Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                        

                      

            № 296     01.08.2018 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА   

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Зорница Делчева      

и с участието на прокурор Константин Тачев                                             

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 291 по описа  за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.     

 

           Образувано е по касационна жалба на П.Б.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв. М.З. ***, против Решение № 328 от 04.05.2018г., постановено по АНД № 24/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 43-0000329/ 04.12.2017г., издадено от и.д Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление са спазени законово регламентираните формални изисквания досежно неговото съдържание. Поддържа, че необосновано съдът е приел, че е налице съответствие между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и приложената административнонаказателна норма за санкционирането на нарушението. Твърди, че от една страна описаното в наказателното постановление като съставомерно поведение не представлява нарушение на чл. 89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария, а от друга че нарушаването на чл. 89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. не съставлява нарушение по административнонаказателния състав на чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. С подробно изложени съображения за наличието на противоречие между фактическата и юридическата формулировка на обвинението, което е довело до неяснота за какво точно нарушение е привлечено към отговорност санкционираното лице, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 43-0000329/ 04.12.2017г.

 

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на П.Б.П. против Наказателно постановление № 43-0000329/ 04.12.2017г., издадено от и.д Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 240921/ 09.10.2017г., на П.П. са наложени административни наказания, както следва:  глоба в размер на 2 000лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл. 89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 09.10.2017г., около 11.50ч, в гр. Стара Загора на път I-5 до Птицекомбинат, П.П. управлява товарен автомобил марка „Мерцедес” с рег. № С.извършващ превози на товари, по маршрут на движение от гр. Стара Загора до с. Милево, видно от пътен лист № 3545656 от 09.10.2017г., като при проверката е установено, че водачът извършва превоз без удостоверение за психологическа годност, видно от направена справка в информационния масив на ИА „АА” гр. София. Посочено е и че водачът извършва превоз с ППС, което не е представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата изправност в срок до 16.07.2017г., видно от знак за преминат периодичен преглед № 11911405 от 16.01.2017г.

 

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерни деяния, квалифицирани като административни нарушения по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП във вр. с чл. 89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария и по чл.185 във вр. с чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП, за които са му наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.

 

         Не се споделя извода на Старозагорския районен съд за процесуална законосъобразност на наказателното постановление в частта му за наложеното на П.П. административно наказание по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, за нарушение на чл. 89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. Основателно е възражението на касатора, че е налице несъответствие между съдържащото се в Наказателно постановление № 43-0000329/ 04.12.2017г. фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и приложената за санкционирането на нарушението административнонаказателна норма. Видно от съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че водачът извършва превоз на товари без удостоверение за психологическа годност. От правна страна обвинението е обосновано с допуснато от П.П. нарушение на чл. 89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария, която норма предвижда, че по време на работа водачът представя при поискване на контролните органи удостоверение за психологическа годност. Съответно санкцията е наложена при прилагането на административно наказателния състав на  чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, съгласно която разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2 000 лв. - при първо нарушение.   Така направената фактическа формулировка и правна обосновка обаче не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като административнонаказателната правна квалификация на деянието не е съответна на фактическото описание на нарушението и на посочената като нарушена нормативна разпоредба. Фактическото обвинение за извършване на обществен превоз на товари без удостоверение за психологическа годност, макар и да се субсумира в административнонаказателния състав по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, не релевира допуснато нарушение на чл. 89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. Непредставянето при поискване на контролните органи удостоверение за психологическа годност в нарушение на изискването по чл.89, т.6. от Наредба № 33 от 03.11.1999г., представлява съставомерно деяние – административно нарушение не по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, а по административнонаказателния състав по чл. 93, ал.2 от ЗАвтП /Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв./. Следователно липсва изискуемия се конекситет между фактическото обвинение, правната му квалификация и приложената административнонаказателна разпоредба – от една страна не е налице съответствие между описаното в обстоятелствената част на НП фактическото обвинение и посочената като нарушена законова разпоредба, а от друга – между разпоредбата, която се твърди че е виновно нарушена от водача и приложената за нейното нарушаване санкционна  норма. В случая деянието неправилно е квалифицирано като нарушение на чл. 89, т.6  от Наредба № 33 от 03.11.1999г, вместо като нарушение на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г . Съгласно разпоредбата на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария /в приложимата й редакция/, водачът на автомобил за обществен превоз на товари следва да отговаря на изискването да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДВП т.е да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда и при условията на приетата на основание чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

         Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки по повод неправомерно поведение на определено лице, като с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и изисквания за реализирането на административнонаказателната отговорност. Всяко нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, като ограничаващо правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление, представлява съществено нарушение, опорочаващо наказателното постановление. Ето защо в случая неправилното посочване на законовата норма, която е нарушена и неправилната квалификация на деянието като нарушение на чл. 89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария, представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление в частта за наложеното на П.П. административно наказание по чл. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП във вр. с чл. 89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

 

В съответствие и при правилно приложение на  закона Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление в частта му, с която на основание чл.185 от ЗДвП на П.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв., за нарушение на чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП. Извършването на това нарушение при описаната в НП фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а и не се оспорва от санкционираното лице.  

 

         Предвид изложените съображения съдът намира, че решението на Старозагорския районен съд в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 43-0000329/ 04.12.2017г. в частта за наложеното на П.П.  административно наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, за извършено нарушение на чл. 89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г., е постановено при неправилно приложение на закона -  касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК, с оглед на което съдебното решение в тази му част следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление в посочената част. В останалата си част обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.                                                                             

             

      Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                   Р     Е      Ш     И :

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 328 от 04.05.2018г., постановено по АНД № 24/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 43-0000329/ 04.12.2017г., издадено от и.д Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора в частта за наложеното на П. Б. П.  административно наказание глоба в размер на 2 000лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000329/ 04.12.2017г., издадено от и.д Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, в частта му, с която на П. Б. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение на чл. 89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, като незаконосъобразно.

                                                                                  

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 328 от 04.05.2018г. по АНД № 24/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата му част.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                                                                                      

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

  

                                                                            2.