Р Е Ш Е Н И Е

№280 25.07.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №265 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Р.Р. - главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция за медицински одит, в качеството му на процесуален представител на агенцията против решение №232 от 26.03.2018 год., постановено по а.н.д. №3525 по описа за 2017 год. на Районен съд Стара Загора. В жалбата се релевират доводи, че административното нарушение е доказано по безспорен начин в хода на съдебното производство, а при неговото реализиране не са установени съществени нарушения на процесуалните правила. Безспорно е установено, че наказаното лице, в качеството си на дежурен лекар, е извършил нарушение на Наредба №12 от 21 юли 2014 год. за утвърждаването на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, издадена от Министерство на здравеопазването. Същият не е взел информирано съгласие на пациентката за цезарово сечение в нарушение на утвърденият медицински стандарт. Моли съда да отмени решението на районния съд и да потвърди наказателно постановление №27-90/16.11.2017 год. на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Медицински одит" гр. София.

Ответника по касация – д-р А.Я., чрез пълномощника си по делото адв. Н., в представеното възражение срещу касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото, за наличие на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледано по същество същата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на д-р А.С.Я. против Наказателно постановление №27-90/16.11.2017 год. на Изпълнителния директор на Иизпълнителна агенция „Медицински одит“ при Министерство на здравеопазването, с което му е наложено административно наказание " глоба" в размер на 1 000.00 лв. на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) за нарушение на Глава ХХІI Документи при хоспитализация, т.1. При постъпване в лечебно заведение се попълва съдържанието на болничната документация, както следва:“, т.1.1. История на раждането за бременни над 26-ата гестационна седмица.“, т.1.1.1. Към попълнената история на заболяването се добавя:“, т.1.1.1.6. информирано съгласие за цезарово сечение.

Административното обвинение почива на фактическа обстановка, подробно описана в АУАН №А 27-90 от 04.07.2017 год., съставен от д-р Р. К. - началник отдел в ИАМО и съответно възпроизведена в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, а именно наказателно постановление №27-90/16.11.2017 год., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински одит гр. София.

Административното обвинение е повдигнато на д-р А.Я. за това, че в качеството му дежурен лекар в клиника по акушерство и гинекология не е взел информираното съгласие от пациентката М.С.К.за цезарово сечение. От ИЗ е видно, че М.К. е постъпила в Клиниката по акушерство и гинекология на 13.12.2016 год. в 16.30 часа с диагноза бременност в Х лунарен месец и план за лечение – раждане. Назначени са изследвания за кръв и урина в 18 часа. Отбелязано е разкритие от 2-3 см. Детски сърдечни тонове 141, ясни. В 18.40 и и в 20.15 часа е направена ехография на матката и са регистрирани сърдечни тонове на плода. В 21.35 часа е осъществено раждане, чрез Sectio Cezarea, проведено под обща ендотрахеална анестезия, като г-жа К. е подписала информирано съгласие за обща анестезия. За проведеното раждане чрез Sectio Cezarea, пациентката М.К. не е подписала информирано съгласие за оперативна интервенция преди нейното осъществяване. Нарушението е спрямо пациентката М.К., извършено на 13.12.2016 год. и е установено в периода на проверката от 20.03.2017 год. до 24.03.2017 год. вкл. Нарушението е извършено в УМБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович“ с адрес гр. Стара Загора, ул.“Генерал Столетов“№2

Въззивният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, приемайки, че при реализирането на административнонаказателната отговорност не са спазени процесуалните правила на ЗАНН и по специално на чл.34. Изрично в АУАН и в наказателното постановление е записано, че нарушението е установено при извършена проверка в периода 20.03.2017 – 24.03.2017 год. Следователно, конкретното нарушение /съставомерното деяние и извършителя му/, са били установени най-късно на 24.03.2017 год. Това предполага, че съставеният АУАН №27-90/04.07.2017 год. е съставен след изтичането на тримесечният срок по чл.34, ал.1, изречение второ от ЗАНН Ето защо, в изпълнение на правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да прекрати образуваното ва нарушение на закона административнонаказателно производство, вместо да издава наказателно постановление. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В пределите на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на Районен съд Стара Загора. На база установената фактическа обстановка касационния съд намира решението като за правилно, по следните съображения:

В касационната жалба са изложени съображения относно материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Не са изложени съображения относно незаконосъобразността на извода на районният съд, за формалната незаконосъобразност на съставеният акт за установяване на административно нарушение, изразяващо се в съставянето му след изтичането на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на съдът съответстват на събраните в хода на производството писмени доказателства и са в съответствие с приложимият материален закон. Както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е посочено, че нарушението е открито в периода 20.03.2017 – 24.03.2017 год., което се подкрепя и от приложената заповед №РД-27-22/15.03.2017 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, с която е възложено извършването на проверка на лечебното заведение в периода 19.03.2017 – 23.03.2017 год. Следователно правилно е прието от районният съд, че най-късната дата на което е установено извършването на нарушението и неговият извършител е 24.03.2017 год., от която дата започва да тече и тримесечният срок за образуването на административно наказателното производство, чрез съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Прилагайки правилата на чл.183, ал.3 от НПК, приложима на основание чл.84 от ЗАНН, то най-късната дата за съставянето на АУАН е 24.06.2017 год. Доколкото от страните не спори, че същият е съставен на 04.07.2017 год. е очевидно, че не е спазен тримесечният срок. Това е датата и на която ответника по касация е бил призован за съставянето на АУАН.

Съдът намира, че не следва да обсъжда изложените съображения в касационната жалба относно безспорната установеност на административното нарушение, доколкото обжалваното наказателно постановление е отменено не поради недоказаност на извършеното административно нарушение, а поради неспазването на преклузивният срок по чл.34 от ЗАНН. Въпреки гореизложеното, съдът намира, че за пълното на решението следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление, посоченият като нарушен медицински стандарт, приет с Наредба №12 от 21.07.2014 год. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология" /в началото на акта и НП - първите страници от двете /, както и медицински стандарт, приет с Наредба №19 от 22.12.2014 год. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология" /в края на акта и НП – последните страници от двата документа/. При така установеното е нарушено и правото на защита на наказаното лице, за което не става ясно кой медицински стандарт е нарушило – този приет с наредбата от 21.07.2014 год. или този приет с Наредбата от 22.12.2014 год.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените в касационните жалби касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №232 от 26.03.2018 год. постановено по А.Н.Д. №3525/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.