Р Е Ш Е Н И Е

№ 326 15.10.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 322 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 321 от 30.04.2018г., постановено по АНД № 495/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-004338 от 22.12.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, в частта за наложените на З.Н.З. административни наказания на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в оспорената му част при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че е налице противоречие между фактическата и правна формулировка на административнонаказателното обвинение. Поддържа, че обвинението е обосновано с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, обуславящи извод, че водачът на МПС не е използвал пътя в съответствие с неговото предназначение, като основание за налагане на предвидените в закона административни санкции. Направено е искане съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което изцяло да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-004338 от 22.12.2017г.

Ответникът по касационната жалба – З.Н.З., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление в частта му за наложените административни наказания на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение в оспорената му част да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на З.Н.З. ***, против Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-004338 от 22.12.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д397057/ 12.12.2017г., на З.З. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 12.12.2017г. около 20.51 часа в гр. Стара Загора, на ниво „3“ на МОЛ „Галерия“, З.З. е управлявал лек автомобил с рег. № , собственост на Н.., като водачът не използва пътя съгласно неговото предназначение за превоз на хора и товари, а го използва с цел извършване на рязко подаване и повишаване на оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела, отклонявайки посоката на движение на МПС на ляво, надясно по надлъжната му ос, с което създава реална предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. В наказателното постановление е посочено и че водачът има наложени наказания – глоби с фиш, които не са заплатени в срока за доброволно плащане.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление в частта за наложените на З.З. на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП административни наказания, по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност в тази му част. Въззивният съд е приел, че доколкото административното нарушение чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП не предвижда като съставомерен елемент „създаването на предпоставка за ПТП с останалите участници в движението“, е налице противоречие между фактическо и правно обвинение, препятсващо правото на защита на санкционираното лице и представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част, като незаконосъобразно

Решението на Старозагорския районен съд в обжалваната му част е правилно.

Отговорността на З.З. е ангажирана на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на 12.12.2017г. около 20.51 часа в гр. Стара Загора, на ниво „3“ на МОЛ „Галерия“, З.З. е управлявал лек автомобил с рег. № , собственост на Н.., като водачът не използва пътя съгласно неговото предназначение за превоз на хора и товари, а го използва с цел извършване на рязко подаване и повишаване на оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела, отклонявайки посоката на движение на МПС на ляво, надясно по надлъжната му ос, с което създава реална предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че доколкото съставът на административното нарушение по чл. 175А, ал.1 предл. трето от ЗДвП, не съдържа като съставомерен от обективна страна елемент – „създаване на предпоставка за ПТП с останалите участниците в движението“, е налице противоречие между фактическата и правна формулировка на административнонаказателното обвинение, препятстващо правото на защита на санкционираното лице. Още повече че описаното в съставния АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение на водача на МПС, като такова, създаващо реална предпоставка за ПТП с останалите участници в движението, сочи на нарушаване на забраната по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, което нарушение обаче не се субсумира в административнонаказателния състав на чл. 175А от същия закон. Това е достатъчно основание за отмяна на наложените на З.З. на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП административни наказания.

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което решението в обжалваната му част като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 321 от 30.04.2018г., постановено по АНД № 495/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, в обжалваната му част.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.