Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

308                                      10.10.2018 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева касационно административно наказателно дело №273 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр.  с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на Н.А.Л. против Решение №43/14.05.2018г., постановено по А.Н.Д. №358 по описа за 2107г. на Радневския районен съд. С решението е потвърдено Наказателно постановление №17-0327-000829/25.09.2017г. издадено от Началник РУП гр. Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с наложено на касатора административно наказание – глоба в размер на 150лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Касатора е санкциониран за това, че на 21.04.2017г. в 11.57ч. в град Раднево на бул. Георги Димитров до Автоспирката пред МБАЛ «Д-р Чакмаков», в посока запад-изток, управлява лек автомобил «**** *» с рег. №******, като при подаден сигнал за спиране с ръка възприема сигнала, спира, но след това веднага  тръгва на заден ход  и обръща автомобила в обратна посока като продължава движението си  по ул. «Георги Димитров» в посока запад, същевременно с което форсира двигателя  на автомобила, с което е извършил нарушение на чл.103 от ЗДвП – отказва  да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. 

За да потвърди наложеното наказание за нарушение на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, РС Раднево е приел за доказано административното обвинение въз основа на показанията на свидетелите – Д. и Г., които  еднозначно посочват, че сигнала  е подаден по начин, ясно  видим за водача, а свидетеля Д. заявява, че  автомобилът в този момент се е движил бавно и едва след подадения  сигнал обърнал посоката и форсирал двигателя. При проверка за съответствие на НП с изискванията на ЗАНН съдът е констатирал, че има пълно съответствие между фактическото обвинение по АУАН и по НП, както и че съставомерните факти са подведени правилно под административно наказателните разпоредби на чл.175 ал.1 т.5 вр. с чл. 103 от ЗДвП и размерът на наложеното наказание  съответства на  обществената опасност на нарушението и нарушителя, поради което в случая не може да се подведе под хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

С касационната жалба се иска от съда да отмени въззивното съдебно решение поради необснованост и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление по подробно изложени доводи за съставяне на АУАН след повече от три месеца от установяване на нарушителя. Поддържа се твърдение, че водачът е установен още на датата на извършване на вмененото му нарушение 21.04.2017г., предвид изготвената от актосъставителя докладна записка, която е изпратена до КАТ. Не е ясно защо при тези доказателства, съдът е приел, че НП е издадено в предвидения тримесечен срок от установяване самоличността на нарушителя. С издирването на собственика на автомобила и изискването да се състави декларация от отдавна установения водач, органите провели административно наказателно производство са се опитали да заобиколят закона, тъй като са пропуснали срока за образуването му. Не е обосновано съдебното решение и по отношение на извода, че наказаното лице е възприело подадения му сигнал за спиране. Това твърдение е възприето безкритично от съда и не е подложено на проверка, анализ и съпоставка с другите доказателства по делото. Липсват достатъчно ясни мотиви, от които да се прецени по какви причини съдът приема, че на касатора е наложено справедливо наказание. От една страна се приема, че наложеното наказание съответства на обществената опасност на нарушението и нарушителя, като основното съображение на съда е, че органите на полицията трябвало да издирват нарушителя. Част от работата на полицейските органи е да издирват нарушителите, поради което не е извършено нещо необичайно. Наложената глоба е в средния размер, а лишаването от право да се управлява МПС е в максималния предвиден срок, което не е взето предвид от въззивния съд. От съда се иска да бъде отменено Решение №43/14.05.2018г., постановено по АНД 358/17г. по описа на РС Раднево, и вместо него да се постанови друго за отмяна на Наказателно постановление №17-0327-000829/25.09.2017г. на Началник РУП Раднево към ОД МВР Стара Загора. Алтернативно се иска изменение на наказателното постановление с определяне на минимален размер на предвидените кумулативни наказания.

Ответника РУ Раднево към ОД МВР Стара Загора не се представлява и не представя писмен отговор против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Докладната записка, на която се позовава касатора не сочи на известност на извършителя на нарушението. В нея са описани обстоятелства по извършване на нарушението, както и резултатите от справката в АИС на МВР за установяване собственика на автомобила. При разпита на актосъставителя в съдебно заседание по отношение факта на установяване на нарушителя заявява, че прозоцера на шофьорската врата е бил свален и се е видял с водача, но няма показания, нито сведения в докладната записка, че личността на нарушителя му е известна. Няма нито едно събрано по делото писмено или гласно доказателствено средство, от което да се направи извод, че актосъставителя е установил самоличността на водача към датата на нарушението. Поради неяснота относно неговата самоличност и след установяване собственика на автомобила, контролните органи са спазили основния принцип за лична административно наказателна отговорност като са проверили на кое лице е бил предоставен автомобила. От декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП, попълнена на 05.07.2017г. от Л. се установява, че същият е управлявал процесния автомобил на 21.04.2017г. около 12.00часа. В касационната жалба тази декларация не се обсъжда наред с докладната записка, в която няма данни водача да е лице, познато на контролните органи. Описаните в НП обстоятелства по извършване на нарушението сочат, че водача е възприел сигнала, тъй като същият е навлязъл бавно в отклонението за автоспирка, а след визуалния контакт с актосъставителя, който му е подал сигнал с ръка да спре, поради липса на предна регистрационна табела и броня, е обърна автомобила в обратна посока. АУАН е съставен на 06.09.2017г.  преди да изтече 3 –месечния срок, считано от 05.07.2017г. , поради което решението не е обосновано касателно спазването на преклузивните срокове за образуване на административно наказателно производство и по отношение на извода за доказаност на административното обвинение. АУАН е годно доказателствено средство, когато е редовно съставен, а с въззивната жалба не се оспорват описаните в АУАН факти. В нея се твърди, че липсват мотиви, от които да стане ясно защо се приеча, че посочените действия представляват и осъществяват описаното нарушение на чл. 103 от ЗДвП. При разпита си актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението са потвърдили изцяло възприетите от тях и описани в обстоятелствената част на АУАН и на НП факти, които действително се субсумират под разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Водачът е длъжен да спре и да изпълнява указанията на органите за контрол, но се е случило точно обратнотообърнал е автомобила и е увеличил скоростта на движение. Глобата е над средния размер от 100лв, предвид границите между 50лв. и 200лв. , поради което няма пречка и кумулативното наказание да бъде определено в максимален размер от 6 месеца. Обстоятелствата по извършване на нарушението и най-вече причината за подаване на сигнал за спиране сочат на по-висока обществена опасност от обичайните случаи.

 Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

                                         Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №43/14.05.2018г., постановено по а.н.д.№ 358/17г. по описа на Районен съд Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

 

                                                                                   2.