Р Е Ш Е Н И Е

№299 30.07.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 259 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Стара Загора против Решение №259/09.04.2018г. по а.н.д №3608/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №944 от 26.10.2017г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора /Упълномощен със Заповед №10-00-2512/23.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора/. С жалбата се претендира, че решението на РС – Стара Загора е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че при издаване на санкционния акт е допусната техническа грешка при изписване на името на актосъставителя, което не е от категорията на съществените процесуалния нарушения. Твърди се, че позоваването на районния съд на разпоредбата на чл.10 от ЗАНН се явява неотносимо към настоящия случай и не следва да се реализира приложението й. Моли се съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да потвърди НП.

Ответникът по касация – Т.И.Х., редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С подробно изложени аргументи в представен писмен отговор на касационната жалба, я оспорва като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Т.И.Х. НП № 944/26.10.2017г. на заместник кмет на Община Стара Загора, с което въз основа на АУАН № 13635/944/24.08.2017г. на Х. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева, на основание чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Т.И.Х. на 12.08.2017г., около 00:15 часа, в гр.Стара Загора, на ул.Д.№70, в ресторант „И.“ в качеството си на управител, е допуснала да се наруши спокойствието на гражданите, живеещи в близост след 22:00 часа, с високо пусната музика от аудиосистема. С посоченото деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора.

С обжалваното съдебно решение, Старозагорският районен съд е отменил посоченото НП. Прието е, че при издаването на санкционния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като видно от съдържанието на АУАН се установява, че същия е съставен от Г.Г.Г., а в издаденото НП е посочено, че се издава въз основа на АУАН, изготвен от Т.Т.Г.. Посочено е, че сочения за нарушен подзаконов нормативен акт забранява „извършването“ на дейности, нарушаващи спокойствието на гражданите, но не предвижда отговорност за „допускането“ на такива дейности. В тази връзка е обосновано, че с оглед разпоредбата на чл.10 от ЗАНН, жалбоподателката е санкционирана за нарушение, което не е било инкриминирано като такова в съответния подзаконов нормативен акт.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Въззивният съд обосновано и законосъобразно е приел, че допустителството съгласно чл.10 от ЗАНН е наказуемо само в изрично предвидените случаи. В закона липса легално определение за „допустителство“. Според правната теория то е особено посегателство, при което деецът не се противопоставя на извършването на престъпление/нарушение, когато е правно задължен да стори това. Касае се за самостоятелно въздигнато престъпление/нарушение, изпълнителното деяние на което се изразява в бездействие – непопречване на другиго да извърши престъпление/нарушение. За да е налице „допустителство“ задължението за противопоставяне или попречване следва да произтича от изрична правна норма.

Разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора е извън тази категория, тъй като с нея допустителството не е предвидено като форма на изпълнително деяние. След като с нея не е предвидено изрично допустителството на визираните в тази разпоредба деяния да е самостоятелно нарушение, то вмененото нарушение е обективно несъставомерно, т.е. не представлява административно нарушение по чл.5, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора и не подлежи на санкциониране. НП, с което е ангажирана отговорността на ответника по касация за допустителство, т.е. за неосъществено нарушение, е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, което безалтернативно налага отмяната му. Не може да бъде споделено становището на касатора, че санкционираното лице се явява извършител на нарушението, тъй като от описанието на нарушението не следва еднозначен извод за извършителство, а за допустителство. В този смисъл законосъобразно, обосновано и правилно се е произнесъл и въззивният съд с проверяваното си решение.

Настоящия касационен състав да не споделя доводите на районния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в констативния акт е посочено, че същия е съставен от Г.Г.Г., а в издаденото НП е посочено, че се издава въз основа на АУАН, изготвен от Т.Т.Г.. Действително допускането на технически грешки при издаване на НП е недопустимо, но в случая по-скоро се касае за особеност на почерка на актосъставителя, като при внимателен прочит на процесния АУАН следва да се приеме, че в същия за актосъставител е посочен Т.Т.Г., а не както е приел районният съд - Г.Г.Г.. Това обстоятелство обаче не влияе на крайния резултат, който е незаконосъобразност на санкционния акт.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 259/09.04.2018г. по а.н.д.№ 3608/2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.