Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 338                                                    25.10.2018 г.                                    гр. Стара Загора

   

 В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                 

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ    

при секретаря Албена Ангелова        

и с участието на прокурора Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия ГАЛИНА ДИНКОВА КАН дело № 328 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изречение второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив против Решение № 318 от 27.04.2018г., постановено по АНД № 3257/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 290065-F301670 от 02.10.2017г. на Зам. Директор при ТД на НАП Пловдив с наложена на „З.Ф.“ АД имуществена санкция в размер на 50000 лв. на основание чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение като по същество твърдението е за постановяването му в  противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1  НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда за наличие на по-благоприятен закон, като твърди, че в процесния случай липсвали доказателства, установяващи наличие на предпоставките по чл.176в, ал.13 от ЗДДС за да бъде освободено лицето от задължението за предоставяне на обезпечение. По подробно изложени съображения в посочения смисъл е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди  Наказателно постановление № 290065-F301670 от 02.10.2017г.

Ответникът по касационната жалба –  „З.Ф.“ АД гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител адв. М.,  изразява становище за неоснователност на  касационната жалба. Поддържа, че от представените по делото писмени доказателства се установяват по несъмнен начин наличие на условията по чл.176в, ал.13 от ЗДДС по отношение на „З.Ф.“ АД. С доводи за законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение, моли касационната жалба да бъде отхвърлена.   

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора  се е развило по жалба на „З.Ф.“ АД гр. Стара Загора,  против Наказателно постановление /НП/ № 290065-F301670 от 02.10.2017г. на Зам. Директор при ТД на НАП Пловдив, с което въз основа на АУАН № F301670, на основание чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на §4 от ПР към ЗД на ЗДДС във вр.с чл.176в, ал.1, т.3 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 50000 лв. От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че „З.Ф.“АД, като данъчно задължено лице, което за периода 01.08.2016г. – 31.08.2016г. е получило течни горива /газьол/, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, на стойност над 25000 лева, и за което не е възникнало основание за обезпечение на друго основание, не е представено в Офис град Стара Загора пред ТД на НАП Пловдив обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година в законоустановения срок. Посочено е че за периода от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. дружеството е закупило течни горива от „З. Е“ ООД, като това дружество съгласно регистъра на лицензираните складодържатели е вписано като данъчен склад. Следователно общо за месец август 2016г. дружеството е получило течни горива – газьол, освободени за потребление от същото по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на стойност 52 192,47 лева и ДДС 10438.50 лева. АНО е посочил, че с оглед на това в срока по параграф 4 от ПР към ЗД на ЗДДС, а именно до 07.09.2016г., включително, дружеството е следвало да представи в Офис град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив обезпечение под формата на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция в размер не по-малък от 20 на 100 от стойността на получените течни горива за предходния данъчен период, но не по-малко от 50 000 лева. За предходния данъчен период месец юли 2016г. дружеството не е получило течни горива освободени от потребление. При данъчна основа на получените доставки на течни горива за месец август 2016г. в размер на 52192,47 лева и прогнозна средномесечна стойност за 12 месеца съгласно справка декларация за прогнозните стойности за закупени горива, освободени за потребление за периодите месец септември 2016г. – месец август 2017г., дружеството е следвало да представи обезпечение в размер на 50 000 лв., но такова не е представено. Впоследствие след законоустановения срок санкционираното дружество е представило обезпечение в размер на 50 000 лева, със Заявление от 26.04.2017г.

С обжалваното съдебно решение Старозагорският районен съд е отменил посоченото наказателно постановление по съображения за настъпила законодателна промяна, а именно разпоредбата на чл.176в, ал.13 от ЗДДС, в сила от 01.01.2018г., съгласно която земеделските производители се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение. Приел е, че в случая е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, обуславяща отмяна на издаденото наказателно постановление. 

Обжалваното решение е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

След издаване на процесното наказателно постановление е последвала законодателна промяна, като със Закон за изменение и допълнение на ЗДДС, обнародван в ДВ бр.97 от 05.12.2017 г., е приета нова ал.13 (в сила от 01.01.2018 г.) на чл. 176в, съгласно която "Регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал.2, т.1 от ЗАДС, предназначени за собствено потребление, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение.

Не могат да бъдат споделени изложените от касационния жалбоподател доводи, че в случая предпоставките на чл.176в, ал.13 от ЗДДС не са налице, тъй като санкционираното дружество е притежател  и зарежда с горива превозни средства, които не са земеделска техника  и нямат регистрация по специалния закон.

От приложените към въззивното дело писмени доказателства, както и допълнително представените такива от ответника по касация: списък на машини – 28 броя трактори, зърнокомбайни, ремаркета, мотокари и автомобили; свидетелства за регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника; справки за закупено  и разходвано гориво за 2016г и 2017г., могат да се установят релевантните обстоятелства, „З.Ф.“АД е регистриран земеделски производител в ОД "Земеделие" – Стара Загора от 2011г. и към настоящия момент, разполага с 22 броя превозни средства и селскостопанска техника, регистрирана по реда на ЗРКЗГТ, и е използвало  закупеното гориво за зареждане на собствените машини и техника, необходими за осъществяване на дейността му като земеделски производител. При тези данни настоящата инстанция приема, че ответникът по касация попада в приложния обхват на  чл. 176в, ал.13 от ЗДДС и е освободен от задължението за предоставяне на обезпечение. Този извод не се променя от обстоятелството, че дружеството разполага и с посочените в представените от касатора справки собствени лек и товарни автомобили, неподлежащи на регистриране по ЗРКЗГТ.

Ето защо правилно въззивният съд е отчел наличието на по-благоприятен за нарушителя закон по см. на чл. 3, ал.2 от ЗАНН. Константно съдебната практика приема, че по-благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по-леки административнонаказателни последици, респ. по-благоприятен режим. Прилагането на принципа на по-благоприятния закон се свързва както с хипотезите, в които се предвижда по-леко по вид или размер наказание за деяния, които представляват административни нарушения и по стария закон, така и със случаите, при които се изключва наказуемостта на даден вид деяния, третирани дотогава като административни нарушения. Несъмнено към настоящия момент действа по-благоприятен за нарушителя закон, доколкото с приемането на новата разпоредба на чл.176в, ал.13 ЗДДС е променена правната регламентация относно лицата, задължени да предоставят обезпечение по смисъла на чл. 176в, ал.1 от ЗДДС, като от това задължение изрично се изключват регистрираните земеделски производители, каквото качество, както вече се посочи, притежава и санкционираното дружество. Макар противоправността на деянието – непредставяне на обезпечение – да не е отпаднала към настоящия момент, то вече не може да бъде извършвано от регистрираните земеделски производители по  чл. 176в, ал.13 от ЗДДС. След като е изключено от обхвата на субектите, задължени да предоставят обезпечение по посочената като нарушена разпоредба на чл. 176в, ал.1, т.3 от ЗДДС, то дружеството престава да бъде адресат и на санкционната норма на чл. 180в, ал.1 от ЗДДС.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 318 от 27.04.2018г., постановено по АНД № 3257/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

        Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                            

                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                       

                                 2.