Р Е Ш
Е Н И Е № 340
гр. Стара Загора, 17.10. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на
прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
к.а.н. дело № 330 по описа за 2018
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор чрез процесуалния й представител мл.
експерт Златева против Решение №22/03.04.2018 г., постановено по АНД № 3/2018
г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено наказателно постановление
/НП/ № НЯСС-213/20.11.2017 г., издадено от Председателя на
ДАМТН срещу И.Д.И.. В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила -
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Не се споделят
мотивите, че административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон, като е посочил за нарушена правна норма, която не съдържа правило за
поведение. Твърди, че въззивният съд е преценил изолирано събраните по делото
доказателства, което е довело до нелогичност на мотивите и нарушение на чл.14,
ал.1 от НПК. По изложените съображения е направено искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с
което да бъде потвърдено НП като
законосъобразно.
Ответникът
по касационната жалба – И.Д.И. не се явява, не се представлява и
не взема становище по подадената касационна жалба атакуваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага
решението да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд – Гълъбово е Наказателно постановление № НЯСС-213/20.11.2017
г., издадено от Председателя на ДАМТН въз основа на АУАН № 07-047/11.10.2017 г., с което на И.Д.И. на основание чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че като
собственик на язовир „Бейково“, находящ се в в землището на гр. Гълъбово, не е
изпълнил, даденото с констативен протокол № 07-06-1019/17.02.2017 г.
предписание в срок до 31.05.2017 г. да премахне дървения кей и паянтовата постройка
и изградена върху короната на язоривната стена, в близост до преливника.
При
осъществения контрол за законосъобразност
Районен съд Гълъбово е приел, че при издаването на обжалваното НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно посочена за нарушена правна
разпоредба, което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице. По подробно изложени мотиви съдът е обосновал извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление и го е отменил.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Административнонаказателната отговорност на И.Д.И. е ангажирана на
основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /в редакция ДВ, бр. 58 от 2015
г., в сила от 1.01.2016 г., предвиждаща наказание глоба от 1000 до 20 000 лв за
физическо или юридическо лице, което не
изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
същия закон.
Разпоредбата на чл.190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите в приложимата редакция регламентира правото на
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията
си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване
на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните
обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Сама по себе си тази
норма не съдържа правило за поведение, насочено към субект като наказаното в
случая лице. Тя урежда компетентност на Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор и на оправомощените от него длъжностни лица да
извършват определени правни действия, каквото представлява даването на
задължително предписание. С включването й в административнонаказателния състав
на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите волята на законодателя вероятно е
била да се санкционира бездействието при изпълнение на даденото предписание. Такова неизпълнение вече е изрично разписано
като административно нарушение с въвеждането на нова ал.2 на чл.190а от Закона
за водите с ДВ бр.55 от 03.07. 2018г, съгласно която обствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3
и по чл. 138а, ал. 3, т. 5, респективно с приемането
на нова редакция на чл.200, ал.1, т.39, съгласно която за неизпълнение на предписание
по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 се налага наказание глоба или
имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. Следователно самият законодател е
установил неприцизност в предходната редакция на административнонаказателния
състав, позволяваща различни тълкувания, и е предприел действия по
отстраняването й. В този контекст трябва да бъде споделено становището, че НП № НЯСС-213/20.11.2017 г., издадено от Председателя на ДАМТН е
издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН след като сочената в него за
нарушена правна норма не обективира конкретно нареждане за определено поведение
на задължените лица.
Неправилната правна квалификация на деянието е процесуално нарушение от
категорията на съществените, доколкото е от значение за адекватната
защита на санкционирания с оглед правото му да разбере какво точно нарушение му
се вменява. Наличието на такова нарушение е абсолютно основание за отмяна на
НП, както обосновано и законосъобразно е прието в обжалвания акт на Районен съд
Гълъбово.
Оплакването за допуснати съществени
нарушения на процесуални правила е неоснователно. Съдът не е преценявал едностранчиво
и избирателно събраните доказателства, доколкото е формирал извода си за
формална незаконосъобразност на НП само на база неговото съдържание. Затова
няма как решението да е взето в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК.
С оглед изложеното Старозагорският
административен съд приема за законовообосновани съображенията на районния съд, мотивирали
направения извод за незаконосъобразност на издаденото НП. При
постановяване на решението правилно е приложен материалният закон, поради което
не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяната му и то
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №22/03.04.2018 г., постановено по АНД № 3/2018 г. по описа на
Районен съд Гълъбово, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № НЯСС-213/20.11.2017 г., издадено от Председателя на ДАМТН.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.