Р Е Ш Е Н И Е

№283 25.07.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №280 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител К.Т. – М. против Решение №234 от 22.03.2018 год., постановено по АНД №3654/2017 год. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №24-001532 от 15.11.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което на основание чл.414, ал.1 от КТ на „А.ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв. за извършено нарушение на чл.152 от КТ.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Неправилно съдът бил приел, че не нарушението не е доказано. Съдът не е обсъдил в мотивите си на решението важни обстоятелства, като наличният предварителен график за месец септември, предвидените в правилника за вътрешния трудов ред графици на смените, попълнените декларации от страна на И.Я.. Показанията на същия не следва да се кредитират поради обстоятелството, че същият все още продължава да работи за наказаното юридическо лице – работодател. С изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №24-001532/15.11.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба „А.ЕООД гр. Стара Загора, представлявано от управителя Р.И., редовно и своевременно призован, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. ш. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „А.”ЕООД гр. Стара Загора против Наказателно постановление №24-001532/15.11.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №24-001532 от 20.10.2017 год. на „Арии”. гр. Стара Загора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв. за нарушение на чл.152 от КТ.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на 27.09.2017 год. на обект офис на Еконт на адрес гр. Стара Загора, ул.”Герасим Папазчев”№8, стопанисван от „А.”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.”К и на 13.10.2017 год. се установи, че „А.”ЕООД в качеството си на работодател е допуснал през месец септември междудневната почивка на И. В. Я., ЕГН ********** да бъде по-малка от 12 часа, видно от попълнените декларации от самият него. Съгласно графика за работа за месец септември 2017 год. част от работниците и служителите в т.ч. и И.В.Я., ЕГН ********** полагат 6 часа труд с работно време разпределено на периоди от 07.00 до 10.00 часа и от 17.00 часа до 20.00 часа, като по този начин работодателят не осигурява правото на непрекъсната междудневна почивка на работниците и служителите, т.ч. на И..Я ЕГН ********** най-малко 12 часа. Същият е в нарушение от 05.09.2017 год., както и към момента на проверката.

След извършена преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства и въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд е обосновал извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно – в хода на съдебното производство не е доказано по безспорен начин извършването на административното нарушение от страна на наказаното юридическо лице. Не е изпълнено и задължението по чл.52, ал.4 от ЗАНН, не са обсъдени възраженията с оглед на събраните доказателства. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Решението на Старозагорският съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Основателно е наведеното оплакване, че е безспорно доказано извършването на административното нарушение от страна на ответника по касация.

Спорният въпрос от фактическа страна е дали в действителност е нарушено изискването на чл.152 от КТ, регламентиращо правото на непрекъсната междудневна почивка с минимална продължителност от 12 часа. По отношение на този факт неправилно районният съд е приел, че същото не е доказано по несъмнен начин. По делото са приобщени по надлежния начин събраните в хода на проверката писмени доказателства: декларациите на Я., графиците за смените, с включено в тях работно време, възраженията на ответника по касация. Съдът намира, че работния график за месец септември /лист 16/, както и предварителния работен график за месец септември /лист 20/ са официални документи, които до установяването по реда на НПК или ГПК на тяхната неистинност или невярност обвързват съда. Само при опровергаване на тяхното съдържание по надлежния ред може да се поставя въпроса за липса на нарушение на чл. 152 от КТ. В конкретния случай единствените показания, които удостоверяват липсата на извършено административно нарушение са тези на Я.. Доколкото обаче, същите си противоречат от една страна с показанията на контролните органи, от друга страна със собственоръчно попълнените от негова страна два броя декларация по чл.402 от КТ, както и установеното при извършените проверки сутринта в 8.00 часа и вечерта в 20.00 часа, е очевидно, че същите са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства, събрани в хода на делото. Следователно е налице безспорна доказаност на извършеното административно нарушение от страна на ответника по касация. Всъщност извършването му не се оспорва, видно от депозираното възражение срещу съставеният АУАН, като само се моли да бъде преценено дали не се касае за маловажен случай.

По делото е представен график на смените за месец септември 2017 год., видно от който на 27.09.2017 год. Я. е работил сутринта от 07.00 до 10.00 часа и следобяд от 17.00 часа до 20.00 часа. От една страна графикът е подпечатан с печат на санкционираното дружество, с подробно описание на смените и работното време, а от друга, касаторът не представя друг график, съдържащ данни различни от вече посочените. Такова работно време е декларирано от самият работник, такова е посочено и в подписаният трудов договор, такова работно време се съдържа и в представеният правилник за вътрешния трудов ред, актуален към момента на проверката.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо събирането на нови доказателства, поради което следва да се постанови решение по съществото на спора. Безспорната установеност на нарушението, липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, мотивират настоящия съдебен състав да постанови решение за потвърждаването на наказателното постановление.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №234 от 22.03.2018 год., постановено по АНД №3654/2017 год. по описа на районен съд Стара Загора, и вместо него постановява

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-001532 от 15.11.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.