Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                          

                       

           № 249    02.07.2018 година   град Стара Загора

 

 

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                  Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА  

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

При секретар Албена Ангелова      

И с участието на прокурор Румен Арабаджиков                                         

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 242 по описа  за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

 

  Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 220 от 22.03.2018г., постановено по АНД № 490/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-002790 от 31.08.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

  В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че прекратяването на образуваното срещу лицето наказателно производство на основание чл.9, ал.2 от НК, в хипотезата на явна незначителност на обществената опасност на деянието, изключва възможността за това деяние на нарушителя да бъде наложена административна санкция по административен ред. Поддържа, че след като постановлението за прекратяване на наказателното производство е изпратено от прокурора на административнонаказващия орган, последният няма задължението да проверява дали това постановление е влязло в сила, а на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН следва да издаде наказателно постановление за налагане на съответното административно наказание. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-002790 от 31.08.2017г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. 

 

Ответникът по касационната жалба – И.С. Р., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление, за което излага подробни съображения.

 

          Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

            

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на И.С. *** против Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-002790 от 31.08.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на И. Р.са наложени административни наказания - глоба в размер 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл. първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 25.07.2017г. около 16.55 часа в гр. Стара Загора по ул. „Г С. в посока запад, И. Р. е управлявал лек автомобил с рег. № негова собственост, което МПС е с изтекъл срок на валидност на регистрационните табели на 28.02.2017г. и не е регистрирано по надлежния ред. Посочено е че наказателното постановление се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа на Постановление № 2870/ 25.08.2017г. на РП – Стара Загора за прекратяване на ДП № 1228 ЗМ-210/ 2017г.

 

Въззивният съд е приел, че доколкото в постановлението за прекратяване на ДП № 1228 зм-210/ 2017г., въз основа на което е издадено НП № 17-1228-002790/ 31.08.2017г. на Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, е прието, че обществената опасност на деянието, формално осъществяващо признаците на престъплението по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, е явно незначителна по см. на чл.9, ал.2 от НК и именно на това основание е прекратено наказателното производство, следва извода, че това деяние не съставлява не само престъпление, но и административно нарушение, респ. ако съставлява административно нарушение, по отношение на същото следва да бъде приложен чл.28, от ЗАНН, изключващ издаването на НП. Мотивиран е и извод, че тъй като в случая изпълняващото процесуалната функция на АУАН в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН Постановление № 2870/ 02.08.2017г. на РП – Стара Загора за прекратяване на бързо производство № 1228 ЗМ-210/ 2017г., не е било влязло в сила и съотв. образуваното по случая наказателно производство от общ характер продължава да е висящо, е било налице пречка по см. на 33, ал.1 от ЗАНН за налагане на санкция по административен ред. 

Не се споделя извода на Старозагорския районен съд, че след като с Постановлението на РП – Стара Загора за прекратяване на ДП № 1228 зм-210/ 2017г., въз основа на което е издадено НП № 17-1228-002790 от 31.08.2017г., е прието, че обществената опасност на деянието, формално осъществяващо признаците на престъплението по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, е явно незначителна по см. на чл.9, ал.2 от НК и именно на това основание е прекратено наказателното производство, то това деяние не съставлява не само престъпление, но и административно нарушение или пък ако и да съставлява административно нарушение, по отношение на същото следва да бъде приложен чл.28, от ЗАНН, изключващ издаването на НП. От приложените по АНД № 490/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора материали по образуваното бързо производство № 1228 зм-210/ 2017г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора /пр. преписка № 2870/ 2017г. по описа на РП – Стара Загора/, е видно, че срещу И.С. Р. е образувано наказателно производство за това, че на 25.07.2017г. около 16,55 часа в гр. Стара Загора е управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Тоуарег" с рама № WVGZZZ7LZ5D036506, което не е било регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК. С Постановление № 2870/ 2017г. от 02.08.2017г. на прокурор в РП – Стара Загора, е прекратено наказателното производство по бързо производство № 1228 зм-210/ 2017г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, образувано и водено срещу И. Русинов за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Прието, че обществената опасност на деянието е явно незначителна по см. на чл.9, ал.2 от НК и че поради своята по-ниска степен на обществена опасност извършеното от И. Русинов деяние представлява административно нарушение по смисъла на ЗДвП, поради което следва да бъде прекратено образуваното срещу лицето наказателно производство и същото да понесе административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3 от ЗДвП, като му бъде наложено предвиденото в тази норма административно наказание. С оглед на което е и разпоредено след влизането в сила на  Постановление № 2870/ 2017г. от 02.08.2017г., същото да се изпрати на административнонаказващия орган – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, за осъществяване на правомощията му. Както правилно е приел въззивният съд, при съпоставянето формулировката на двете обвинения /наказателното и административно-наказателното/ помежду им и със съдържанието на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е видно, че е налице е субективна и обективна идентичност между наказателното обвинение по прекратеното наказателно производство и последвалото административнонаказателно обвинение. Правилна е и констатацията, че в хипотезата на  чл. 36, ал.2 от ЗАНН, процесуалната функция на АУАН, тъй като такъв не се съставя, се реализира от сезиращия административнонаказващия орган акт - постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради което и възприетите от прокурора фактически положения следва да обуславят нарушението, за което се издава НП. Но при неправилно тълкуване и прилагане на закона Старозагорският районен съд е приел, че прекратяването на наказателното производство в хипотезата на чл.9, ал.2, предл. второ от НК /не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, неговата обществена опасност е явно незначителна/, дисквалифицира извършеното деяние не само като престъпление, но и като административно нарушение. Съображенията за това са следните:

            Степента на обществена опасност на дадено противоправно поведение се определя от охраняваните обществени отношения които това поведение засяга или може да засегне и от вида, характера и степента на отрицателното му въздействие. Именно степента на обществена опасност отграничава престъпленията от другите видове правонарушения – административните нарушения, дисциплинарните нарушения и т.н. По-високата степен на обществена опасност, типична за определен вид деяние, е основание за обявяването му за престъпление, при предвидена в закона възможност при липсата на съответната степен на обществена опасност, обусловила определянето на деянието като престъпление, при прилагането на чл. 9, ал.2 от НК да отпадне престъпния характер на деянието. Но обстоятелството, че извършеното деяние, поради явната незначителност на неговата обществена опасност, не съставлява престъпление /чл.9, ал.2, предл. второ от НК/, не означава, че ако с това деяние се осъществяват от обективна и субективна страна признаците на предвиден в закона административнонаказателен състав, същото не може да се квалифицира като административно нарушение. Няма пречка деяние, за което при прилагането на чл.9, ал.2, предл. второ от НК е прието, че не представлява престъпление, да съставлява административно нарушение, обуславящо понасянето на съответната правна отговорност. Аргумент за това е и разрешението, дадено с ТР № 113 от 16.12.1982г. по н.д № 97/ 1982г. на ОСНК. 

            На следващо място противно на приетото от въззивния съд, в случая в постановлението на прокурора, въз основа на което е издадено наказателното постановление, не са изложени обстоятелства, изключващи отговорността на жалбоподателя, както по наказателен, така и по административен ред. Тъкмо обратното - в Постановление № 2870/ 2017г. от 02.08.2017г. на прокурор в РП – Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство по бързо производство № 1228 зм-210/ 2017г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, образувано и водено срещу И. Русинов за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, е прието, че обществената опасност на деянието е явно незначителна по см. на чл.9, ал.2 от НК и че поради своята по-ниска степен на обществена опасност извършеното от И. Р. деяние представлява административно нарушение по ЗДвП, поради което следва да бъде прекратено образуваното срещу лицето наказателно производство и същото да понесе административно наказателна отговорност по чл.175, ал.3 от ЗДвП, като му бъде наложено предвиденото в тази норма административно наказание. Ето защо несъответна на съдържанието на Постановление № 2870/ 2017г. от 02.08.2017г. на прокурор в РП – Стара Загора е и констатацията на съда, че приетата от прокурора фактическа обстановка не обуславя извършено от жалбоподателя административно нарушение, като именно обвързващата за административнонаказващия орган фактическата обстановка, приета в прокурорското постановление, осъществяващо процесуалната функция на АУАН, е било основание за издаването на НП. Следва да се отбележи и че направената от прокурора преценка за наличието на хипотезата на чл.9, ал.2, предл. второ от НК по отношение на деянието, е единствено в контекста  на образувано и водено срещу И. Р. наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК – т.е прилагането на чл.9, ал.2, предл. второ от НК изключва само престъпния характер на деянието. Действително административнонаказващият орган, при прилагането на чл.9, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да приеме, че деянието не съставлява и административно нарушение, но това не следва автоматично от факта на прекратеното на основание чл.9, ал.2, предл. второ от НК наказателно производство, а се свързва с преценката на наказващия орган за липсата на съответната степен на обществена опасност, обусловила определянето на деянието като административно нарушение. Следователно дисквалифицирането на едно деяние като престъпление поради явната незначителност на неговата обществена опасност, само по себе си не представлява обстоятелство, изключващо и административнонаказателната отговорност на дееца. По идентични съображения не се споделя и извода на въззивния съд, че при прекратяването на наказателното производство в хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, изключващ издаването на наказателното постановление. Освобождаването от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН във вр. чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, изисква преценката за липсата или незначителността на вредните последици и наличието на други смекчаващи обстоятелства, които да обуславят определянето на деянието като такова, представляващо по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В този смисъл при преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН, поради което преценката на прокурора за съществуването на основание за прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл.9, ал.2, предл. второ от НК, сама по себе си не може да обуслови извод, че деянието представлява и маловажен случай на административно нарушение. Всъщност всички изложени от Старозагорския районен съд мотиви за недопустимо издадено наказателно постановление въз основа на прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл.9, ал.2 от НК, биха били верни, ако наказателното производство беше прекратено в хипотезата на чл.9, ал.2, предл. първо от НК – деянието поради своята малозначителност не е общественоопасно. Случаят обаче не е такъв.  

 

Обосновано въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.33, ал.1 от ЗАНН. Както беше посочено, в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, процесуалната функция на АУАН се изпълнява от сезиращия административнонаказващия орган акт. В случая това е  постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, въз основа на което е било издадено наказателното постановление. От материалите по делото се установява, че Постановление № 2870/ 2017г. от 02.08.2017г. на прокурор в РП – Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство по бързо производство № 1228 зм-210/ 2017г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, образувано и водено срещу И.С. Р. за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, не е било връчено на И. Р., а и не може да се приеме връчено, тъй като не са изчерпани всички предвидени в НПК възможности. Съответно нито е започнал да тече, нито е изтекъл срока за обжалване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, което независимо от благоприятния краен резултат за И. Р., би могло да бъде обжалвано и само относно основанието за прекратяване. Следователно  Постановление № 2870/ 2017г. от 02.08.2017г. на прокурор в РП – Стара Загора не е влязло в сила и съотв. образуваното по случая наказателно производство от общ характер продължава да е висящо, което пък е било пречка за санкционирането на И. Р. по административен ред с издаването на наказателно постановление. Действително Постановление № 2870/ 2017г. от 02.08.2017г. на прокурор в РП – Стара Загора, е било изпратено на административнонаказващия орган за осъществяване на правомощията му за налагане на административно наказание по чл.175, ал.3 от ЗАНН, но това обстоятелство не освобождава наказващият орган от задължението му по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Изпълнението на това задължение в случая е включвало и проверката  дали постановлението на прокурора с процесуалната функция на АУАН, е влязло в сила, тъй като образуването и провеждането на наказателно производство /вкл. и административнонаказателно/ срещу същото лице и за същото деяние, за което е налице неприключило в влязъл в сила акт наказателно производство, би нарушило принципа „nе bis in idem“, отнасящ се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние.

 

С оглед на гореизложеното обосновано и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че наличието на процесуална пречка по см. на чл.33, ал.1 от ЗАНН за санкционираното на И. Р.по административен ред, е абсолютно основание за отмяна на Наказателно постановление № 17-1228-002790 от 31.08.2017г., като незаконосъобразно.

 

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК и порочни съдопроизводствени действия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.   

 

           Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

           

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                            Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 220 от 22.03.2018г., постановено по АНД № 490/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-002790 от 31.08.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                        

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                          2.