Р Е Ш Е Н И Е

№ 324 15.10.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Чл Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 331 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, срещу Решение № 440 от 19.06.2018г., постановено по АНД № 853/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001598 от 12.03.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че не е доказано по безспорен начин извършеното от работодателя Г.А.Г. нарушение на императивното изискване на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, като основание за налагане на административна санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Поддържа, че неправилно и в противоречие с материалния закон съдът е приел, че правоотношението между Г.А.Г. и А. А. Иванов няма характер на трудово такова, като твърди, че както престирането на работна сила при упражняване на трудова функция, така и допускането до работа без сключен писмен трудов договор с работника, се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001598 от 12.03.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Г.А.Г. ***, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Г.А.Г. *** срещу Наказателно постановление № 24 – 001598 от 12.03.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 - 001598 от 12.02.2018г., на Г.А.Г. в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер 3 000лв., за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 29.01.2018г. на обект: сечище в землището на с. Пъстрово, община Стара Загора, е установено, че Г.А.Г.., в качеството си на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ, е приел на работа на горепосочения обект към момента на проверката – 29.01.2018г. А. А. И. – секач, без преди това да сключи с него писмен трудов договор.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на трудовото законодателство. В мотивите към решението са изложени съображения, че не се установява съществувало към 29.01.2018г. правоотношение с характеристиките на трудово такова между Г.А.Г., в качеството на работодател и А. А. И., в качеството на работник. Направен е извод, че доколкото в случая се касае за сключен граждански договор между страните, не е налице възникнало за Г.А.Г. задължение по чл.61, ал.1 от КТ, неизпълнението на което задължение да релевира допуснато от лицето нарушение на трудовото законодателство в качеството му на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ, като основание за налагане на административно наказание по чл.414, ал.3 от КТ.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно

Действително един от основните принципи, регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. Но не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. В случая, въз основа на събраните във въззивното съдебно производство писмени и гласни доказателства, обстойно обсъдени и преценени от Старозагорския районен съд, обоснован, в съответствие и при правилно приложение на закона е направения извод, че съществувалото /29.01.2018г. правоотношение между Г.А.Г. и А. А. И., не е имало за предмет предоставяне от лицето АИ. на работна сила за изпълнение на трудова дейност като „секач“ при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Действително от доказателствата по делото се установява, че към момента на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора проверка, А. И. е извършвал сеч на горско-дървесна и храстова растителност в имот – собственост на Г.А.Г. растителност. Но както правилно и обосновано е приел Старозагорският районен съд, няма доказателства за престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на АИ. при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение т.е не е доказано, че лицето е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови функции като „секач“. Тъкмо обратното – събраните по делото доказателства сочат за съществувало облигационно отношение между страните.

Отделно от това субект на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, може да бъде само лице, което има качеството на работодател. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т.1 от ДР на КТ, работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В случая липсват каквито и да е било доказателства, че санкционираното лице е имало качеството на работодател по см. на §1, т.1 от КТ – т.е че АА. И. е престирал работна сила и е полагал труд за Г.А.Г. Нито обстоятелството че имотът, на територията на който е била извършена сечта, е собственост на Г.Г., нито обстоятелството че в полза на посоченото лице е било издадено Разрешително № 62 /изх. № 23-11-2/ 10.01.2018г./, за отсичане и изкореняване на самонастанила се горско-дървесна и храстова растителност, доказват, че посоченото в НП лице – АА. И., е осъществявало трудови функции за Г.А.Г. .С оглед на което административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение на трудовото законодателство от Г.А.Г., в качеството му на работодател, се явява фактически, правно и доказателствено необосновано.

Ето защо правилно Старозагорският районен съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение - допуснато в качеството му на работодател нарушение на императивното изискване на чл.61, ал.1 от КТ, като обосновано и в съответствие със закона съдът е постановил отмяна на наказателното постановление.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 440 от 19.06.2018г., постановено по АНД № 853/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 24 – 001598 от 12.03.2018г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.