Р Е Ш Е Н И Е

№ 330 10.10.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Стефка Христова

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 307 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.Б. *** против Решение № 45/15.05.2018 г. по а.н.д № 78/2018г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К №……. на ОД МВР Стара Загора. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според касатора първоинстанционният съд не е обсъдил наведените в жалбата му доводи относно незаконосъобразността на електронния фиш. Сочи, че по делото липсва посочване на тип и номер на радарна система, като единствено е описана мобилната система за видеоконтрол, без съответната индивидуализация. Обосновава, че при установяване на нарушението не са спазени нормативните изисквания за обозначаване с пътен знак Е24 и оповестяване на средства за масово уведомяване или на интернет страницата на МВР относно мястото за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи. Счита, че в случая процедурата по чл.189, ал.4 Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е приложена от административно наказващия орган, без да са налице предпоставките за това, а е следвало да се приложи общия ред по ЗАНН. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението на Районен съд Раднево и постановяване на друго, с което да бъде отменен ЕФ.

Ответникът по касация ОДМВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че са налице всички основания за оставяне в сила на решението на районният съд като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по жалба на И.Б. *** против ЕФ серия К № ……. на ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т. 4 от ЗДвП на Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 25.06.2017г. в 17:20 часа в община Раднево, АМ Тракия, км 213, Б. управлява МПС Мерцедес Ц 228 ЦДИ с рег. №………, в посока изток-запад, със скорост 172 км/ч при ограничение от 140 км/ч на АМ. Нарушението е заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс от 3 км.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Раднево е потвърдил посочения ЕФ като законосъобразен. Според съда от събраните по делото доказателства нарушението е установено по безспорен начин и административнонаказателната отговорност е правилно ангажирана. Посочено е, че електронният фиш съдържа всички изискуеми от закона реквизити, както и че размерът на наложеното наказание е изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП в действащата към датата на деянието редакция. Отхвърлено е като неоснователно възражението на жалбоподателя относно това, че в хипотезата на чл.189, ал.4 ЗДвП установяването и заснемането на нарушения могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство. В тази връзка съдът се обосновава с текста на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., приложима към датата на нарушението.

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.1 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените в посочената норма стойности. В случая става въпрос за движение по автомагистрала, където максимално разрешената за движение скорост е 140 км/ч. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба, в редакцията й към момента на извършване на деянието. Правната квалификация е правилна и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание към датата на извършване на деянието, в предвидения от закона абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият ЕФ, районният съд е приложил правилно материалния закон.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд, поради несъобразяване с наведените в жалбата доводи и неразглеждането им при постановяване на решението му. Въззивният съд е обсъдил подробно възражението на жалбоподателя за наличието на предпоставки за приложение в разглеждания случай на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав напълно споделя тези доводи, като са пълнота намира за необходимо да посочи и следното: на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система (чл.3). Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш при установяването им чрез използване на стационарни АТСС и посредством мобилни АТСС за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВАС. В случая са спазени всички нормативно изискуеми предпоставки за санкциониране неправомерното поведение на касатора при управление на МПС (с превишена скорост) чрез издаване на електронен фиш.

Неоснователен се явява и довода на касатора за допуснато нарушение на чл.168, ал.2, т.8 от ЗДвП и чл.7, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Макар към момента посочените норми да са отменени, същите по време на извършване на деянието са били част от действащото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП службите за контрол означават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредбата, е въвеждала идентични на разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП задължения. Противно обаче на твърденията за касатора, към материалите на въззивното дело разположението на АТСС е документирано със снимка, от която е видно, че преди мястото за контрол е поставен пътен знак „Е24“, в съответствие с изисканията на чл.7, ал.2 от Наредбата. За твърденията си за необозначаване на мястото за контрол чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР жалбоподателя не сочи някакви конкретни доказателства, а доколкото от датата на установяване на административното нарушение (25.06.2017г.) до настоящия момент, е минало доста време, тази информация не е налична в сайта, но всъщност няма и задължение за нейното съхраняване за какъвто и да било период.

Неоснователно е и възражението на касатора, че по делото липсва посочване на тип и номер на радарната система, а мобилната система за видеоконтрол е описана без съответната номерация и индивидуализация. Действително техническото средство, посочено в ЕФ е обозначено единствено като „TFR1-M”. От представения пред районния съд протокол за използване на АТСС се установява, че се касае за „мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M №657”. От представените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010г. и протокол №7-48-17/05.04.2017г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №4835 и идентичен №657 се установява, че същата е одобрен тип автоматизирано техническо средство за измерване съгласно Закона за измерванията и съответства на одобрения тип. От тези доказателства се установява, че в конкретния случай е използвана мобилна система, която е достатъчно индивидуализирана и е изправна. Обстоятелството, че същата не е посочена с точната си номерация в издадения ЕФ дори и да се приеме за процесуално нарушение, то не следва да се квалифицира като съществено, тъй като не води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. За да е ограничено правото на защита следва да е налице неяснота при описанието на нарушението, при което да не могат да се разберат времевите и пространствените му параметри, а в случая такава неяснота не се констатира.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45/15.05.2018г. по а.н.д № 78/2018г. по описа на Районен съд – Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.