Р Е
Ш Е Н
И Е
№262 29 .06.2018 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №246 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.М.Р. против
Решение №266 от 10.04.2018г., постановено по АНД №599/2018г. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №СЗ-19-ЮИР-2/25.01.2018г.
на Началник РДНСК Югоизточен район с наложени на касатора „глоба“ в размер на
1000лв на основание чл.232 ал.1 т.2 предл. второ от ЗУТ / „длъжностно лице,
което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на закона се
наказва с глоба в размер от 1000лв до 5 000лв/ за нарушение на чл. 143
ал.1 т.2 от ЗУТ и „глоба“ в размер на 1000лв. за нарушение на чл.144 ал.1 т.5
вр. с чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ за това, че на 04.10.2017г. в качеството си на
Главен архитект на Община Опан касатора одобрил инвестиционен проект за строеж
трета категория без да са представени задължителните: 1. Положително становище
от органите за ПБЗН и 2. Комплексен доклад –оценка за съответствие от
консултант, чрез които се установява съответствието на строежа с изискванията
за пожарна безопасност и с изискванията, влизащи в обхвата на оценката за
съответствието по чл.142 ал.5 от ЗУТ. С гореописаните деяния Р. нарушил виновно
чл.143 ал.1 т.1 и т.2 и осъществил състава на чл.232 ал.1 т.2 предложение второ
от ЗУТ.
За да потвърди наказателното постановление РС
Стара Загора приел, че правната квалификация на фактическото обвинение по чл.
143 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУТ в мотивната част на наказателното постановление не
противоречи на правното основание за налагане на наказанието, посочено в
диспозитива, а именно нарушение на чл. 143 ал.1 т.2 от ЗУТ, като несъответствието
не е нарушило правото на защита. Изложени са подробни доводи по отношение
установените по делото и неоспорени факти на одобряване на инвестиционния
проект без посочените документи, представляващи основание за ангажиране на
административно наказателната отговорност на Главния архитект, като досежно
тежестта на нарушението и съответствието на размера на наложените наказания е
съобразен характера на строежа – читалище с капацитет за над 300човека, чиято
безопасност е поставена в риск.
С касационната жалба са изложени доводи за
неправилно приложение на материалния закон при постановяване на решението за
потвърждаване на наказателното постановление, тъй като между мотивната и
диспозитивна част на наказателното постановление е допуснато противоречие,
нарушаващо правото на защита по аргумент от изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН. С подробно изложени доводи по наведеното касационно основание се иска от
съда бъде отменено въззивното съдебно решение
и да бъде постановено друго за отмяна на наказателното постановление,
включително по доводи за маловажност на случая.
Ответника РДНСК ЮИР счита жалбата за
неоснователна и иска от съда да бъде потвърдено съдебното решение по доводи за
доказаност на административното обвинение и спазване правилата на ЗАНН относно
защитата на наказаното лице.
Представителя на окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага на
съда да остави в сила въззивното съдебно решение.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледани по същество се явява основателна, поради следното:
На касатора е съставен АУАН №
СЗ-19/24.11.2017г за това, че на 04.10.2017г. в качеството си на Главен
архитект на община Опан одобрил инвестиционен проект за строеж „реконструкция,
основен ремонт и енергийна ефективност на сграда – читалище с. Опан със ЗП 468
кв.м. и РЗП 1100 кв.м, строеж трета категория, без представени положително
становище от органите за пожарна безопасност и защита на населението и оценка
за съответствие –комплексен доклад, изготвен от консултант, в нарушение на
чл.143 ал.1 т.1 и т.2и чл.144 ал.1 т.4 вр. с чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ, за което
подлежи на наказание по чл.232 ал.1 т.2 предложение второ от ЗУТ- длъжностно лице, което одобри
строителни книжа в нарушение на закона и подзаконовите актове по неговото
прилагане.
С наказателното постановление е отправено
същото фактическо обвинение, правно квалифицирано като нарушение на чл. 143
ал.1 т.1 и т.2, осъществяващо състава на чл. 232 ал.1 т.2 предложение второ от
ЗУТ, за което са наложени две административни наказания, както следва: за
нарушение на чл. 143 ал.1 т.2 и осъществяване състава на чл.232 ал.1 т.2
предложение второ и за нарушение на чл. 144 ал.1 т.5 вр. с чл.142 ал.6 т.2,
осъществяващо състава на чл.232 ал.1 т.2 предл. второ от ЗУТ.
Така отправеното фактическо обвинение за
одобряване на инвестиционен проект при липса на два от задължителните
документа, подведено с диспозитива на НП като две отделни административни
деяние по чл.232 ал.1 т.2 предл. второ от ЗУТ поставя въпроса за възможността с
едно волеизявление да се осъществят едновременно в идеална съвкупност съставите
на едно и също нарушение . това по чл.232 ал.1 т.2 предл второ от ЗУТ. Отговора
винаги е в състава на административно наказателната разпоредба, която в случая
определя като съставомерни следните деяния : съгласуване, одобряване или
издаване на строителни книжа в нарушение на закона. Всяко едно от изброените
волеизявления, направено въпреки задължителни изисквания на ЗУТ представлява
самостоятелен състав, поради което е невъзможно с едно изявление да се
осъществи повече от едно административно деяние по чл. 232 ал.1 т.2 от ЗУТ.
Поради това и с АУАН е отправено едно обвинение, а именно за одобряване на
инвестиционен проект при липса на два от задължителните документа, посочени в
нормите на чл.143 ал.1 т.2 от ЗУТ и чл. 142 ал.6 т.2 от същия закон. В тази
връзка следва да се каже, че ако в
мотивната част на НП са посочени нарушените разпоредби, но с диспозитива
не за всички от тях се налага наказание не е налице нарушение на правото на
защита, но в случая не този факт е определящ за законосъобразността на
наложените наказания, а погрешната квалификация на едно деяние като
административни нарушения, извършени в условията на идеална съвкупност, за
което са наложени и две наказания. В резултат на неправилното приложение на административно
наказателната разпоредба на чл.232 ал.1 т.2 от ЗУТ се е стигнало да налагане на
две наказания за едно и също нарушение, което е недопустимо, точно както е
правно нетърпимо и налагането на едно наказание за повече от едно нарушение.
Както се посочи и по-горе акта на одобряване на строителните книжа в нарушение
на ЗУТ е еднократен и сочи на осъществяване на състава на чл.232 ал.1 т.2
предл.второ от ЗУТ като всяко неизпълнение на конкретни разпоредби на ЗУТ, в
случая липсата на повече от един документ, е обстоятелство имащо отношение към
тежестта на деянието, а не към броя на административните нарушения. След като
за одобряването, съгласуването или издаването на строителни книжа в нарушение
на ЗУТ е предвидено наказание, то всеки акт на одобряване, съгласуване или
издаване е административно нарушение, ако не са спазени всички изисквания на
закона и подзаконовите актове по неговото прилагане. Броя на неспазените
изисквания, съответно обществения интерес, който охраняват има отношение към
тежестта на деянието и съответно към определя размера на наказанието. Този
подход е следвал и АНО в мотивната част на наказателното постановление, но
въпреки това е наложил две административни наказания за едно деяние, с което
нарушил императивната забрана non
bis in idem.
Като е достигнал до извод за законосъобразност
на наказателното постановление РС Стара Загора е постановил решение в разрез с посочената
забрана, което следва да бъде отменено и да се постанови друго за отмяна на
наказателното постановление.
Водим
от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №266/10.04.2018г.,постановено
по АНД №599/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №ЗС-19-ЮИР-2/25.01.2018г. на
Началник РДНСК- Югоизточен район.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
1.
2.