Р Е Ш Е Н И Е

№ 398 05.11.2018 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка М.

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №327 по описа за 2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изречение второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Х. СЗ“ ООД гр. Стара Загора против Решение №354/14.05.2018г., постановено по АНД № 238/2018г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление №24-00178/ 04.01.2018г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора като наложената на касатора имуществена санкция в размер на 4 000лв. е намалена до минималния размер от 1 500лв., предвиден в чл.414 ал.3 от КТ. Имуществената отговорност на дружеството –касатор е ангажирана за нарушение на чл.* ал.1 от КТ – трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпване на работа, извършено на 28.11.2017г. в 12.06 часа, в град Стара Загора, ул. „О.П.“ №*, в обект стопанисван от работодателя „Х. СЗ“ ООД, където лицето Р.И.М. обслужва клиенти като сервитьор без сключен с нея писмен трудов договор. М. е вписана като съдружник в Х. СЗ ООД, но извършваната от нея дейност не кореспондира с правата и задълженията и като съдружник, съгласно Търговския закон и дружествения договор от 27.09.2017т.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е възприел доводите на АНО за престиране на работна сила от М. в полза на Х. СЗ ООД, който факт сочи на трудови отношения между работник и работодател, приел изпълнение на договора преди неговото сключване в разрез с изискването на чл.* ал.1 от КТ. Този извод на съда е обоснован от съвкупната преценка на гласните доказателствени средства и декларацията на М., според която тя е отказала да декларира обстоятелствата по чл.402 ал.2 т.3 от КТ след разговор с управителя на дружеството. Докато е чакала неговото пристигане в търговския обект за участие в проверката, М. е обслужвала маси на клиенти, като е сервирала и отсервирала. Според въззивния съд възприетата от свидетелите на обвинението фактическа обстановка еднозначно сочи на трудови отношения между дружеството и М., които не могат да бъдат игнорирани от качеството й на съдружник, безспорно установено по делото. С доводи за липса на правна и фактическа аргументация за определяне размер на имуществената санкция близък до средния предвиден в закона, РС Стара Загора е изменил НП като е намалил размера на имуществената санкция до предвидения в закона минимален такъв.

С касационната жалба се поддържа довод за постановяване на решението в противоречие с чл. 124 от КТ, според който всеки съдружник е длъжен да оказва съдействие за осъществяване на дружествената дейност, както и да изпълнява решенията на общото събрание, какъвто е настоящия случай. В ресторанта на адрес Стара Загора, ул. „О.П.“ №*, стопанисван от „Х. СЗ“ ООД в качеството си на съдружник М. е изпълнява задълженията си по чл.124 от ТЗ и решението на общото събрание на дружеството да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност и да полага личен труд при необходимост за неговото правилно функциониране и постигане на целите на дружеството. Цитира се Решение №14345 от 22.12.2008г. на ВАС по адм.д.№8102/08г., според което правоотношенията между съдружник и ООД могат да се основават на трудов договор, на граждански договор, на мениджърски договор, но и да се основават на закона, а именно чл.124 от ТЗ. В последната хипотеза няма насрещна престация, понеже получател на услугата е дружеството, респективно неговите клиенти.“ От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна изцяло на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ, под която е подведено под отговорност „Х. СЗ“ООД предвижда, че работодател, който наруши посочените в нея разпоредби, вкл.тази на чл.* ал.1 КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000лв, а виновното длъжностно лице с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв за всяко отделно нарушение. Според чл.* ал.1 от КТ, трудовия договор се сключва между работника или служителя преди постъпването на работа. За наличието на нарушение на чл.* ал.1 от КТ необходима и достатъчна е констатацията, че работникът е постъпил на работа преди сключването на трудов договор. В случая констатации в този смисъл са обективирани в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП - Х. СЗ ООД е санкционирано за това, че като работодател е приело на работа на посочен обект, при посочени дата, място и време Р.М.., извършваща в момента на проверката дейност по сервиране на храна, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор. М. е декларирала писмено, че е съдружник, което се установява от справката в Търговския регистър, както и че не получава заплата по ведомост. По делото е прието като доказателство и решение от 28.10.2017г. на общото събрание, според което за допълнителния труд, изразяващ се в оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, се разпределя дивидент за сметка на неразпределената печалба, включително и за Р.М.. в размер на 1 000лв., както и протокол за проведено извънредно общо събрание от 04.10.2017г., на което М. е присъствала и на което е прието решение за полагане на личен труд, осигуряващ пълноценното функциониране на предприятието. В тази връзка, всеки съдружник, положил личен труд, спрямо времето и способностите му, ще му бъде разпределен допълнителен дивидент на края на годината. Видно от решението за разпределение на дивидент, същото се е случило в края на месеца, което може да бъде индиция, че разпоредбата на чл.124 от ТЗ се използва за прикриване на действителните отношения между дружеството и съдружниците, но вписаните в търговския регистър обстоятелства задължават третите лица, в това число и контролните органи да ги приемат за осъществили се и съществуващи. Предвид регламента на чл.124 от ТЗ и липсата на забрана съдружниците да работят за постигане целта и осъществяване предмета на дейност на дружеството, се налага извод, че липсва правна пречка съдружник да работи в полза на търговското предприятие срещу което ще осигури възможност за печалба и разпределяне на дивидент. Единствено съдружниците – страните по дружествения договор биха могли да разкрият, че съдържанието му е симулативно, но такива доказателства не са събрани по делото, поради което и съдът е приел за действително и неопровергано дружественото правоотношение между М. и касатора. При тези фактически установявания правния му извод за нарушение на чл.* ал.1 от КТ се явява в противоречие с чл.124 от ТЗ и е необоснован от гледна точка на приетото за обективна действителност. Съдружник работи за дружеството, в което има дял и този факт не изисква сключване на трудов договор, освен ако дружественото членство е симулативно, за което се изисква съдействие от страна на работниците, липсващо в настоящия казус.

Според свидетелските показания на св. К.П.П., актосъставител, лицето признава, че в хода на извършената проверка на място в търговския обект, всички твърдели, че са съдружници във фирмата. В хода на производството пред АНО обаче не е установено какво включват правата и задълженията на съдружниците в „Х. СЗ“ ООД, конкретно задълженията на М. като съдружник, поради което и изявлението в НП, че извършваната в момента на проверката дейност не кореспондира със съдържанието на дружественото правоотношение, се явява необосновано.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че жалбата е основателна, а обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение, предвид Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г. по тълкувателно дело № 7/2008г. на Общото събрание на колегиите при ВАС на РБ, с което бе прието, че административните съдилища не присъждат разноски в производството по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно - наказателни дела.

Водим от горните мотиви и на основание чл.222, ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №354/14.05.2018г., постановено АНД №238/ 2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НП №24-001718/04.01.18г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Х. СЗ“ООД гр. Стара Загора за присъждане на направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.