Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      357

 

     гр. Стара Загора, 29.10.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч                                                                                                                                             Членове: ИРЕНА ЯНКОВА         

                                                                          СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря  Пенка Маринова

и с участието на прокурора   Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  СТИЛИЯН МАНОЛОВ к.а.н. дело № 332 по описа  за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „И.И. – С.“ Раднево против Решение № 57/13.06.2018 г. по АНД № 81/2018 г. по описа на Районен съд  Раднево. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, и необоснованост. Според касатора съдът неправилно е приел, че при издаване на санкционния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като при изписването на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП) не е посочен основен елемент от неговия състав. Сочи се, че НП е издадено от административнонаказващ орган при липса отсъствие на материална компетентност. Навежда доводи, че извършването на комплексна проверка на транспортната дейност на фирмата му е следвало да обхване периода от 01.11.2016г. до 01.10.2017г., съгласно посоченото в покана с изх.№ 81-00-301650/02.11.2017г., а НП е издадено за нарушение, извършено на 12.12.2017г., т.е. извън обхвата на проверката. Твърди, че не е осъществил състава на вменените му административни нарушения, тъй като със свои заповеди е натоварил друго лице да ръководи и организира съхранението на тахографските листа на всички автобуси и товарни автомобили, извършващи превоз във фирмата. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено НП като незаконосъобразно.

 

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

 

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация», Областен отдел Стара Загора редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

 Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по жалба на ЕТ „И.И. – С.“ – гр.Раднево срещу НП № 43-000062/22.02.2018 г., издадено от началник областен отдел «Автомобилна администрация» Стара Загора въз основа на АУАН Серия А бл. № 241664/25.01.2018г., с което на ЕТ „И.И. – С.“ – гр.Раднево, е наложено  административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 лв. на основание чл.104, ал.7, предл.последно от Закон за автомобилните превози (ЗАвП).

 

От фактическата страна административното обвинение се основава на това, че на 12.12.2017г., в гр. Раднево, ул. „Митьо Станев“ № 20А, лицензирания превозвач ЕТ „И.И. – С.“, притежаващ лиценз на Общността №1315 за извършване на международен превоз на пътници, валиден до 09.08.2026г., не представя за проверка на контролните органи тахографски лист за 13.11.2017 г. от ППС марка „С.“ с рег. № ****, собственост на фирмата превозвач, оборудван с аналогов тахограф марка „Kienzle“ с фабричен номер 4553895, видно от Протокол за тахограф на водача П.Ц., извършващ специализиран превоз на пътници по маршрут с.Ковачево – Гипсово – Рудник 2 – гр. Стара Загора, видно от пътен лист серия АА № 0017340/13.11.2017г. с начален километропоказател 25 148 км и краен километропоказател 25 438 км. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на  чл.91в, т.1, от ЗАвП.

 

С обжалваното решение Районен съд Раднево е потвърдил посоченото НП. Прието е, че проверката на санкционираното лице е извършена от компетентни органи, в кръга на правомощията им, като не са приети възраженията за липса на компетентност на административнонаказващия орган. Изложени са доводи, че периода, посочен в заповедта, с която е възложена проверка на едноличния търговец, не влияе по никакъв начин на върху действителността и законосъобразността на констатациите, направени от проверяващите. Обосновано е, че санкционираното лице е субект на административнонаказателната отговорност, предвидена в разпоредбата на чл.91в от ЗАвП, която е безвиновна. Посочено е, че не са налице съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП и че извършеното нарушение е доказано, предвид  събраните доказателства в хода на съдебното производство. По отношение на размера на наложената санкция съдът е приел, че съответства на тежестта на допуснатото нарушение, подбудите за неговото извършване и поведението на извършителя.

  

Решението на Районен съд Раднево е правилно.

 

В разпоредбата на чл.91в, ал.1 от ЗАвП е формулирано задължение за превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да представят за проверка от контролните органи тахографските листове от аналогови тахографи. В чл.104, ал.7 от ЗАвП е предвидена административнонаказателна отговорност – налагане на имуществена санкция от 5 000 лева, за превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи.

 

В случая, както правилно е приел районният съд, от страна на санкционираното лице, в качеството му на превозвач, не е представен на контролните органи тахографски лист от 13.11.2017г., удостоверяващ движението на процесния товарен автомобил за посочената дата, поради което е налице от обективна страна вмененото на касатора на административно нарушение. Отговорността по чл.104, ал.7 от ЗАвП е обектива и безвиновна и при наличие на останалите елементи от състава на нарушението следва да се понесе от субекта посочен в нея, независимо дали същият е натоварил друго лице, негов служител, да ръководи и организира съхранението на тахографските листа.

 

Настоящият касационен състав напълно споделя доводите на районния съд, че извършването на проверката за обстоятелства, извън посочения в покана с изх.№ 81-00-301650/02.11.2017г. период, по никакъв начин не влияе върху действителността и законосъобразността на констатациите, направени от проверяващите.

 

Противно на твърденията в касационната жалба при издаване на констативния и санкционния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и твърдяното непосочване на основен елемент от състава на вмененото нарушение. От фактическа  страна административното обвинение е ясно, конкретно и пълно, като описанието му позволява да се разбере недвусмислено волята на наказващия орган да санкционира водача.

 

Поддържаните от касатора възражения за липса на материална компетентност на административнонаказващия орган са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.91, ал.2 от ЗАвП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл.93а и чл.96, ал.4, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл.91, ал.11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. Процесното НП е издадено от компетентен орган – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, съобразно правомощията, предоставени му със Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, които имат право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и на Съвета, ЗАвтП, Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.

 

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

 

В заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57/13.06.2018г. по а.н.д.№ 81/2018г. по описа на Районен съд – Раднево.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

  

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                            2.