Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№399                                              07.11.2018 г.                                  гр. Стара Загора

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

при секретаря Пенка Маринова      

и с участието на прокурора Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия  Дарина Драгнева КАН дело №333 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  Образувано е по касационна жалба на М.И.М. против Решение №186/22.05.2018г, постановено по АНД №356/2018г. по описа на районен съд Казанлък в частта за потвърждаване на НП №445/20.12.17г. издадено от Директор РДГ Стара Загора с постановено отнемане в полза на държавата на един брой моторен трион марка „STINL“, модел „MS“, с фабричен номер 1556900981.

С касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е постановено при неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като необосновано е отказано прилагането на разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН, който текст не е изключен от специалната разпоредба на Закона за горите и е приложим при наличие на законовите основания. В случая се касае за предмет на нарушението в размер на 47.50лв., който е квалифициран от РП гр. Казанлък като малозначителен, видно от постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и е повече от ясно, че стойността на отнетата моторна резачка многократно надвишава тази на добитата дървесина, част от която е била маркирана по надлежния ред по признанията на самия актосъставител. В обжалваното решение не е коментирано приложението на чл.20 ал.4 от ЗАНН, въпреки изричното ни оплакване в жалбата, като съдът е отказал да допусне извършване на съдебно-оценъчна експертиза, което представлява съществено нарушение на правото на защита.

От съда се иска да бъде отменено Решение №186/22.05.18г., постановено по АНД №356/18г. по описа на РС Казанлък в обжалваната му част относно потвърждаване на НП №445/20.12.17г. на Директор РДГ Стара Загора с постановено отнемане в полза на държавата на един брой моторен трион марка „STINL“, модел „MS“, с фабричен номер 1556900981.  

Ответника –РДГ Стара Загора не изпраща представител и становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.   

РС Казанлък е потвърдил НП №445/20.12.2017г. издадено от Директор РДГ Стара Загора с наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл. 266 ал.1 от Закона за горите и с постановено на основание чл. 273 от ЗГ отнемане в полза на държавата на един брой моторен трион марка „STINL“, модел „MS“, с фабричен номер 1556900981. За да потвърди НП в частта относно постановеното отнемане на вещта, послужила за извършване на нарушението РС Казанлък се е позовал единствено на разпоредбата на чл.273 от Закона за горите и липсата на доказателства за съществуване на фактите, които изключват нейното приложение. В хода на съдебното дирене с изрично протоколно определение е отказал да допусне съдебно-оценъчна експертиза на вещта, послужила за извършване на нарушението с доводи, че по аргумент от чл.273 от ЗГ нейната стойност нямам правно значение.

Съгласно чл.273 от Закона за горите вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Касатора в настоящото производство и жалбоподател в производството пред РС Стара Загора не е навеждал доводи за съществуване на фактите, изключващи правото на отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението, а се е позовал на разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН, според която отнемането по ал.1 и ал.3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. По силата на чл.20 ал.1 от ЗАНН вещите,  принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на нарушението се отнемат в полза на държавата, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Съпоставката между чл.20 ал.1 от ЗАНН и нормата на чл.273 от Закона за горите сочи, че съотношението между тях е обща към специална, предвид изключението по чл.273 от ЗГ касателно собствеността на вещите, послужили за извършване на нарушението. Разпоредбата на чл.273 от ЗГ се отклонява от общия принцип на чл.20 ал.1 от ЗАНН да се отнемат вещите, послужили за извършване на умишлено административно деяние, какъвто е настоящия случай, когато принадлежат на нарушителя, като постановява, че на отнемане подлежат онези, с които е извършено нарушението, освен ако собственика им се е противопоставил или не е могъл да се противопостави – случаите, в които няма знание, че вещта е във владение на нарушителя. Разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН третира друго правило, което не е засегнато от специалната норма на чл.273 от ЗГ и това е съотношението между характера и тежестта на нарушението и стойността на вещта, послужила за неговото извършване. Разпоредбата не се прилага само, ако закон или указ предвижда друго т.е. ако нормата на чл.273 от ЗГ изрично предписваше, че стойността на вещта, послужила за извършване на нарушението няма правно значение. Съдържанието на чл.273 от Закона за горите не дерогира разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН, според която отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежи на нарушителя, послужили за извършване на нарушението не се отнемат, дори това да е предвидено в съответния закон или указ, когато стойността им явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. За да е възможно приложението на тази разпоредба, която е императивна и не се прилага само ако специалния закон или указ, допускащи отнемане я изключват, подобно на изключването, което е допуснато с чл.273 от ЗГ по отношение изискването на чл.20 ал.1 от ЗАНН за принадлежност на вещта, е необходимо да се оцени стойността на отнетото средство за извършване на нарушението и тя да се съпостави с характера и тежестта на нарушението. Изяснено е в процесния казус, че деянието е умишлено по своя характер, но размера на наложеното наказание е равно на законоустановения минимум, което сочи, че спрямо същите по вид деяние, конкретното се явява по-лек случай. Съгласно чл.266 от ЗГ глобата е в размер от 50лв. до 3000лв. и съответно е вещите послужили за извършване на нарушението, независимо от собствеността ще могат да бъдат отнети на основание чл.273 от ЗГ, освен ако тяхната стойност явно не съответства на характера и тежестта на нарушението, а тези обстоятелства се съобразяват при определяне размера на наказанието. В тази връзка съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал извършването на СТЕ със  задача да оцени стойността на моторния трион, която може и да е съответна на тежестта на извършеното умишлено административно деяние. Допуснатото съществено процесуално нарушение на правото на защита не може да бъде отстранено в настоящото съдебно производство по причина на недопустимостта на изясняване на спора от фактическа страна, чрез гласни доказателствени средства и заключения на вещи лица. След отмяната на съдебното решение делото ще следва да се върне на същия съд за разглеждане от друг състав, който да допусне извършване на СТЕ и съобразно заключението на вещото лице да съпостави стойността на отнетата вещ спрямо тежестта и характера на нарушението.

Водим от горното и на основание чл.222 от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И     :

ОТМЕНЯ Решение №186/22.05.2018г.,постановено по АНД №356/2018г. по описа на районен съд Казанлък в частта за потвърждаване на НП№445/20.12.2017г издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора с постановено на основание чл.273 от ЗГ отнемане в полза на държавата на един брой моторен трион марка „STINL“, модел „MS“, с фабричен номер 1556900981.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на НП №445/20.12.2017г. издадено от Директор РДГ Стара Загора в частта относно постановеното отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                                      2.