Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

315                                                      17.10.2018 г.                                  гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                 

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

при секретаря Минка Петкова        

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков     

като разгледа докладваното от  съдия ГАЛИНА ДИНКОВА КАН дело № 300 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

         Образувано е по касационна жалба на ИА „Автомобилна администрация“ – Областен отдел Стара Загора, против Решение №28/12.04.2018г., постановено по АНД №44/2018г. по описа на Районен съд Гълъбово в частта му за отмяна на имуществената санкция в размер на 1500лв., наложена на С.Д.С. с Наказателно постановление /НП/ №43-0000316/28.11.2017г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора. В останалата му част НП е потвърдено, а въззивното съдебно решение в съответната му потвърдителна част като необжалвано е влязло в сила. 

Административнонаказателната отговорност на  ответника по касация-С.Д.С., е ангажирана на основание чл. 93в ал.11 от Закона за автомобилните превози /Водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 1500 лв./ и за нарушение на чл.34, §3, буква „б“ от Регламент/ЕС/№165/2014г. /Когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv): а) се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф; или б) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. Фактическото обвинение е за не въведени ръчно, автоматично или по друг начин на необходимите данни, когато водачът е бил извън превозното средство в периода от 21.23ч на 10.09.2017г. до 05.50ч. на 11.09.2017г. и не е бил в състояние да използва тахографа. Това фактическо обвинение е подведено правно под разпоредбата на чл.34 §3, буква „б“ от Регламента и според съставения и предявен АУАН №240876 от 12.09.2017г., е извършено около 14.00ч на 12.09.2017г., когато в град Гълъбово срещу фабрика „Брикел“ ЕАД му е извършена проверка в качеството на водач на състав от ППС с влекач  и прикачено полуремарке / индивидуализирани с марка, регистрационен номер, свидетелство за регистрация и собственик/, при която е установено, че влекачът е оборудван с дигитален тахограф /индивидуализиран с марка, сериен номер, протокол за проверка/ и се движи по маршрут град Гълъбово-Две могили, видно то пътен лист серия А №475818/12.09.2017г.

             За да отмени наложеното административно наказание глоба в размер на 1500лв., на основание чл.93в ал.11 от Закона за автомобилните превози, РС Гълъбово при извършената проверка за съответствие на наказателното постановление с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е установил, че липсва конкретизация на вида данни, които не са въведени – „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, съгласно състава на приложената административно наказателна разпоредба и предвид публикуваното на официалната интернет страница на АНО съобщение, че Удостоверението за дейности не трябва да се използва за доказване на дневната и седмичната почивка, а в настоящия случай  от събраните гласни доказателствени средства и периода на отсъствие на водача от МПС се налага извод, че се касае за почивка. При разглеждане на делото по същество е приел за доказани и осъществени повдигнатото с НП фактическо обвинение.

         С касационната жалба се иска отмяна на обжалваната част от въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН по доводи, че съдът е приел нарушението за установено по безспорен начин, а разпоредбата на чл.34 §3 от Регламента изисква водачът да въведени всички периоди по §5, буква „б“ подточки ii, iii, и iv. Касатора иска от съда да постанови други решение по съществото на спора, с което да потвърди наказателното постановление в отменената му част.

        Ответника по касация С.Д.С., чрез редовно упълномощения си процесуален представител иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение в обжалваната му част като постановено при правилно приложение на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление спрямо изискванията на ЗАНН, въззивния съд е достигнал до законосъобразния извод за допуснати съществени нарушения на правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при налагане на административното наказание като следва да се каже, че разпоредбата на чл.93в ал.11 от ЗАП не съдържа няколко състава на административно нарушение, а алтернативни форми на едно и също изпълнително деяние, осъществяващо се, чрез бездействие и когато изброените изчерпателно данни не са въведени, липсва информация за причината поради която водачът отсъства от превозното средство. По тази причина, органа следва да конкретизира кои данни липсват, ако не са въведени само някои от тях, съответно да посочи във фактическото обвинение, че никои от тях не са въведени и през кои периода водачът е бил извън превозното средство. Съдът не е констатирал и следва да се допълни в отговор на касационната жалба, че датата на нарушението 12.09.2017г. е несъответна на фактическото обвинение за неизпълнението на задължението по чл.93в ал.11 от ЗАП в период преди 12.09.2017г. като за този момент липсва фактическо обвинение. Това е тежко нарушение на правото на защита, което е неотстранимо и достатъчно само по себе си да обуслови отмяна на наложеното административно наказание, но в случая е допуснато и противоречие между правната квалификация и фактическото обвинение. Разпоредбата на чл.34  §3 буква „б“ от Регламента, която съдът не е обсъдил, а вместо това е разгледал буква“а“, касае задълженията на водачите на превозни средства, които са оборудвани с дигитални тахографи, какъвто е настоящия случай. Тези водачи са длъжни, чрез използване на приспособлението за ръчно въвеждане на данни да впишат в картата на водача периодите на „друга работа“, „на разположение“ и на „почивка. В НП е възпроизведен текста чл. 34 §3 буква „А“ от Регламента,  според която при аналогов тахограф в тахографския лист се въвеждат същите данни ръчно, автоматично или по друг начин. Следователно между посочената като нарушена разпоредба на Регламента и отправеното фактическо обвинение за неизпълнение на същото задължение, но по друг начин и за друго техническо средство, е налице противоречие, което също нарушава правото на защита, осигурено от изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.

  Предвид изложеното въззивния съд е отменил наказателното постановление в частта с наложена на ответника по касация глоба на основание чл.93в ал.11 от ЗАП при правилно приложение на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, поради което не е налице релевираното касационно основание за неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/12.04.2018г., постановено по АНД № 44/ 2018г. по описа на Районен съд Гълъбово.

   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

  

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                          

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                              2.