Р Е Ш Е Н И Е

№318 08.10.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №312 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горитe – Стара Загора, представлявана от Директора П.З., против решение №164/04.05.2018 год., постановено по АНД №91 по описа за 2018 год. на Районен съд Казанлък, с което съдът е отменил наказателно постановление /НП/ №419/04.12.2018 год. на Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение по съображения за постановяване му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърде, че административното нарушение се изразява в бездействие, което е описано в наказателното постановление, а именно не „…. Взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта…“. Наказаното лице е такова по чл.108, ал.2 от ЗГ и именно негова е отговорността да предприеме действия по предотвратяване и спиране на нарушения на горски територии. Оспорва и извода на съдът, че наказващият орган е следвало да посочи, в какво се състои дължимото действие и как го е допуснал. Въз основа на изложените в жалбата доводи е направено искане да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на районният съд и да се потвърди НП като законосъобразно.

Ответникът по касация – Д.С.Д. ***, оспорва жалбата като неоснователна в подаденият отговор на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.212, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП №419 от 04.12.2017 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, с което на Д.С.Д., на основание чл.257, ал.1, т.3 от Закона за горите, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лв., за това, че в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на длъжност – Началник ГСУ е допуснал товарене и транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет. Транспортирането /подвоза на дървесината/ е извършено с товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег.№СТ 2498 ВТ. Нарушението е извършено на 17.11.2017 год. и открито на 17.11.2017 год. в 10.00 часа, при извършване на подвоз на временен склад, находящ се в отдел 355, подотдел „и“, горска територия – държавна собственост, землище: с. Борущица, общ. Мъглиж.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Казанлък въз основа на събраните и обсъдени в решението доказателства и установената фактическа обстановка приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Приема, че вината на Д. не е доказана по безспорен начин, както и че доколкото деянието се явява в бездействие е било необходимо да се посочи от административнонаказващият орган в какво е следвало да се изрази дължимото действие или по какъв начин е допуснал нарушението.

Така постановеното решение е законосъобразно.

Съдът не споделя извода на районният съд, че не доказването на вината на наказаното лице е основание за отмяната на наказателното постановление. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова изключение в конкретния случай не е предвидено в Закона за горите, нито в който и да е било друг нормативен акт. Това предполага и наказуемост на конкретното деяние.

Споделят се обаче изводите на съдът, че е следвало в наказателното постановление да се посочи, какво точно деяние е следвало да извърши наказаното лице или какво точно поведение е следвало да спази. Посочената като нарушена разпоредба на чл.108, ал.3 от Закона за горите, предвижда лицето на което е издадено разрешителното, да упражнява контрол и взема марки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортиране на остатъци от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11 до освидетелстване на сечището. Несъмнено в конкретния случай ответника по касация има качеството на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ и следва да упражнява контрол. В описателната част на наказателното постановление обаче, е посочено, че „… е допуснал товарене и транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет.“. В конкретния случай добива на дървесина е разрешен по надлежния ред, като действително превозваната такава не е маркирана и не е придружена с превозен билет. От фактическото описание на административното нарушение обаче е видно, че ответника по касация е наказан за извършено нарушение, извършено в условията на допустителство. Следва да се отбележи, че съгласно чл.10 от ЗАНН, допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В конкретния случай, законодателят не е предвидил това изрично в Закона за горите, поради което и не може да се ангажира отговорността на Д., по начина по който е реализирана в настоящия случай. Видно и от събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания, наказаното лице не е било на мястото където се е добивала дървесината и практически е било невъзможно да осъществи какъвто и да е било контрол върху сечта. Същият следва да носи отговорност в случаите, когато е бил на място и е разрешил сечта и извозването на дървесината до временния склад без същата да е маркирана с контролна горска марка и без превозен билет. Товареното и извозването на дървесината в конкретния случай е осъществено без активното съдействие на лицето по чл.108, ал.2 от ЗГ, в негово отсъствие и без негово знание.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.второ и чл.222, ал.1 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №164/04.05.2018 год., постановено по АНД №91 по описа за 2018 год. на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.