Р Е Ш Е Н И Е

№ 282 30.07.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива А.

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 274 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.И.М. против Решение № 276 от 12.04.2018г., постановено по АНД № 120/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 г. на и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, с наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 2000лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в противоречие на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на въззивния съд за формална и материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се твърди, че в съдържанието на наказателното постановление липсват релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, обуславящи административнонаказателната отговорност по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г на МТ. Поддържа, че непосочването в обстоятелствената част на издаденото НП, както и липса на приложени към преписката доказателства относно товароносимостта на процесното МПС има за последица невъзможност да се извърши преценка дали същото попада в някоя от категориите и подкатегориите, изчерпателно изброени в сочената за нарушена подзаконова разпоредба и съответно води до необоснованост на административнонаказателното обвинение. На следващо място се излагат и доводи за наличие на предпоставките процесното деяние да бъде квалифицирано като маловажен случай, каквато преценка в случая не била извършена от АНО. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Агенция Автомобилна администрация, Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Заема становище че съдебното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на С.И.М. против Наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 г. на и. д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 240838/ 14.08.2017г., на Ст.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, за извършено нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация /Наредба № 41/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 14.08.2017г. около 13:20 часа на изхода на гр. Стара Загора по посока на движение към гр. Нова Загора, водачът – С.И.М., извършва превоз на товари за собствена сметка /слънчоглед/, видно от Заповед № 4/14.08.2017г., като е без карта за квалификация на водача. Превозът се извършва с влекач марка „Шкода“ с рег. № и прикачено полуремарке с рег. № . При извършена справка в информационната система на ИА“АА“ гр.София е установено, че С.М. не притежава карта за квалификация на водача.

За да потвърди НП въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Съдът е приел и че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, с оглед на което е направил извод, че безспорно е установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г., за което на С.М. е наложено предвиденото в чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП наказание.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд за формална изрядност на НП № 43-0000282/ 10.11.2017г. Неправилно е прието от въззивния съд, че административнонаказващият орган е посочил всички факти и обстоятелства, имащи отношение към приложението на състава на административното нарушение. Смисълът на изискването, поставено в чл.42, т.4 и съответно в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него НП, да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му, означава, че следва словесно да се отрази осъщественото в обективната действителност и установено от актосъставителя действие или бездействие, в което се е изразило деянието и то по начин, който да го индивидуализира.

С процесното НП касаторът е санкциониран на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, съгласно която разпоредба се наказва с глоба 2000лв. – при първо нарушение, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Административнонаказателното обвинение е квалифицирано правно като нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, въвеждащ изискване водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, да притежават карта за квалификация на водача. За да е надлежно формулирано, административното обвинение за подобно деяние следва и е достатъчно да съдържа установявания за следните елементи от състава: 1. водачът следва да е правоспособен, т.е да притежава СУМПС от категориите и подкатегориите, изчерпателно изброени в чл.2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. и 2. с превозното средство, за управлението на което се изисква СУМПС от посочените категории, да се извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка. В случая, при описание на деянието и обстоятелствата по извършването му в НП се сочи, че Ст.М. извършва превоз на товари за собствена сметка /слънчоглед/, видно от Заповед № 4/ 14.08.2018г, като превозът се извършва с влекач марка „Шкода“ с рег.№ и прикачено полуремарке с рег.№ . В обстоятелствената част на наказателното постановление обаче не е посочено притежаваното от санкционираното лице СУМПС за коя категория е валидно, липсва и конкретизация относно категорията на управляваното МПС, по см. на чл.149, ал.1 от ЗДвП, въз основа на която да е налице възможност да бъде определена и изискуемата се категория на свидетелството за управление на МПС, съгласно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП и съответно да се прецени дали управляваното моторно превозно средство попада в хипотезата на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 2008г. След като се твърди, че е нарушена тази подзаконова разпоредба, АНО е бил длъжен да конкретизира или категорията на превозното средство или поне онези негови характеристики, които позволяват същото да бъде индивидуализирано съобразно чл.чл.150а от ЗДвП. По аргумент от чл.150а, ал 2, т.7 ЗДвП е необходимо да се уточни допустимата максимална маса на полуремаркето, както и категорията на превозното средство, защото по посочената разпоредба състав от ППС с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке с допустима максимална маса не повече от 3500кг е ППС от категория ВЕ, т.е. правно възможно е за състав от ППС да не се изисква СУМПС от категориите и подкатегориите, изброени в чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 2008г. Следователно в случая е налице съмнение по отношение на главния съставомерен факт, а именно необходимост от притежаване на документ по чл.93, ал.1 от ЗАП във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 2008г, тъй като в наказателното постановление не са описани онези характеристики на МПС/състав от ППС/, които определят същото като такова за управлението на което се изисква свидетелство за управление на МПС от категориите и подкатегориите по чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. В административната преписка също не се съдържат доказателства, от които биха могли да се установят релевантните обстоятелства /каквото би било свидетелството за регистрация на МПС и СУМПС/. АНО е длъжен да установи фактите, обуславящи административното обвинение, като попълни преписката с доказателства относно извършването на нарушението и ги посочи в наказателното постановление като елемент от неговото задължително императивно регламентирано съдържание по см. на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

В случая проявеното от административнонаказващия орган процесуално бездействие има за последица необоснованост на административното обвинение и недоказаност на извършването на твърдяното нарушение.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени Наказателно постановление № 43-0000282/ 10.11.2017г.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ във вр. с чл.222 ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 276 от 12.04.2018г., постановено по АНД № 120/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 г. на и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000282 от 10.11.2017 г. на и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, с което на С.И.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. на МТ.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.