Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                       

                       

            252    27.06.2018 година   град Стара Загора

 

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                  Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА  

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

При секретар Албена Ангелова      

И с участието на прокурор Румен Арабаджиков                                         

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 250 по описа  за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

 

  Образувано е по касационна жалба на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 100/ 13.03.2018г., постановено по АНД № 1451/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 284а-4160 от 09.10.2017г., издадено от Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

  В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Поддържа, че административнонаказателното обвинение е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа страна, като твърди, че са описани всички съставомерни признаци на вмененото на санкционираното лице нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 284а-4160 от 09.10.2017г. на Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

 

  Ответникът по касационната жалба – С.А.Д., чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е направил извод за допуснати от административнонаказващия орган съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, представляващи абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.

 

           Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

            

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на С.А.Д. против Наказателно постановление /НП/ № 284а-4160 от 09.10.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 284а-4160 от 29.09.2017г.,  на С.Д. е наложено административно наказание глоба в размер 300лв., на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето, за нарушение на чл. 8, ал.3 от Закона за закрила на детето. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 26.08.2017г. около 22.15 часа в гр. Шипка на ул. „Ст.О.” до „Информационен център”, С.Д., в качеството си на майка на детето А.С.Д. ЕГН **********, не е положила достатъчно грижи да го придружава на обществени места след 22.00 часа и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител, като с това е създала опасност за неговото психическо, физическо и нравствено развитие. 

 

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението от фактическа страна се свежда до формално и бланкетно цитиране на текстовете на закона, като липсва описание на конкретното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В мотивите към решението са изложени съображения, че е налице и несъответствие между фактическата формулировка на административнонаказателното обвинение и посочената като нарушена законова разпоредба, което е довело до неяснота за какво точно нарушение е привлечено към отговорност санкционираното лице.  

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.   

 

Обосновано въззивният съд е приел, че в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението липсва изискуемото се от закона ясно, точно и конкретно формулиране на административнонаказателното обвинение от фактическа страна. Смисълът на императивното изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е не при описанието на нарушението да се възпроизведе текстовото съдържание на нарушената правна норма, а да се посочат онези релевантни факти и обстоятелства, от значение за установяване  наличието на съставомерно поведение и за индивидуализацията на административното нарушение. Както правилно е приел Казанлъшкият районен съд, в случая описанието на нарушението от фактическа страна се свежда до формално и почти бланкетно цитиране на текстовете на закона – чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, като липсва описание на конкретното нарушение и обстоятелствата при които е извършено. Релевантните фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват от доказателствата по административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие такива, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението. В този смисъл доказателствата за извършването на нарушението не могат да заместят и да санират липсата на изискуемата се фактическа обосновка в обстоятелствената част на наказателното постановление. Наличието на всички законово изискуеми реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН е въпрос на процесуална законосъобразност на наказателното постановление, а представянето на доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението по повдигнатото административно обвинение – на неговата материална законосъобразност. Доколкото правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, е недопустимо волята на наказващия орган досежно възприетите като обуславящи отговорността фактически констатации, съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, да се предполага или да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика. С оглед характера на административните наказания като форма на държавна принуда, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение, законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и изисквания за реализирането на административнонаказателната отговорност. Ето защо всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. В случая изложената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обосновка е неясна и непълна,  което има за последица невъзможност да се установи в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган деяние на санкционираното лице като такова, осъществяващо състава на твърдяното нарушение по 45, ал.3 от Закона за закрила на детето.

 

Изцяло се споделя и извода на Казанлъшкия районен съд, че е налице противоречие /несъответствие/ между фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба. Липсва изискуемият се конекситет между описанието на деянието в обстоятелствената част на НП и неговата правна квалификация. Направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона.

 

Допуснатите от административнонаказващия орган процесуални нарушения са съществени такива, обективно водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление. Ето защо обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление.

 

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК и порочни съдопроизводствени действия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.   

 

            Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

           

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                            Р     Е     Ш     И     :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100/ 13.03.2018г., постановено по АНД № 1451/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 284а-4160 от 09.10.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

 

  Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                        

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                          2.