Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  355

 

       гр. Стара Загора, 26.10.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                        Председател:    ГАЛИНА ДИНКОВА

Ч                                                                                                                                             Членове:     МИХАИЛ РУСЕВ

                                                                                                                                                                 СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурора  Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  МАНОЛОВ к.а.н. дело № 315 по описа  за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на „М.” АД – гр.София, представлявано от изпълнителния директор Г.А.А., против Решение № 344/11.05.2018г. по АНД № 3194/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора. С жалбата се претендира, че решението на РС – Стара Загора е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изложени са доводи, че решението противоречи на императивната разпоредба на чл.34, ал.1 ЗАНН. Сочи се, че въззивният съд не е взел предвид всички изложени в жалбата пред него факти и обстоятелства. Оспорва се извода на съда, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. Касаторът счита за недопустимо да се ангажира отговорността на търговското дружество, позовавайки се на разпоредбата на чл.24 от ЗАНН. Сочи се, че фактическото действие по „лепене“ не е констатирано и не е посочено кой е извършител на това действие. Твърди се също, че АНО в противоречие със закона не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на изложените съображения е направено искане до съда да отмени обжалваното решение и като разгледа жалбата по същество, да отмени НП като незаконосъобразно. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

 

Ответникът по касационната жалба - Община Стара Загора, редовно призован, представлява се от ст. експерт Д.И., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъда потвърдено оспореното решение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

          Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „М.” АД – гр.София срещу НП № 724/14.07.2016г.,  издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора, с което въз основа на АУАН № 00289/724/25.05.2016г., на „М.” АД – гр.София е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 2000 лв., на основание чл.66, ал.1, т.17 от Наредбата за управление на отпадъците и опазване на чистотата на територията на Община Стара Загора (НУООЧТОСЗ).

 

От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че на 25.05.2016 г., в 16:00 часа, в гр. Стара Загора по бул. „Св. Патриарх Евтимий” в пресечката от бул. „Цар Симеон Велики” до ул. „ Августа Траяна” и във връзка с извършваната от „М.” АД дейност, по разпореждане на офис мениджъра Д. П. П., упълномощен с пълномощно № 006/2016г., са поставени чрез залепване материали тип „късачки” по електрическите стълбове на градския транспорт и уличното осветление по източния и западния тротоар на бул. „Св. Патриарх Евтимий”. Рекламните материали са с надпис „Credi Home – национален телефон 070014200 – кредит само срещу лична карта до 3000 лв.“. В момента на извършване на проверката са констатирани около 40 бр. неправомерно поставени чрез залепване рекламни материали на „М.” АД. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.63, т.17 от НУООЧТОСЗ.

 

С решението си Районен съд Стара Загора е потвърдил НП. Прието е, че фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от събрания по делото доказателствен материал, като същевременно не са събрани доказателства, които да ги оборват. Посочено е, че в случая е наложена санкция на юридическо лице и доколкото от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че процесните плакати са залепени за реклама на дейността му, то без правно значение за съставомерността на извършеното се явява обстоятелството кое физическо лице е залепило тези плакати. Обосновано е, че при извършената служебна проверка за законосъобразност, не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, тъй като административнонаказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно. Изложени са доводи за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, както и за законосъобразност на наложеното наказание.

 

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

 

Повдигнатото на „М.” АД – гр.София административнокаказателно обвинение се основава на неспазване на разпоредбата на чл.63, т.17 от НУООЧТОСЗ, съдържаща забрана за поставяне на афиши, съобщения, реклами, некролози и други печатни материали, както и изписването на знаци, символи и текстове с бои и цветни спрейове върху сгради, огради, електрически стълбове, дървета, стълбове на градския транспорт и на уличното осветление, светофарни уредби, пътни знаци, ел.табла, трафопостове, телефонни кабини, съдове за отпадъци, кошчета. За такова нарушение в нормата на чл.66, ал.1, т.17 от същата Наредба, посочена като основание за ангажиране на отговорността, на еднолични търговци и юридически лица се налага „имуществена санкция” в размер от 2000 лв. до 10 000лв.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора споделя извода на районния съд, че в производството по издаване на процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички императивно изискуеми реквизити. Споделят се и изводите въззивния съд за доказаност на административното обвинение, поради което същите не е необходимо да се преповтарят. С оглед събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършването от обективна страна на вмененото нарушение на НУООЧТОСЗ, за което на касатора е наложено предвиденото в подзаконовия нормативен акт по вид и минимален размер административно наказание.

В решението на районния съд събраните доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и противно на твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въззивния съд е изпълнил изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН и се е произнесъл по всички релевирани в жалбата пред него доводи. По принцип касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, включени в предмета на доказване. Тя е оправомощена само да извърши проверка относно изпълнението на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с принципната норма на чл.14 от НПК при релевирани в тази насока доводи, подкрепени от фактическа и юридическа аргументация. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, основана на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежния ред при обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани и оценени поотделно и в тяхната съвкупност. Нарушение на тези изисквания е налице, когато съдът е игнорирал (напълно пренебрегнал, формално обсъдил или недостатъчно преценил) някои от доказателствените материали, изопачил е (превратно е интерпретирал) същите - в случаите на основано убеждение върху несъдържащи се в доказателствените средства фактически данни, на предположения и вероятности, които нямат доказателствена опора, както и при приписване на приобщените доказателства на особености, каквито те не притежават. Конкретиката по настоящото дело не сочи наличие на изопачаване при доказателствения анализ и коментара на свидетелските показания. Съдът е изложил правилни и обосновани мотиви относно направените възражения в първоначалната жалба, събраните доказателства и тяхната доказателствена стойност, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице твърдените в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила.

 

Настоящият съдебен състав намира, че твърденията на касатора за изтекла давност се явяват неоснователни. Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, /задължително по смисъла на чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт/, погасителните основания по чл.34 от ЗАНН и чл.82 от ЗАНН настъпват в първия случай преди влизане в сила на правоохранителния акт, а във втория – след влизането му е сила. В случая процесното НП не е влязло в сила, следователно предпоставките за неизпълнение на наложеното наказание не следва да бъдат обсъждани, тъй като въобще не е започнала да тече изпълнителската давност по чл.82 от ЗАНН. Колкото до давността, касаеща погасяването на възможността компетентния орган да реализира правомощията си административнонаказателното правоотношение или така наречената преследвателна давност, следва да се отбележи, че въпроса също е решен с посоченото Тълкувателно решение. Според последното разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, като изрично в мотивите на постановлението се изтъква, че в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК уреждаща абсолютната давност и именно тази празнота се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. С оглед на това следва да се приеме, че изтичането на абсолютната преследвателна давност настъпва след изтичане на срок от четири години и половина от момента на извършване на административното нарушение или в конкретния случай тя ще настъпи на 25.11.2020г.

  

Неоснователни са и доводите по отношение на недопустимостта за ангажиране на отговорността на търговското дружество, тъй като според касатора отговорността е лична по силата на чл.24 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на  чл. 83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Следователно реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на юридически лица е допустимо, когато е предвидена възможност в съответния нормативен акт за налагане на административни санкции за допуснати от юридическите лица административни нарушения при осъществяване на тяхната дейност. В случая същата е предвидена в чл.66, ал.1, т.17 от НУООЧТОСЗ, определена е в рамките на посочения законов текст (от 2000 до 10 000 лева) и фактът на неизпълнение на задължението към общината, е установен по безспорен начин. Следва да се отбележи, че юридическите лица носят отговорност по  чл.83, ал.1 от ЗАНН, която е обективна и безвиновна, а за реализирането й не е необходимо да се изследва кои са пряко отговорните лица и дали са осъществили деянието виновно. Касае се за формално, безвиновно нарушение, при което достатъчно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субекта е осъществяване на обективните елементи от състава на нарушението, което е случая е налице. В тази връзка е ирелевантен фактът кое физическо лице е залепило рекламните материали, тъй като дружеството - касатор носи обективна отговорност за нарушаване на цитирания подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Стара Загора.

 

Обстоятелства във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН са изложени както от административнонаказващия орган в санкционния акт, така и в обжалваното решение на Районен съд Стара Загора. Настоящият касационен състав споделя доводите за липса на предпоставки за приложението на този текст. Съгласно чл.28 от ЗАНН „за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание“. Легално определение за „маловажен случай“ се съдържа в разпоредбата на  чл.93, т.9 от НК, според която това е такова деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Настоящият случай по никакъв начин не се отличава от другите случаи на извършено такова административно нарушение и в този смисъл съдът не намира основания за приложение на този текст, каквито са и мотивите на районния съд. В случая се касае за административно нарушение, което по своите елементи изпълва състава на посоченото със санкционния акт нарушение и случаят, преценен по своята тежест на базата на обществената опасност на този вид нарушения, не сочи за маловажност.

 

В заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.

 

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

Оставя в сила Решение № 344/11.05.2018г. по а.н.д.№ 3194/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

          Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                         2.