Р Е Ш Е Н И Е № 329

гр. Стара Загора, 10.10.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Стефка Христова

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ к.а.н. дело № 256 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областен отдел Стара Загора при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ против Решение № 301/23.04.2018г. по АНД № 150/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 43-0000374/08.12.2017г., издадено от началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора срещу Д.Ч.А. ***. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК. Оспорва се изводът на съда за формална и материална незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на административното обвинение. По изложени в касационната жалба съображения в подкрепа на наведеното касационно основание е направено искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Областен отдел Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – Д.Ч.А. редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор отспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д.Ч.А. *** против НП 43-0000374/08.12.2017г., издадено от началник областен отдел «Автомобилна администрация» Стара Загора, с което въз основа на АУАН Серия А № …./17.10.2017г. на А. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 17.10.2017г., около 14:20 часа, в област Стара Загора, на околовръстен път I-5 км 230+800, А. управлява товарен автомобил от категория № 3 марка ДАФ с рег.№ ………., оборудван с дигитален тахограф марка Siemens AG със сериен № 0001310996 и прикачено полуремарке марка „Ванхол“ с рег. №………, и двете собственост на фирмата превозвач, извършваща международен превоз на товари (кабели) по маршрут Република България до Република Турция, видно от международна товарителница /CMR/ № ……./17.10.2017г. При проверката е констатирано, че водачът не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа за периода от 7:21ч на 13.10.2017г. до 8:17 ч на 17.10.2017г., видно от разпечатка от карта на водача от 17.10.2017г. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.12, § 2, б. „б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ AETR (ДВ 28 от 1995г.).

С обжалваното съдебно решение, Старозагорският районен съд е отменил посоченото НП. Изложени са мотиви, че непосочването на конкретно нарушена правна норма от приложимия в случая ЗАвП затруднява санкционираното лице да разбере какво нарушение му се вменява, съответно да организира адекватно защитата си. По отношение на материалната законосъобразност на НП съдът е развил съображения, въз основа на които е обосновал извод за недоказаност на административното обвинение, респективно за допуснато нарушение на материалния закон от страна на наказващия орган.

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

Настоящият касационен състав не споделя доводите на въззивния съд, че при издаването на НП не са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на поведението с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на разпоредбите, нарушаването на които представлява административно нарушение. Изпълнено е изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото НП съдържа както санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността и е наложено административно наказание, така материалноправните разпоредби, нарушаването на които релевира противоправно, съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирани като нарушения по повдигнатото административно обвинение. В този смисъл се явява необоснован е извода на районния съд, че не е ясно и не може да се установи коя точно е нарушената от ответника по касация разпоредба, с което се затруднява санкционираното лице да разбере какво нарушение му се вменява с обжалвания санкционен акт. Непосочването на пълния текст на нарушените законови разпоредби и използването на абревиатури и съкращения при изписването на нормативните актове, разпоредбите от които са посочени като нарушени, не представлява съществено процесуално нарушение, което да има за последица незаконосъобразност на наказателното постановление. Ето защо съдът приема, че не е налице допуснато от административнонаказващия орган съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, което да е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото при съобразяване формата на наказателното постановление с императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, административното обвинение е формулирано конкретно, ясно и точно от фактическа и правна страна.

От друга страна, безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че от ответника по касация не са въведени данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато водачът няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това, че е извън превозното средство. Съгласно чл.12, §2 от Приложение „Контролен уред“ от АЕТR „водачите използват тахографски листове или карта на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, започвайки от момента на приемането му“, а съгласно б. „б“, т. (ii) от същия текст, „когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не може да използва контролния уред, монтиран на превозното средство, периодите от време, посочени в §3, второ тире букви „б“ (всички други периоди на работа), „в“ (други периоди на разположение) и „г“ (прекъсванията и дневните почивки) трябва, когато превозното средство е оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1Б /дигитален тахограф/ да се запишат на картата на водача с използване на функция на ръчно въвеждане, осигурени от записващото устройство“. Следователно водачът, извършващ международен превоз на товари с процесното превозно средство, регистрирано на територията на договаряща страна е длъжен да спазва разпоредбата на чл.12 от Приложението, както в негова тежест е да установи наличието на обстоятелства, изключващи приложението на същата. Това става с Удостоверение за дейности по образец – Допълнение 3 към Приложението, което се използва, когато водачът е бил в отпуск по болест, в годишен отпуск или е управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на спогодбата, както е определен в член 2 на тази спогодба.

В случая още в хода на административнонаказателното производство пред наказващия орган наказаното лице е представило такова удостоверение за дейности, съгласно което от 13.10.2017г. до 17.10.2017г. е било в отпуск. При тези обстоятелства и при липса на оспорване от страна на АНО на така представеното удостоверение или други доказателства, които да подлагат на съмнение автентичността и истинността на отразените в него обстоятелства, както липса на доказателства за това санкционираното лице да е управлявало това или друго превозно средство в посочения период от време, се налага извода, че касационният ответник не е управлявал товарен автомобил, попадащ в обхвата на AETR, за да се приеме, че е задължен да въведе горните данни. При това положение извършването на вмененото нарушение се явява недоказано, а издаденото наказателно постановление – необосновано. Като го е отменил районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №301/23.04.2018г. по АНД №150/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.