Р Е Ш Е Н И Е

№ 270 09.07.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурор П. Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 268 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Г. ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Цар Иван Шишман” № 23, вх. „Ж”, ет.6, ап.133, подадена чрез пълномощника му адв. П.К. ***, против Решение № 239 от 26.03.2018г., постановено по АНД № 3331/ 2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 288251-F295443 от 14.09.2017г., издадено от Заместник директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че не е имало процесуална пречка за образуването на административнонаказателно производство за санкциониране на „Г.ЕООД, като поддържа, че актът за установяване на административно нарушение е съставен извън тримесечния срок по чл.34, ал.1 предл. второ от ЗАНН от откриване на нарушението и нарушителя. Твърди, че неправилно е определен момента на възникване на задължението за „Г.” ЕООД по чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС и срока за неговото изпълнение, съотв. че неправилно е определена и посочена датата на извършаване на вмененото му нарушение по чл.180в, ал.1 от ЗДДС. Сочи, че до влизането в сила на Правилника за допълнение на Правилника за прилагане на ЗДДС, с който е създадена нова Глава седемнадесета "а" - "Предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечение по чл. 176в от закона при доставки на течни горива" /обн. ДВ бр.70/ 09.09.2016г., в сила на 13.09.2017г./, е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението по чл.176в, ал.1 от ЗДДС поради липса на нормативно регламентиран процесуален ред за това, което изключва налагането на санкция по чл.180в, ал.1 от ЗДДС при неизпълнение на задължението. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 288251-F295443 от 14.09.2017г.

Ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „Г. ЕООД – гр. Казанлък, срещу Наказателно постановление /НП/ № 288251-F295443 от 14.09.2017г., издадено от Заместник директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F295443 от 28.03.2017г., на „Г. ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева, на основание чл. 180в, ал.1, предл. първо от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 176в, ал.5 във вр. с чл. 176в, ал.1, т.1 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че като задължено лице, което в периода 01.09.2016г. - 30.09.2016г. е извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на ДДС 20 на сто и с обща стойност на данъчните основи над 25 000 лева, „Г.” ЕООД не е предоставило в Офис Стара Загора при ТД на НАП - Пловдив в законоустановения срок - до 08.09.2016г., обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година. Посочено е, че при извършена проверка на задълженото лице и от изготвената въз основа на проверката справка за продажбите на горива за периода 01.09.2016г. – 30.09.2016г. е установено, че дружеството е извършило облагаеми доставки на горива със ставка на данъка 20 на сто и с данъчна основа в размер на 37 855 лева и ДДС в размер на 7 571 лева, като за „Г. ЕООД данъчното събитие на доставката, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лева, настъпва на 15.09.2016г. с доставката по фактура № 130/ 15.09.2016г., с оглед на което за търговеца е възникнало задължение да подаде в срока по ал.5 на чл.176в от ЗДДС, а именно до 08.09.2016г. включително заявление и да предостави в офис Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив обезпечение под формата на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция в размера по чл.176в, ал.2 от ЗДДС – 50 000 лева, но такова не е предоставено в законово установения срок до 08.09.2016г. Посочено е, че нарушението е извършено на 09.09.2016г. в гр. Стара Загора, като е било установено на 19.01.2017 г. при извършена проверка по установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П-16002416214448-073-001/ 19.01.2017г.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административно наказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказано, че „Г. ЕООД, като задължено лице, което в периода 01.09.2016г. - 30.09.2016г. е извършило облагаеми доставки на течни горива, със ставка на ДДС 20 на сто и с обща стойност на данъчните основи над 25 000 лева, не е предоставило в Офис Стара Загора при ТД на НАП - Пловдив в законоустановения срок обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година, в нарушение на чл. 176в, ал.5 във вр. с чл. 176в, ал.1, т.1 от ЗДДС, което сочи на съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 180в, ал.1 от ЗДДС, по отношение на което нарушение не е налице основание за определянето му като „маловажен случай” и за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че АУАН № F295443 от 28.03.2017г. е съставен в тримесечния срок по чл.34, ал.1 предл. второ от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Следователно нормативно регламентирания начален момент, от който започва да тече срока по чл.34, ал.1, предл. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушението и нарушителя. Действително законът прави разграничение между понятията “откриване” на нарушението /нарушителя/ и “установяване” на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито тогава, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя т.е когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение /действие или бездействие/ на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Противно на твърденията на касатора, вмененото на санкционираното лице нарушение по 180в, ал.1 от ЗДДС не може да се счита за открито по см. на чл.34, ал.1 предл. второ от ЗАНН в момента на подаването на Справката – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС ведно с отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС за данъчен период м. септември 2016г. т.е на 07.10.2016г. Независимо, че извършените от дружеството през данъчния период пет облагаеми доставки на гориво са отразени в подадените от „Г.” ЕООД Справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и отчетни регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС с посочване на номерата и датите на издаване на фактурите; вида, количеството и стойността на горивото и начисления по доставките ДДС, това не означава, че с получаването на декларацията от органите на данъчната администрация, органите по приходите, в т.ч и актосъставителят, са имали информация за извършеното от „Г.” ЕООД нарушение и съотв. че нарушението и нарушителят са открити. В случая моментът на откриване на нарушението съвпада с датата на съставяне на протокола, с който е приключила извършената от органите по приходите проверка за установяване на факти и обстоятелства по отношение на ДЗЛ „Г.” ЕООД, доколкото релевантните за съставомерността на деянието факти са установени именно в рамките на това производство и въз основа на извършена проверка на първични и вторични счетоводни документи. Следователно началният момент, от който следва да се счита за открито по см. на чл. 34, ал.1, предл. второ от ЗАНН нарушението, за което е санкциониран касационният жалбоподател, е датата на съставяне на Протокол № П-16002416214448-073-001 – т.е 19.01.2017г. Ето защо съдът приема, че към 28.03.2017г. не е изтекъл законово установения тримесечен срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, с оглед на което правилен и материално законосъобразен е изводът на Старозагорския районен съд, че образуването на административнонаказателно производство за санкциониране на „Г. ЕООД за нарушението по чл. 180в, ал.1 от ЗДДС е допустимо - не е имало процесуална пречка за съставянето на АУАН, която да опорочава издаденото въз основа на него наказателно постановление на това основание.

Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че с оглед нормативното предписание на § 4 от ДР на ЗД на ЗДДС, неправилно е определен момента на възникване на задължението на „Г.” ЕООД по чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС за представяне на обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година. Разпоредбата на §4 от ДР на ЗД на ЗДДС предвижда задължение за лицата, за които към датата на влизането в сила на този закон /06.08.2016г./ са налице условията по чл. 176в да предоставят обезпечение в едномесечен срок от влизането в сила на този закон. Нормата повелява незабавно приложение на чл.176в от ЗДДС спрямо заварените към датата на влизането му в сила случаи т.е. спрямо онези данъчно задължени лица, които към тази дата имат извършени през текущия месец доставки с обща данъчна основа над 25 000 лв. Данъчните закони се тълкуват стриктно и точно, поради което израза "към датата на влизане в сила" следва да се разбира и прилага буквално. В този смисъл за съществуването на релевантния факт за прилагането на § 4 от ДР на ЗД на ЗДДС – извършени доставки с обща данъчна основа над 25 000.00 лв. към датата на влизане в сила на ЗД на ЗДДС, изисква за периода 01.08.2016г. – 06.08.2016 г. /част от текущия данъчния период месец август 2016г./, санкционираното дружество да е осъществило доставки, надвишаващи данъчната основа от 25 000.00 лв. От доказателствата по делото се установява, че за релевантния текущ данъчен период на м. август 2016г. „Г.” ЕООД няма извършени облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., които да обусловят при прилагането на § 4 от ДР на ЗД на ЗДДС определянето на друг, различен от посочения в НП № 288251-F295443 от 14.09.2017г. начален момент на възникване на задължението по чл. 176в, ал.1,т.1 от ЗЗДС и съотв. различен срок за неговото изпълнение. Ето защо неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административнонаказващият орган неправилно е определил и посочил дата на извършаване на вмененото му нарушение по чл.180в, ал.1 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на НАП за приходите, когато за текущия данъчен период извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв. В разпоредбата на чл.176в, ал.5 е регламентирано, че обезпечението по ал. 1 се предоставя в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие на доставката, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв. Нормата на чл. 176в е приета със Закона за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 06.08.2016г. Разпоредбата на чл.176в, ал.12 от ЗДДС предвижда, че редът за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по този член се определя с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност. На основание законовата делегация на чл.176в, ал.12 от ЗДДС, Министърът на финансите е упражнил нормотворческата си компетентност, като е издал Правилник за допълнение на Правилника за прилагане на ЗДДС, с който е създадена нова Глава седемнадесета "а" - "Предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечение по чл. 176в от закона при доставки на течни горива". Правилникът за допълнение на Правилника за прилагане на ЗДДС е обнародван в ДВ бр.70/ 09.09.2016г. и е влязъл в сила на 13.09.2017г. Следователно дори и за „Г. ЕООД да е възникнало задължение по чл.176в, ал.1, т.1 във вр. с ал.5 от ЗДДС, към датата на извършване на посоченото в НП нарушение - 09.09.2016г., това задължение е било неизпълнимо, поради липса на регламентиран в ППЗДДС ред за предоставяне на обезпечението съотв. за изпълнение на задължението по чл.176в, ал.1 от ЗДДС. Обективния характер на отговорността на санкционираното дружество не означава, че същото следва да понесе отговорността при наличието на бездействие на министъра на финансите да упражни своевременно нормотворческата си компетентност по чл.176в, ал.12 от ЗДДС. След като нормата на чл.176в, ал.12 от ЗДС изрично препраща към ППЗДДС относно реда за предоставяне обезпечението по чл.176в, ал.1 от ЗДДС, преди влизането в сила на Правилника за допълнение на ППЗДДС, поради липса на разписан административно-процесуален ред, определящ реда и начина за изпълнение на задължението по чл.176в, ал.1 от ЗДДС, неизпълнението на това задължение не следва да бъде разглеждано като подлежащо на санкциониране административно нарушение по чл.180в, ал.1 от ЗДДС – очевидно преди датата на влизане в сила на допълненията в ППЗДДС, дружеството не би могло да изпълни точно законовото си задължение. Именно с Правилника за прилагане на ЗДДС /обн. ДВ бр.70/ 09.09.2016г., в сила на 13.09.2017г./, се регламентират не само реда и начина за предоставяне на отделните видове гаранции по чл.176в, ал.1 от ЗДДС, но се определят и видовете течни горива, за доставките на които при наличието на предпоставките по чл.176в, ал.1 от ЗДДС възниква задължението за предоставяне на обезпечение /Приложение № 35 към чл.111б, ал.1 от ППЗДДС/, като се създава и Приложение № 36 към чл.111б, ал.1 от ППЗДДС – заявление по образец, което следва да бъде подадено и документите, които следва да бъдат представени в зависимост от предоставянето обезпечение. В контекста на новосъздадената с Правилника за допълнение на ППЗДДС /в сила от 13.09.2016г./ нормативна регламентация, съдът намира, че е недопустимо „Г.” ЕООД да бъде санкционирано за нарушение, извършено преди влизане в сила на допълненията в ППЗДДС и въведените с тях формални и процесуални изисквания за изпълнение на задължението по чл.176в, ал.1 от ЗДДС. Очевидно към 09.09.2016г. санкционираното дружество нито е можело да подаде заявлението по чл.111б, ал.1 от ППЗДДС, образецът на което се съдържа в създаденото с Правилника за допълнение на ППЗДДС /в сила от 13.09.2016г./ Приложение № 36 към чл.111б, ал.1 от ППЗДДС, нито е можело да изпълни задължението си по чл.176в, ал.1 от ЗДДС, поради липсата на нормативна регламентация относно реда и начина за изпълнение на това задължение, въведена с Правилника за допълнение на ППЗДДС /в сила от 13.09.2016г./. При съществувалата обективна невъзможност за „ГЕНТА” ЕООД да изпълни своето задължение, предвид липсата на законоустановен ред, по който да стори това, неправилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено на 09.09.2016г. нарушение на чл.176в, ал.1 от ЗДДС. С оглед на което обжалваното съдебно решение, с което е потвърдено наказателното постановление и наложената на „Г.” ЕООД административна санкция на основание чл. 180в, ал.1, предл. първо от ЗДДС, за извършено от дружеството на 09.09.2016г. нарушение на чл. 176в, ал.5 във вр. с чл. 176в, ал.1, т.1 от ЗДДС, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 288251-F295443 от 14.09.2017г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 239 от 26.03.2018г., постановено по АНД № 3331/ 2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 288251-F295443 от 14.09.2017г., издадено от Заместник директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което на „Г.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. , ЕИК 201822805, е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева, на основание чл. 180в, ал.1, предл. първо от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 176в, ал.5 във вр. с чл. 176в, ал.1, т.1 от ЗДДС, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.