Р Е Ш Е Н И Е

№ 284 30.07.2018 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 285 по описа за 2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изречение второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора срещу Решение № 246/ 30.03.2018г., постановено по АНД № 236 / 2018г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с което отменено Наказателно постановление № 24-001472 / 04.01.2018г.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение по съображения за постановяване му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда за неправилна квалификация на деянието – по чл.61 ал.1 от КТ вместо по чл.1 ал.2 от КТ и за необоснованост на административното обвинение, доколкото в попълнената по време на проверката декларация от страна на Н. В. К. декларация не било отразено възнаграждение за извършваната от нея дейност. Твърди, че лицето е декларирало че получава възнаграждение според ведомост. Счита за лишена от доказателствена сила декларацията, представена впоследствие от Костадинова, с която е декларирала възнаграждение за положен личен труд чрез разпределение на дивидент в края на годината, като се позовава на съдебна практика, вкл.в решение от 07.03.2017г.по а.н.д.№7/2017г на АС Стара Загора. По така изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което посоченото наказателно постановление № 24-001472 / 04.01.2018г се потвърди.

Ответникът по касационната жалба – „Х СЗ” ООД гр.Стара Загора, в писмен отговор вх.№ 15690/04.06.2018г. и молба вх.№2898/05.07.2018г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Х. СЗ“ гр.Стара Загора, против наказателно постановление № 24-001472 / 04.01.2018г, издадено от Директора на Дирекция „ИТ” гр.Стара Загора, с което въз основа на АУАН със същия номер от 05.12.2017г, на основание чл.414 ал.3 от КТ на „Х. СЗ“ ООД гр.Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв за това, че при извършена проверка на 28.11.2017г , в 12:01ч на обект Търговски комплекс „Х.“ в гр.Стара Загора ул.““№61, стопанисван от „Х. СЗ“ООД, ЕИК 201680964, в качеството си на работодател приема на работа на горепосочения обект в 12:01ч Н.В.К., ЕГН **********, която към момента на проверката извършва дейност по приготвяне на храна (готвач) без преди това да сключи с нея писмен трудов договор. Костадинова е вписана като съдружник в „Х. СЗ“ ООД, но извършваната от нея дейност не кореспондира с правата и задълженията й на съдружник съгласно ТЗ и Дружествения договор на Х. СЗ ООД от 27.09.2017г. Приложени са заверени копия на декларация от Н.В.К. от 28.11.2017г и на Дружествен договор на „Х. СЗ“ООД гр.Стара Загора.

Описаното така деяние е квалифицирано като нарушение на чл.61 ал.1 от КТ.

За да отмени посоченото НП, Старозагорският районен съд е приел, че изпълнителното деяние е неправилно квалифицирано от правна страна, тъй като за да е налице нарушение на чл.61 ал.1 от КТ се следва фактическо постъпване на работа, а в случая фактическото описание на нарушението сочи на предоставяне на работна сила в нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, наказуемо по чл.414 ал.1 от КТ. Посочил е на следващо място, че деянието е недоказано, тъй като от попълнената по време на проверката от Н.В.К. декларация не може да се направи извод дали се касае за трудово по същността си правоотношение или дейност или полагане на личен труд при необходимост от съдружник, във връзка с функционирането на дружеството съобразно чл.123 и чл.124 от ТЗ.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат, при следните коригиращи мотиви:

Не се споделя извода на съда за неправилна квалификация на деянието /с оглед описанието му от фактическа страна/ като нарушение на чл.61 ал.1 от КТ, наказуемо по чл.414 ал.3 КТ - за несключване от работодателя на трудов договор преди постъпване на работника или служителя на работа, вместо, както е счел въззивния съд, като нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, наказуемо по чл.414 ал.1 КТ – за неуреждане на съществуващо правоотношение като трудово.

Разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ, под която е подведено под отговорност „Х. СЗ“ООД предвижда, че работодател, който наруши посочените в нея разпоредби, вкл.тази на чл.61 ал.1 КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000лв, а виновното длъжностно лице с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв за всяко отделно нарушение. Според чл.61 ал.1 от КТ, трудовия договор се сключва между работника или служителя преди постъпването на работа. За наличието на нарушение на чл.61 ал.1 от КТ необходима и достатъчна е констатацията, че работникът е постъпил на работа преди сключването на трудов договор. В случая констатации в този смисъл са обективирани в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП - Х. СЗ ООД е санкционирано за това, че като работодател е приело на работа на посочен обект, при посочени дата, място и време Н.В.К., извършваща в момента на проверката дейност по приготвяне на храна (готвач), без преди това да сключи с нея писмен трудов договор. При така даденото описание, необоснован е изводът на Старозагорския районен съд, че изложеното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, сочело на допуснато нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ и което нарушение е следвало да се санкционира при прилагането на административнонаказателния състав на чл. 414, ал.1 от КТ. За квалифициране на деянието като нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ е необходимо да бъде установено, че отношенията по предоставянето на работна сила са уредени не като трудови, а като гражданскоправни, но такива констатации в НП не са обективирани.

Споделя се обаче извода на съда, че повдигнатото административнонаказателно обвинение е необосновано, с оглед недоказване характеристиката на правоотношението като трудово. В подписаната декларация от 28.11.2017г Костадинова е декларирала, непосредствено след имената си, че е съдружник в „Х. СЗ“ ООД и полага труд в търговски комплекс „Х.“, и че получава възнаграждение според ведомостта. В приобщения дружествен договор на „Х. СЗ“ООД, тя фигурира като съдружник в дружеството към момента на проверката /всъщност това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 04.10.2017г.,т.е. преди датата на твърдяното нарушение/. От приложените към административнонаказателната преписка документи, както и събраните в хода на съдебното следствие доказателства, не може да се определи дали изпълняваните от лицето към момента на проверката дейности са елемент от задължения по трудово правоотношение /чл.61 ал.1 от КТ/ или се касае за съдействие за осъществяване дейността на дружеството /чл.124 от ТЗ/. Според свидетелските показания на св.К.П.П., актосъставител, лицето признава, че в хода на извършената проверка на място в търговския обект, всички твърдели, че са съдружници във фирмата. В хода на производството пред АНО обаче не е установено какво включват правата и задълженията на съдружниците в „Х. СЗ“ ООД, вкл.по съдействие за дружествените дела, конкретно задълженията на Костадинова като съдружник, поради което и изявлението в НП, че не кореспондира с тях извършваната в момента на проверката дейност на Костадинова, се явява необосновано. Настоящия случай не разкрива сходство с този, предмет на спора по КАНД № 7/2017г по описа АС Стара Загора, поради което касационния жалбоподател неоснователно се позовава на постановеното по това дело съдебно решение.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното Решение № 246/30.03.2018г., постановено по АНД № 236 / 2018г. на РС Стара Загора, с което съдът е отменил наказателно постановление № 24-001472/ 04.01.2018г., като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение, предвид Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г. по тълкувателно дело № 7/2008г. на Общото събрание на колегиите при ВАС на РБ, с което бе прието, че административните съдилища не присъждат разноски в производството по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно - наказателни дела.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр. първо АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 246/30.03.2018г., постановено АНД № 236 / 2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Х. СЗ“ООД гр.Стара Загора за присъждане на направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.