., около 15:35 часа, по път II-66, в посока запад-изток на км.74+000, общ.Стара
Загора, управлява специален автомобил от категория N3 – Мерцедес с рег.№******, собственост на „Е.“ АД,
като водачът управлява МПС без заплатена винетна такса по реда на чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП и няма залепен винетен стикер. За нарушена е посочена разпоредбата на
чл.139, ал.5 от ЗДвП.
С обжалваното съдебно решение Районен съд Стара Загора
е отменил посоченото НП. Прието е, че
при формулиране на административното обвинение на нарушителя са вменени две
отделни административни нарушения, а е привлечен към наказателна отговорност
само за едното, без административнонаказващия орган да изследва допълнително
кое от двете на практика е реализирано – неплатена винетна такса или незалепен
винетен стикер. Посочено е, че още при изготвяне на АУАН е нарушено правото на
защита на санкционираното лице, тъй като не е ясно кое от двете описани
нарушения е извършил. Обосновано е също, че в НП е посочено, че нарушителя не е
заплатил таксата по реда на чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, но описаното
като изпълнително деяние се различава от това, което е изписано в констативния
акт. Прието се, че от една страна НП не отговаря на изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, а от друга – административнонаказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, а именно преди да се произнесе и да
наложи административно наказание, да провери акта с оглед неговата
законосъобразност и там да приложи правилно материалния закон при определяне на
административното наказание. С оглед изложеното и при констатираното съществено
процесуално нарушение съдът е отменил атакуваното НП.
Решението
на Районен съд Стара Загора съд е неправилно.
Видно
от съдържанието на процесния АУАН в същия е описано, че санкционираното лице
управлява МПС като „няма заплатена винетна такса по реда на чл.10, ал, 1, т.1
от Закона за пътищата и няма залепен валиден винетен стикер“, а за нарушена
законната разпоредба е посочен текста на чл.139, ал.5 от ЗДвП. В мотивната част
на санкционния акт административнонаказващият орган е вписал същите
обстоятелства, както в АУАН, но в изпълнение на правомощията си по чл.53, ал.2
от ЗАНН е прецизирал конкретното описание на нарушението като е посочил, че се
касае за „управление на ППС, предназначено за превоз на товари, състав от ППС с
две и повече оси с технически допустима маса 12 или повече тона по
републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата“, което деяние е квалифицирано като нарушение на
чл.139, ал.5 от ЗДвП. От фактическата и юридическата формулировка на
обвинението е очевидно, че водачът на МПС е санкциониран не за неизпълнението
да залепи валиден винетен стикер за платена такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от
ЗП при движение по републиканските пътища – т.е. за нарушение на чл.100, ал.2
от ЗДвП, а за нарушение на чл.139, ал.5 от същия закон, изразяващо се в
управление на автомобила без заплатена винетна такса за движение по
републиканските пътища по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Поради това изводите
на съда за нарушение на правото на защита на санкционираното лице, поради
неяснота относно кое от двете описани административни нарушения е извършило
санкционираното лице, не се споделят от настоящия касационен състав.
Отменяйки
НП само на процесуално основание, съдът не е обсъдил въпроса има ли извършено
административно нарушение. Липсата на мотиви по същество води
до невъзможност за касационната инстанция да извърши проверка на оспореното
решение относно съответствието му с материалния закон и затова винаги
представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо
след отмяната на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл.2 вр, чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 214/19.03.2018г.
по а.н.д.№ 169/2018г. по описа на Районен
съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.