Р Е Ш Е Н И Е

№277 12.07.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 243 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.М.М. *** против Решение от 28.03.2018г., постановено по а.н.д №2648/17г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №17-1228-002365 от 14.08.2017г., издадено от началник група в сектор Пътна полиция при ОДМВР Стара Загора. С жалбата се претендира, че решението на РС – Стара Загора е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че в атакуваното решение е приета за доказана фактическа обстановка, която не отговаря на действителната. Твърди се, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) като свидетели за съставянето му са посочени двама свидетели, но няма положен подпис от втория от тях. Заявява се, че съдът не е обсъдил в решението си факта, че единият от свидетелите по акта не е присъствал на съставянето му, което обстоятелство сочи като съществено процесуално нарушение. Обосновава, че приетото от съда, че е избягал и се е укривал също не почива на събраните по делото доказателства, в това число и на свидетелските показания. В заключение сочи, че е налице явно несъответствие между текстовото описание на фактическата обстановка в НП и неговата правна квалификация, като в АУАН и НП са описани едни и същи нарушения, а са посочени различни правни основания, което представлява съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касация Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Поддържа, че още в развилото се административнонаказателно производство, административнонаказаващият орган е издал НП преди да е била напълно изяснена фактическата обстановка, съответно преди да е било налице виновно поведение от страна на санкционираното лице. С оглед на това предлага обжалваното решение да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д.М.М. ***-1228-002365 от 14.08.2017г, издадено от началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което въз основа на АУАН №17-2365/12.07.2017г. на М. са наложени следните административни наказания: „глоба” в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и „глоба” в размер на 60 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Д.М.М. на 27.06.2017г. около 22:00 часа в гр.Стара Загора, на ул.Уилям Гладстон до №56 в посока юг-север управлява собствения си лек автомобил * с рег.№****като водачът предприема движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за други МПС и със задната си част блъска паркиралият л.а. * с рег.№****в задна лява странична врата. М. реализира ПТП с материални щети по двете МПС. Като участник в ПТП не остава на място и не уведомява компетентните служби на МВР. С първото от деянията се сочи за нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, а с второто – разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С обжалваното съдебно решение, Районен съд Стара Загора е потвърдил посоченото наказателно постановление като законосъобразно. Прието е, наказващият орган по никакъв начин не е променял рамките на обстоятелствата, изложени от актосъставителя с повдигане на обвинението за извършване на двете административни нарушения, а само е прецизирал квалификацията на едно от двете нарушения, с което е изпълнил законовите си правомощия по чл.53, ал.2 от ЗАНН. Подробно са обсъдени събраните писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът е посочил кои от тях кредитира с доверие и защо, с оглед на което тезата на санкционираното лице, че не е възприел факта, че удря другия автомобил е приета за несъстоятелна. Посочено е, че не е налице нарушено правото на защита на санкционираното лице, като обстоятелствата описани в АУАН и в НП са ясни и изчерпателни, описват точно в какво се обвинява дееца и съдържат всички необходими реквизити, указани от нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обоснована е законосъобразността на наложените административни наказания и е прието, че извършването на двете административни нарушения е установено по несъмнен начин. Изложени са доводи за липса на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд Стара Загора съд е правилно.

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд за доказаност на описаните в НП нарушения и извършването им от нарушителя, както и за липса на съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната на санкционния акт, поради което счита, че не е необходимо да ги преповтаря.

Посочените в касационната жалба доводи са неоснователни поради следните съображения: на първо място касационният жалбоподател счита, че в атакуваното решение е приета за доказана фактическа обстановка, която не отговаря на действителността. Касационната инстанция обаче няма правомощия да установява нови фактически положения и проверява единствено правораздавателната дейност на въззивния съд. В това производство съдът е обвързан с фактическите положения, установени от районния съд. Настоящата инстанция проверява правилното приложение на закона на база на фактите, установени от въззивния съд.

Представеният в касационното производство от процесуалния представител на касатора протокол за извършаване на оглед на МПС от застрахователна компания „Е.“ от 02.03.2016г. не опровергава обстоятелството, че удара е бил осъществен именно от касатора. Видно от този протокол при извършения оглед е констатирано само обелена боя по задната броня, докато от протокола за ПТП, приложен в материалите на въззивното дело се установява, че е налице и побитост на задната броня.

На следващо място съдът намира, че липсата на подпис в констативния акт на втория посочен в АУАН свидетел, както и че същият не е присъствал при съставяне на акта, а актосъставителя не е очевидец на събитието, не следва да се приемат за съществени процесуални нарушения, тъй като тези обстоятелства не ограничават правото на защита на наказаното лице, което е единствения критерий при разграничаване на съществените от несъществените нарушения на процедурата. За валидността на АУАН е достатъчно да бъде посочен и подписан от един свидетел – чл.43, ал.1 ЗАНН, като не е необходимо актосъставителя да е непременно очевидец на нарушението. В констативния акт изрично е посочено, че лицето, което не е присъствало при съставянето му е очевидец, т.е то е от категорията свидетели, присъствали при извършване на нарушението, поради което присъствието му при съставянето на констативния акт не е задължително. Следователно, противно на изложеното в касационната жалба, законовите изисквания за съставянето на процесния АУАН са спазени.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 28.03.2018г. по а.н.д.№ 2648/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.