Р Е Ш Е Н И Е

№ 294 30.07.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 289 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г.С.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Е.Ж. ***, против Решение № 16 от 26.04.2018г., постановено по АНД № 451/ 2017г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-0375-000652 от 26.10.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Поддържа, че доколкото административнонаказателната разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП регламентира в условията на алтернативност два различни състава на административни нарушения и две отделни съставомерни изпълнителни деяния, липсва изискуемото се от закона конкретизиране в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение. Твърди, че направената фактическа формулировка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на санкциониращия орган по фактите и по приложението на закона, което е довело до неяснота за кое точно съставомерно деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно до ограничаване на правото му на защита. Сочи, че доколкото наказващият орган е приел, че са извършени две отделни нарушения по 174, ал.3 от ЗДвП, в нарушение на чл.18 от ЗАНН на нарушителя е наложено административно наказание само за едно от нарушенията. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0375-000652 от 26.10.2017г.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Чирпан се е развило по жалба на Г.С.Н. против Наказателно постановление № 17-0375-000652 от 26.10.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д55632/ 04.09.2017г., на Г.Н., на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания - глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 04.09.2017г. около 01.10 часа, в гр. Чирпан, по бул. „Георги Димитров”, Г.Н. управлява собствения си л.а рег. № , като водачът отказва да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0021. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че лицето е с обилен мирис на алкохол и несигурна походка /залита/, както и че на Н. е издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0247743.

Чирпанският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което на Г. Н. са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.

Решението на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, което възражение се основава на твърдението за липса на изискуемата се конкретизация от фактическа и правна страна на обвинението. Административнонаказателната отговорност на Г.Н. е ангажирана на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба /в приложимата редакция/ водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000лв. Несъответно на съдържанието на чл.174, ал.3 от ЗДвП и като такова неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че посочената норма предвижда в условията на алтернативност два различни състава на административни нарушения. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност не две отделни съставомерни изпълнителни деяния, а две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства”, а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Видно от съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което квалифицирането му от административнонаказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, не води до неяснота или несъответствие между фактическата и юридическата формулировка на обвинението. Съответно противно на твърденията на касатора, не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен /чрез техническо средство и медицинско изследване/ за употребата на алкохол. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0021, след което му е издаден талон за медицинско изследване № 0247743, който няма данни /още по-малко доказателства/ да е бил изпълнен. Описаното поведение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице /изричен отказ да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и обективиран с конклудентни действия отказ да му бъде извършено медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта/, е съставомерно поведение, правните последици на което се свързват с отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол - административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на изпълнителното деяние. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран.

След като осъществяването на която и да е от предвидените в условията на алтернативност законови хипотези по чл.174, ал.3 от ЗДвП дава възможност органът да упражни властническата си компетентност за издаване на наказателно постановление и налагане на административни наказания, с аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че при проявлението и на двете форми на изпълнителното деяние „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС”, се следва санкционирането на водача при прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В случая това съставомерно поведение и съотв. извършването на нарушение от наказаното лице се доказва по безспорен и несъмнен начин от доказателствата по делото. Обосновано, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и основание за налагане на предвидените административни наказания.

При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от Г.Н. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, правилно Чирпанският районен съд е потвърдил НП № 17-0375-000652 от 26.10.2017г. Не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 26.04.2018г., постановено по АНД № 451/ 2017г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0375-000652 от 26.10.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.