Р Е Ш Е
Н И Е
№308 10.10.2018
год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на двадесети септември през две
хиляди и осемнадесета год. в
състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Минка Петкова и
с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева касационно административно
наказателно дело №273 по описа за 2018
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната
жалба на Н.А.Л. против Решение №43/14.05.2018г.,
постановено по А.Н.Д. №358 по описа за 2107г. на Радневския районен съд. С
решението е потвърдено Наказателно постановление №17-0327-000829/25.09.2017г.
издадено от Началник РУП гр. Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с наложено на касатора
административно наказание – глоба в размер на 150лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Касатора
е санкциониран за това, че на 21.04.2017г. в 11.57ч. в град Раднево на бул.
Георги Димитров до Автоспирката пред МБАЛ «Д-р Чакмаков», в посока
запад-изток, управлява лек автомобил «**** *» с рег. №******, като
при подаден сигнал за спиране с ръка
възприема сигнала, спира,
но след това веднага тръгва на заден ход и обръща автомобила в обратна посока като продължава движението си по ул.
«Георги Димитров» в посока запад, същевременно с което форсира двигателя на автомобила, с което е извършил нарушение на
чл.103 от ЗДвП – отказва да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
За да потвърди наложеното
наказание за нарушение на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, РС Раднево е приел за
доказано административното обвинение въз основа на показанията на свидетелите – Д. и Г., които еднозначно посочват, че сигнала
е подаден по начин, ясно видим за
водача, а свидетеля Д. заявява, че автомобилът в този момент се е движил бавно и
едва след подадения сигнал обърнал
посоката и форсирал двигателя. При проверка за съответствие на НП с
изискванията на ЗАНН съдът е констатирал, че има пълно съответствие между
фактическото обвинение по АУАН и по НП, както и че съставомерните факти са
подведени правилно под административно наказателните разпоредби на чл.175 ал.1
т.5 вр. с чл. 103 от ЗДвП и размерът на наложеното
наказание съответства на обществената опасност на нарушението и
нарушителя, поради което в случая не може да се подведе под хипотезата на чл.28
от ЗАНН.
С касационната
жалба се иска от съда да отмени въззивното
съдебно решение поради необснованост
и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление по подробно изложени
доводи за съставяне на АУАН след
повече от три месеца от установяване на нарушителя. Поддържа се твърдение, че
водачът е установен още на датата на извършване на вмененото му нарушение
21.04.2017г., предвид изготвената от актосъставителя докладна записка, която е
изпратена до КАТ. Не е ясно защо при тези доказателства, съдът е приел, че НП е
издадено в предвидения тримесечен срок от установяване самоличността на
нарушителя. С издирването на собственика на автомобила и изискването да се
състави декларация от отдавна установения водач, органите провели
административно наказателно производство са се опитали да заобиколят закона,
тъй като са пропуснали срока за образуването му. Не е обосновано съдебното решение
и по отношение на извода, че наказаното лице е възприело подадения му сигнал за
спиране. Това твърдение е възприето безкритично от съда и не е подложено на
проверка, анализ и съпоставка с другите доказателства по делото. Липсват
достатъчно ясни мотиви, от които да се прецени по какви причини съдът приема,
че на касатора е наложено справедливо наказание. От една страна се приема, че
наложеното наказание съответства на обществената опасност на нарушението и
нарушителя, като основното съображение на съда е, че органите на полицията
трябвало да издирват нарушителя. Част от работата на полицейските органи е да
издирват нарушителите, поради което не е извършено нещо необичайно. Наложената
глоба е в средния размер, а лишаването от право да се управлява МПС е в
максималния предвиден срок, което не е взето предвид от въззивния съд. От съда
се иска да бъде отменено Решение №43/14.05.2018г., постановено по АНД 358/17г.
по описа на РС Раднево, и вместо него да се постанови друго за отмяна на
Наказателно постановление №17-0327-000829/25.09.2017г. на Началник РУП Раднево
към ОД МВР Стара Загора. Алтернативно се иска изменение на наказателното
постановление с определяне на минимален размер на предвидените кумулативни
наказания.
Ответника РУ Раднево към ОД
МВР Стара Загора не се представлява и не представя писмен отговор против касационната
жалба.
Представителя на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд Стара
Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална
законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено
следното:
Касационната жалба като
подадена в срок и от наказаното лице е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Докладната записка, на която се позовава касатора не сочи на известност
на извършителя на нарушението.
В нея са описани обстоятелства по извършване на нарушението, както и резултатите от справката в АИС на МВР за установяване
собственика на автомобила.
При разпита на актосъставителя в съдебно
заседание по отношение факта на установяване на
нарушителя заявява, че прозоцера
на шофьорската врата е бил свален и се е видял с водача, но няма показания, нито сведения в докладната записка, че личността
на нарушителя му е известна. Няма
нито едно събрано по делото писмено или гласно доказателствено
средство, от което да се направи извод, че
актосъставителя е установил самоличността на водача към датата
на нарушението. Поради неяснота
относно неговата самоличност
и след установяване собственика
на автомобила, контролните органи са спазили
основния принцип за лична
административно наказателна отговорност като са проверили на кое лице е
бил предоставен автомобила.
От декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП,
попълнена на 05.07.2017г. от Л. се установява, че същият е управлявал процесния автомобил на 21.04.2017г. около 12.00часа. В касационната жалба тази
декларация не се обсъжда наред
с докладната записка, в която
няма данни водача да е лице, познато на контролните органи. Описаните в НП обстоятелства по извършване на нарушението сочат,
че водача е възприел
сигнала, тъй като същият е навлязъл бавно в отклонението за автоспирка, а след визуалния
контакт с актосъставителя, който му
е подал сигнал с ръка да спре,
поради липса на предна регистрационна табела и броня, е обърна автомобила в обратна посока. АУАН е съставен на
06.09.2017г. преди да изтече 3 –месечния срок, считано от 05.07.2017г. , поради което решението не е обосновано касателно
спазването на преклузивните
срокове за образуване на
административно наказателно производство и по отношение на извода за доказаност на административното
обвинение. АУАН е годно доказателствено средство, когато е редовно съставен, а с въззивната жалба не
се оспорват описаните в АУАН
факти. В нея се твърди, че липсват мотиви, от които да стане ясно защо се приеча, че посочените действия представляват
и осъществяват описаното
нарушение на чл. 103 от ЗДвП. При разпита
си актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението са потвърдили изцяло възприетите от тях и описани в обстоятелствената част
на АУАН и на НП факти, които
действително се субсумират
под разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
Водачът е длъжен да спре и да изпълнява указанията на органите за контрол, но се е случило точно обратното
– обърнал е автомобила и е
увеличил скоростта на движение. Глобата
е над средния размер от 100лв, предвид
границите между 50лв. и
200лв. , поради което няма пречка
и кумулативното наказание да бъде
определено в максимален размер от 6 месеца. Обстоятелствата по извършване на нарушението и най-вече причината за подаване на сигнал
за спиране сочат на по-висока
обществена опасност от обичайните случаи.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221
ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №43/14.05.2018г.,
постановено по а.н.д.№ 358/17г. по описа на Районен съд Раднево.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.