Р Е Ш Е Н И Е

 

265                                        06.07.2018 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Румен Аарабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело253  по описа  за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, против решение №185 от 06.03.2018 год. на Районен съд Стара Загора, постановено по н.а.х.д. №3435 по описа за 2017 год. на съда, с което е отменено наказателно постановление №НЯСС-113/03.10.2017 год., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрология и технически надзор - София, с което за нарушение на  чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ) на община Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева на основание чл.200, ал.1, т.39 от същия закон.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Не се споделя констатацията на районният съд, че нормата на чл.190а, ал.1, т.3 не съдържа правило за поведение. Същата урежда правомощието на председателя на ДАМТН или упълномощени от него лица да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях. Община Стара Загора, в качеството си на собственик на язовир „Борово“ като не е изпълнила даденото й задължително предписание е нарушила разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Не се споделя извода на първоинстанционния съд, че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ регламентира правомощията на съответните длъжностни лица по издаването на задължителните предписания на горецитираният закон и тези предписания имат задължителен характер за адресатите си, последните са длъжни да ги изпълняват в посочените срокове и съответно да носят отговорност, да им бъдат налагани наказания за неизпълнението на тези задължителни предписания и на основание чл.200, ал.1 т.39 от същия закон е определена имуществената санкция в законово установеният минимален размер. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация Община Стара Загора, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представеният по делото отговор на касационната жалба и депозираната молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и пледира то да бъде оставено в сила.

Старозагорският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 18.04.2017 год. от Главен инспектор В.В. и инспектор С.К.от ДАМТН е извършена проверка в администрацията на община Стара Загора, находяща се на адрес гр. Стара Загора, , относно язовир „Борово“, имотен №000064 в землището на се. Борово и имотен номер №000003 в землището на с. Козаревец, е изискано от инж. В.К., в качеството му на представител на собственика на язовирна стена и съоръженията към нея на яз.“Борово“ документ, заповед, решение, протокол, анализ или друг вид документ, касаещ предприемането на действия за изпълнението на даденото в констативен протокол №07-06-170/31.05.2016 год. предписание, а именно „Да се назначи ЕТС за установяване на техническото и експлоатационното състояние на язовира“. При проверката не са представени исканите доказателства. Въз основа на това е дадено предписание: Да се уведоми писмено ДАМТН, Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях – Южна централна България“ с адрес гр. Стара Загора, бул.“, за наличието на документ, заповед, решение, протокол, анализ или друг вид документ и да се представи копие от него, касаещ предприемането на действия за назначаването ЕТС за установяване на техническото и експлоатационното състояние на язовира“, като е даден и срок за изпълнението му – 10.05.2017 год. Собственикът на язовира Община Стара Загора не е надлежно уведомена за направените констатации и даденото предписание с констативен протокол №07-06-129/18.04.2017 год., съставен в два екземпляра, доколкото няма данни по преписката, същият да е заведен в деловодството на Община Стара Загора и да е достигнал до знанието на задълженото лице.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия №07-029/12.06.2017 год. от инспектор в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" – Южна Централна България - Пловдив, в главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" на ДАМТН за това, че собственикът на язовира не изпълнил в срок до даденото му задължително предписание с констативен протокол № №07-06-129/18.04.2017 год. от длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите наложил на Община Стара Загора имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. за установеното неизпълнение на предписание по  чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

За да постанови оспореното решение, с което отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, че в хода на образуваното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи в неправилно посочване на нарушената разпоредба, тъй като посочената като такава на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, не съдържа правило за поведение на санкционираното лице, а само определя правото на контролните органи да дават задължителни предписания. Посочената разпоредба не съдържа фактически състав на административно нарушение, а е регламентирано едно право на председателя на ДАМТН. Това нарушение е приел за съществено по своя характер и го е мотивирало да постанови решение за отмяната на наказателното постановление.

Решението е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е наведеното касационно оплакване, че наказателното постановление отговаря на законовите изисквания за неговото съдържание. Като нарушена е посочена разпоредбата на  чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, която не съдържа фактически състав на нарушение, а в нея е регламентирано правото на Председателя на ДАМТН или на оправомощени от него лица да извършват определени правни действия. Посочването й като нарушена представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.5 и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление да се посочи законовата разпоредба, която е виновно нарушена. Посочването на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, който не съдържа фактически състав на нарушение, е равносилно на непосочване на нарушена законова разпоредба, а посочването на съответната цифрова квалификация на нарушението е абсолютно необходимо, за да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво точно нарушение е санкциониран. Настоящият съдебен състав намира, че в случая действително е налице извършено административно нарушение, като е изпълнена процедурата по съставяне на АУАН. Посочването като нарушена на разпоредба, която не съдържа фактически състав на административно нарушение, опорочава производството по налагане на административно наказание и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Въз основа на това правилно е било отменено наказателното постановление  като незаконосъобразно.

За да е налице административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, то правна норма следва да предписва задължително правно поведение, и при противоправно деяние, изразено чрез действие или бездействие, с което не е изпълнено предписанието, се приема, че лицето е извършило нарушение на тази норма. В тази връзка касационният състав счита, че разпоредбата на  чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, по която деянието е квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съдържа фактически състав на нарушение. Същата регламентира единствено правомощието на контролните органи да дават предписания на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях и да определят срок на изпълнение. С цитираната разпоредба не се предписва правило на поведение за собствениците, неизпълнението на което да подлежи на санкциониране. Нещо повече – тя изобщо не е насочена или адресирана към тези лица, за да се приеме, че те могат да я нарушат, а други разпоредби, които да са били нарушени от общината, не са посочени нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление.

Неправилната правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение на нормативните изисквания, визирани в чл.42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото засяга правото на привлеченото към отговорност лице да разбере, кои точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита. Нарушаването на чл.42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН от страна на наказващият орган не може да бъде санирано в по-късен етап от административнонаказателното производство.

Съдът не споделя изразеното становище, че разпоредбата на чл.190а, ал1, т.3 от ЗВ, съдържа и правило за поведение за контролираните лица. Същата единствено и само определя правото на Председателя или упълномощени от него лица да дават задължителни предписания, т.е. с нея се определя задължителния характер на предписанията. Не води до обратния извод и текста на посочената като санкционна разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, предвиждаща санкция за юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.190, ал.1, т.3 от ЗВ. Посочването и в конкретния случай е само за определянето на задължителния характер на даденото предписание и неизпълнението му, но не и като нарушена разпоредба. Това би била така, ако бе формулирано, че се налага санкция на лице, което наруши разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В този смисъл, съдът намира, че посочената като санкционна разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, съдържа и състав на административно нарушение, т.е. същата е едновременно и нарушена и санкционна.

Не на последно място съдът намира, че в случая е налице маловажност на извършеното административно нарушение. Това е така, тъй като извършената проверка на 18.04.2017 год. цели установяването на изпълнението на предписанието, обективирано в констативен протокол №07-06-170/31.05.2016 год., предвиждащо задължение към Община Стара Загора да се назначи ЕТС /експертно технически съвет за установяване не техническото и експлоатационното състояние на язовир „Борово“ /лист 60-62 от АНД №3435/2017 год. на РС – Стара Загора/. Във възражението към съставеният акт за установяване на административно нарушение /лист 64 от същото дело/ са представени доказателства, от които се установява по безспорен начин, че със заповеди №10-00-2146/13.10.2016 год. и №10-00-537/03.04.2017 год., Кмета на Община Стара Загора е наредил извършването на проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовирите  в землищата на населените места на Община Стара Загора, включително и на язовир „Борово“, като е назначена е съответната комисия. Резултатите от двете проверки са обективирани съответно в Констативен протокол №05-05-005/24.10.2016 год. и №05-1001-006/03.05.2017 год. С назначаваните на две комисии, които са извършили проверки на язовира, де факто е изпълнено предписанието, дадено с протокол №07-06-170/31.05.2016 год., а представянето им едва с възражението против съставеният акт за установяване на административно нарушение, реално е изпълнено и предписанието дадено с протокола от 18.04.2017 год., макар и на по-късен етап. Не представянето на документите в

Настоящият състав намира посочените касационни основания на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение №185 от 06.03.2018 год., постановено по АНД №3435/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                                 2.