Р Е Ш Е Н И Е

№ 304 01.08.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурор Петко Г.

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 303 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 345 от 11.05.2018г., постановено по АНД № 525/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-004028 от 08.12.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че административно наказателното обвинение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че решението е постановено при непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за делото, което е довело и до неправилни от гл.т на закона правни изводи за недоказаност съставомерността на деянията. Твърди, че в нарушение на закона съдът е приел, че неспазването на регламентирания в чл.190, ал.3 от ЗДвП срок за заплащане на наложена с влязъл в сила фиш глоба, не съставлява и не може да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл.185 от ЗДвП. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-004028 от 08.12.2017г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Х.В.Г., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вменените на санкционираното лице нарушения по повдигнатото административнонаказателно обвинение, не са доказани по безспорен и несъмнен начин.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Х.В.Г. *** против Наказателно постановление № 17-1228-004028 от 08.12.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г989466/ 28.11.2017г., на Х.Г. са наложени административни наказания, както следва: по т.1 от НП - глоба в размер на 100 лв., на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и по т.2 от НП - глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 28.11.2017г. около 08:03 часа в гр. Стара Загора на ул. „Х. *** в посока на движение изток – запад, Х.Г. управлява собствения си лек автомобил рег.№ С., като навлиза в кръстовището на забраняващ сигнал /червен/ на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа, с което застрашава безопасността на движението. В наказателното постановление е посочено и че водачът има неплатена глоба с фиш серия М № 95196/ 08.12.2015г.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че по отношение на нарушението по т.1 от НП, е налице несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателно обвинение и неправилна квалификация на деянието като съставомерно такова по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства съдът е обосновал и извод, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършено от санкционираното лице нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, не са доказани по безспорен и несъмнен начин. По отношение на нарушението по т.2 от НП е прието, че неплащането в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП на наложено с влязло в сила НП или електронен фиш наказание „глоба“ не представлява съставомерно деяние по чл.185 от ЗДвП, поради което неправилно и незаконосъобразно Х.Г. е бил санкциониран на това основание.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд за процесуална и материална незаконосъобразност на Наказателно постановление № 17-1228-004028 от 08.12.2017г. в частта за наложеното на Х.Г. административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП /по т.1 от НП/. Правилно е прието, че доколкото от фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че „Х.Г. управлява собствения си лек автомобил рег.№ С., като навлиза в кръстовището на забраняващ сигнал /червен/ на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа, с което застрашава безопасността на движението“, възприетото от наказващия орган като противоправно деяние осъществява признаците на административно наказателния състав на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, а не на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Липсва изискуемия се конекситет между фактическото описание на деянието в обстоятелствената част на НП, неговата правна квалификация и приложената санкционна норма. Направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като административнонаказателната правна квалификация на деянието е несъответна на фактическото описание на нарушението.

Обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл.т на закона Старозагорският районен съд е приел, че не е установено по безспорен и несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на събрания доказателствения материал, като видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението не се потвърждават по категоричен начин. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, вкл. неправомерното поведение на санкционирания водач на МПС. А твърдяното от касатора „непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за делото“, не може да се разглежда като резултат от допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, а е следствие от процесуалното бездействие на страната, в чиято тежест е да докаже във въззивното съдебно производство тези обстоятелства.

В съответствие и при правилно приложение на закона съдът е приел, че незаплащането от водача на МПС Х.Г. в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП наложена му с влязъл в сила фиш серия М № 95196/ 08.12.2015г. глоба, не представлява съставомерно от обективна страна деяние – административно нарушение, като основание за налагане на санкция по чл.185 от ЗДвП. Изцяло се споделя извода на съда, че както с оглед съдържащата се в разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП правна регламентация /наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване/, така и предвид систематичното място на посочената норма, липсата на плащане на наложена с фиш серия М № 95196/ 08.12.2015г. глоба в определения за доброволно изпълнение на публичното задължение срок, не е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност. Нормативно установените правни последици, които законът предвижда при неспазване на регламентирания в чл. 190, ал.3 от ЗДвП срок за заплащане на глобата, се свързват единствено с предприемане на мерки за принудително събиране на публичното държавно вземане и/или с налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП. – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345 от 11.05.2018г., постановено по АНД № 525/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.