Решение по Наказателно дело 277/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№301 30.07.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 277 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на адв.И.Г.Д., пълномощник на А. ООД Стара Загора, против Решение №302/23.04.2018г. по а.н.д №2828/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) №К-040619 от 05.06.2017г., издадено от Директор Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на А. ООД са наложени административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.3, ал.5 от Наредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК) и „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.4, ал.3 от същата наредба. В жалбата и в допълнително депозирана молба се претендира, че в обжалваната му част решението на РС – Стара Загора е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че неправилно районният съд е приел, че е допустимо акт за установяване на административно нарушение (АУАН) да бъде връчен на пълномощник на фирмата, а не на нейния управител, като се обосновава, че този извод на съда противоречи на императивна правна норма – чл.40 от ЗАНН. Твърди се, че АУАН не само е съставен в отсъствие на управителя на дружеството, но не му е предявен, както императивно изисква чл.43, ал.1 от ЗАНН. Заявява се, че дори и да се приеме, че в административнонаказателното производство привлеченото към отговорност юридическо лице може да бъде представлявано от пълномощник, то пълномощното следва да бъде изрично и с нотариално заверени подпис и съдържание. Излага доводи, че АУАН може да бъде съставен от отсъствие на нарушителя само в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, за което по делото не са налични данни. В заключение сочи, че със съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, т.е. управителят на дружеството да е бил поканен да се яви за съставяне на констативния акт и без да му бъде предявен по надлежния ред, административнонаказващия орган е допуснал нарушение на разпоредбите на ЗАНН, което е толкова съществено, че е основание за отмяна на санкционния акт само на това основание. Моли се съда да отмени решението на районния съд в оспорената му част.

Ответникът по касация – Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция – Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на А. ООД Стара Загора против НП №К-040619 от 05.06.2017г., издадено от Директор Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което въз основа на АУАН №К-040619/18.04.2017г. на дружеството са наложени следните административни наказания: „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.36, ал.2 от НДЗК; „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.36, ал.2 от НДЗК и „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.36, ал.2 от НДЗК.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена проверка на 21.03.2017г. в заложна къща Елит, находяща се в гр.Стара Загора, ул.Майор Кавалджиев №87 е установено, че:

1. Дейността на заложната къща се извършва от юридическото лице А. ООД, като във фирмата на лицето А. ООД, което по занятие предоставя парични заеми, обезпечени със залог върху недвижими вещи, не се включва означението „заложна къща“. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.3, ал.5 от НДЗК;

2. На територията на заложната къща няма поставена на видно място информация за регистрацията на заложната къща по реда на: Търговския закон и Закона за търговския регистър, на чл.13, ал.2 от Валутния закон, вписване на заложната къща като администратор на лични данни по Закона за защита на личните данни, приети вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, утвърдени от Председателя на ДАНС след предоставянето им по реда на чл.16, ал.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.4, ал.3 от НДЗК;

3. В заложната къща е представен Регистър на сключените сделки, в който не се съдържа информация за: данни на залогодателя – ЕГН/ЛНЧ, адресна регистрация, номер на документа за самоличност, данни за сключената сделка – дата на сключване, размер на заетата сума, начислените лихви и такси, данни, посочващи мястото на съхранение на вещта, данни за заложената вещ – точно и ясно описание на вещта, модел марка, година на производство, сериен номер, данни за изпълнение на задължението по сделката – дата и размер на плащанията, извършени от притежатели на заложен билет. Описаната информация не е попълнена в съответната колона от Регистъра на сключените сделки. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 от НДЗК.

С обжалваното съдебно решение, Старозагорският районен съд е отменил посоченото НП в частта, в която на А. ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение по чл.10, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 от НДЗК, като незаконосъобразно и го е потвърдил в останалата му част. Прието е, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че в наименованието на юридическото лице, стопанисващо обекта, не фигурира означението „заложна къща“, с което е извършено нарушение. Посочено е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че в обекта е липсвала информация, съответно документи относно регистрацията на заложната къща по реда на Търговския закон и Закона за търговския регистър, на чл.13, ал.2 от Валутния закон, вписване на заложната къща като администратор на лични данни по Закона за защита на личните данни, прието вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, утвърдени от Председателя на ДАНС след предоставянето им по реда на чл.16, ал.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, с което не е изпълнено изискването на чл.4, ал.3 от НДЗК за поставяне на видно място в обекта на информация за регистрация по посочените нормативни актове. Обосновано е, че по отношение на третото вменено нарушено – това по чл.10, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 от НДЗК, липсва конкретизация за времето, през което са били нарушени посочените в наредбата изисквания, с което е допуснато нарушение на изискванията на чл.42, т.3 и т.4, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изложени са доводи за липса на процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на подведеното под отговорност юридическо лице досежно първите две вменени нарушения. С решението си съдът се е произнесъл и относно релевираното в жалбата становище за допуснато съществено нарушение на производствените правила, поради невръчването на АУАН на законния представител на дружеството, а на негов пълномощник, като същото е прието за несъстоятелно. Обоснована е липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН по отношение на първите две нарушения, като са изложени съображения за законосъобразността на наложените наказания за тези нарушения.

С касационната жалба решението на Районен съд Стара Загора е обжалвано само в частта, досежно потвърждаването на НП за извършени нарушения по чл.3, ал.5 от НДЗК и по чл.4, ал.3 от НДЗК, следователно в останалата му част същото е влязло в законна сила.

Решението на Районен съд Стара Загора в обжалваната му част е правилно.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора споделя извода на районния съд, че в производството по издаване на НП №К-040619 от 05.06.2017г., издадено от Директор Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в частта му, в която на А. ООД са наложени административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.3, ал.5 от Наредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК) и „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.4, ал.3 от същата наредба, не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички императивно изискуеми реквизити.

Съдът намира за неоснователен релевирания довод, че АУАН е връчен на лице без представителна власт, като във всички случай той следва да се връчва лично на нарушителя. При липса на специални разпоредби по ЗАНН по въпроса и правната уредба на представителството, то следва да се подчинява на общите правила на представителството, регламентирани в чл.36 и сл. от ЗЗД, респ. чл.26 и сл. от ТЗ. Съгласно чл.39 от ЗЗД, обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителя е изявил. От текста на представеното пълномощно е видно, че има изрично овластяване на Т.В., да представлява А.В.като управител на дружеството пред Комисия за защита на потребителите. Никъде в закона не съществува изискване за изрично упълномощаване за представителство в административно-наказателното производство, което не бива да се смесва с процесуалното представителство в съдебните производства по обжалване на наказателните постановления, за което се изисква изрично пълномощно. Изхождайки от правилното тълкуване на волята на упълномощителя, следва да се направи извода, че получената от Т.В.представителна власт му позволява да подписва и получава всякакви книжа и документи от името и за сметка на упълномощителя във връзка с отношенията му с Комисия за защита на потребителите без ограничения. Въз основа на това пълномощно, в качеството си на пълномощник и в рамките на предоставената му представителна власт, Т.В.е подписал АУАН, с което компетентните органи са изпълнили законовите си задължения по чл.43, ал.1 от ЗАНН. Обстоятелството дали пълномощникът е изпълнил задължението си да предаде на упълномощителя получените от него документи засяга единствено и само вътрешните отношения между упълномощителя и упълномощеното лице, което е ирелевантно за закона и не може да повлияе върху редовността на процедурата по връчване на АУАН и НП. Следователно, правилно и законосъобразно районният съд е приел, че санкционираното лице е било надлежно уведомено за издадения АУАН.

При ангажиране административнонаказателната отговорност на юридическо лице винаги се касае се за формално, безвиновно нарушение, при което е достатъчно субектът да е осъществил обективните елементи от съставите по чл.3, ал.5 и чл.4, ал.3 от (НДЗК), което е случая е налице. С оглед събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършването от обективна страна на вменените нарушения на НДЗК, за което на касатора са наложени предвидените в закона по вид и в минимален размер административни наказания.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като при постановяване на решението си въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение в противоречие и при неправилно тълкуване и оценка на доказателствата и доказателствените средства. По принцип касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, включени в предмета на доказване. Тя е оправомощена само да извърши проверка относно изпълнението на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с принципната норма на чл.14 от НПК при релевирани в тази насока доводи, подкрепени от фактическа и юридическа аргументация. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, основана на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежния ред при обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани и оценени поотделно и в тяхната съвкупност. Нарушение на тези изисквания е налице, когато съдът е игнорирал (напълно пренебрегнал, формално обсъдил или недостатъчно преценил) някои от доказателствените материали; и изопачил (превратно интерпретирал) същите – в случаите на основано убеждение върху несъдържащи се в доказателствените средства фактически данни, на предположения и вероятности, които нямат доказателствена опора, както и при приписване на приобщените доказателства на особености, каквито те не притежават. Конкретиката по настоящото дело не сочи наличие на изопачаване при доказателствения анализ и коментара на свидетелските показания и другите доказателствени материали. Съдът е изложил правилни и обосновани мотиви относно направените възражения в първоначалната жалба, събраните доказателства и тяхната доказателствена стойност. Освен това, за да е налице такова нарушение, то следва да е допуснато в хода на съдебното производство по делото, а не в извънсъдебната му фаза. В жалбата обаче се развиват доводи за допуснато нарушение на чл.40 и сл. от ЗАНН, т.е. именно във фазата на административнонаказателното производство.

Затова като е потвърдил НП №К-040619 от 05.06.2017г., издадено от Директор Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в частта му, в която на А. ООД са наложени административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.3, ал.5 от Наредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК) и „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.4, ал.3 от същата наредба, Районен съд Стара Загора е постановил законосъобразно решение.

В заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 302/23.04.2018г. по а.н.д.№ 2828/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е потвърдено НП №К-040619 от 05.06.2017г., издадено от Директор Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на А. ООД Стара Загора са наложени административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.3, ал.5 от Наредбата за дейността на заложните къщи и „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.4, ал.3 от същата наредба.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.